полетът на костенурката

Има най-различни кампании за набиране на средства за лечение на деца, които се нуждаят от скъпо-струващо лечение. (Само децата ли го заслужават и какво се случва с възрастните е друг въпрос).

Имаше една голяма кампания за момиченцето Дарина. Беше успешна. Сега се използва като база за събиране на помощи за други деца.

Много неща се изписаха за това. Повечето бяха гневни. Особено след смъртта на Дарина тези дни. Едни обвиняваха държавата. Други безразличните граждани. И така нататък.

Не следя внимателно публикациите около тази кауза, но Марфа се възмути, че нямало държавен фонд, който да помага на тези деца и аз си спомних, че такъв всъщност беше създаден. Мой приятел търсеше информация преди някоя и друга година как може да му удържат от заплатата за този фонд и нищо не намери. Възмущавахме се защо не го рекламират системно по националната телевизия и пр.

Ето това трябва да е този фонд. Тези, които искат да помогнат и са прегърнали тази кауза, могат да разберат повече за него и ако го намерят за надежден, да ни кажат на останалите. После да помислим как може да се рекламира, как да му се оптимизира работата и пр. Сега не ми се мисли подробно по тези въпроси. Надявам се с това да се заемат активистите на каузата. Аз после мога да помогна за популяризирането и пр.

Предлагам да не се караме, кълнем, критикуваме и пр. Ами да свършим някаква работа - кой колкото може и иска.

Хора умират всеки ден. Не мисля, че всички трябва да се чувстваме виновни за всички смъртни случаи. Знам, че сме особено чувствителни когато става въпрос за деца, но прекалените емоции не помагат да се свърши кой знае какво.

Айде, успех на активистите, които ще дадат начален тласък. Ние с каквото можем ще помагаме.

Слави оздравява?

Вчера гледах второто интервю – с “оздравяващия” Слави.

Жалко. Изглежда че Слави не е научил нищо за няколко седмици. И още по-жалко – не може да си позволи да го направи, защото носи отговорност (както се и опасявах, че ще стане – той носи отговорността за всички, които работят с него и не може да си позволи да не им осигурява прехраната).

Защо не е научил нищо? Защото иска да бъде такъв, какъвто е бил … същият. Да останеш същият, да откажеш да се промениш, означава да откажеш да научиш нещо (нали като научиш нещо, вече не си същият).

Слави иска да е същият и да може да прави същите неща, защото не знае какво друго може да прави. Слави се страхува от неизвестността и иска да си живее в Шоуто, което за него е дом, семейство и сигурност. Тоест, Слави отказва да порасне.

Надявах се да използва тишината и усамотението за да влезе във връзка със себе си и да излезе от ситуацията по-мъдър. Което, както става в много случаи, може да му помогне и за физическото възстановяване. Да, ама не! Слави се усамотил, доколкото може, за да не го виждат слаб и уязвим, но надул радиото. Защо? За да не чуе вътрешния си глас, който се опитва да му каже истината.

Слави не само не иска да чува. Той не иска и да вижда. Буквално затваря очи пред истини, които отказва да признае. Първо едното око, а после и другото.

Не знам точно къде е истинският проблем – не познавам Слави и биографията му – може да тръгва от властната Мама Здравка, например. Анджек за това му трябва терапевт. Но представяш ли си Слави на психотерапия?!? Не, той не може да си позволи. Това би накърнило достойнството му (особено след като Албена Вулева го коментира). Ох, Слави, даже tough guy като Тони Сопрано ползва услугите на психотерапевт.
Слави, тялото ти не е машина, която техниците-лекари, на които имаш доверие, да отремонтират. Те правят всичко, което могат, но те не могат всичко. Истинското излекуване ще дойде от теб самия.

Може би нещо ти подсказва, че е така – щом четеш духовна литература (казваш, че си падаш по източната мъдрост), значи вече си почувствал необходимостта от духовно развитие. Хубаво, ама си слагаш спирачки, удряш с юмрук по масата и крещиш, че искаш да си бъдеш същият. Е, не виждаш ли противоречието?

Остави душата си да полети, Слави. Дори и да ти коства шоуто. Когато оздравееш наистина, ще си много по-мъдър и ще уловиш много по-свежи идеи. Може би шоуто ти се поизхаби, а ти не искаш да видиш и повтаряш като мантра някакви статистики. Новият Слави ще направи нещо ново и ще има нова публика. Ей, дори аз може да започна отново да те гледам. Дори и моят приятел, Наско, който не чете блога ми, защото е възмутен, че пиша за теб.

Слави, може точно от теб да се роди новото шоу, от което имат нужда толкова хора – не сапунено-пошлото “Искрено и лично”, а нещо мъдро и човечно, или както обичаш да казваш, “земно”. А може и да се захванеш с нещо съвсем различно, с което пак да се кефиш на работата си, пак да даваш хляб на много хора, които да те обичат.

А начинът, по който си разбрал понятието “карма”, прятелю, е далече от начина, по който го разбират културите, които са го родили. Кармата не е случайностите, които те връхлитат, бонбоните от кутията на Форест Гъмп, а закономерните причини и следствия. Да, всичко, което не разбираш е лесно да наречеш сляпа съдба, която ти, рицарят-самурай, трябва да приемеш с достойнство.

За безпомощен да промениш каквото и да било ли се смяташ, Слави? Не казвам, че всичко е в ръцете ти, но е много повече отколкото предполагаш. А трябва да приемеш и другото – че неща, които ти изглежда да са под твой контрол, всъщност не са. Както казват, мъдростта е в това, да се научиш да правиш разликата между нещата, които можеш да промениш и тези, които не можеш. А това не се получава като затвориш очи с болест и запушиш уши с радио “Хоризонт”?

И с какво ти помогна това, че оплю “лелките”, които работят в “Хоризонт”? А?

* картинката краднах от този сайт

а всичките публикации, в които се споменава Слави, са подредени в отделна категория в другия блог

 (Мортиша отново е загрижена  за плевелите си)

Преди 2 седмици ми подариха стек цигари. Тъй като от месеци се опитвам да спра пушенето и ту пуша, ту не пуша и гледам да не си купувам, за да нямам подръка, раздадох почти всички кутии.

Сега седя и си мисля – това, което раздадох е отрова. Може би щеше по-добра идея да го изхвърля. От друга страна това нямаше да намали броя на цигарите, изпушени от хората, които получиха кутийките и щеше да подкрепи финансово тютюневата индустрия.

Твърде много деца пушат в тая държава. И нямат проблем да го правят ( и никога не са имали), защото всеки им продава цигари. С какво продаването на цигари се различава от продаването на онези, забранените вещества? И да не би цигарите да не са вредни и да не водят до пристрастяване? И кое прави продаването на възрастни добро в сравнение с продаването на деца? А продаването на сланина, газирани напитки и захарни изделия?

Не мисля, че забрана за производството на вредни продукти за пушене, пиене и ядене ще спре консумацията им ( не че няма да я ограничи, с което ще се вдигнат цените, и печалбите ще се вливат изцяло в невидимата икономика, без да се облагат с данъци ако не броим сумите, отделяни за корумпиране на държавни служители, които да си затварят очите).

Лесно е да кажем, че всеки пълнолетен има право на избор и може да реши сам как да харчи парите си. Въпросът ми е дали правото на избор означава непременно наличие на избор. Какъв избор имат тези, които не знаят за вредата на консумираното от тях? Ще кажеш, че на цигарените кутийки има надписи. Да, забелязах преди години, че загрозиха кутийките, но отдавна не съм си правила труда да прочета какво пише на тях; свикнах с тях и не ги забелязвам дори. Не знам дали идеята е била на лекари, загрижени за здравето ми или на маркетингови специалисти, които са предвидили реакцията ми. Ама нали знаш, че не си падам по конспиративните теории.

Като казах това за конспиративните теории се замислих за производителите – колко от тях съзнателно продават отрови.

Но да речем, че не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. Възрастните са свободни да се информират за влиянието на различните вещества върху тялото си. Точно те имат власт над малките деца – не е задължително да им купуват зърнени закуски и шоколад,  нали?

Оставям настрана изкушаващите опаковки и реклами, тръшкащите се на пода на супермаркета деца. Опитвам се да си представя как по-голямата част от БГ населението се информира за здравето си. И ето какво виждам:

Една година от средното образование (поне по мое време беше така) е посветена на изучаването на човешкото тяло. Това, което учех аз  преди 20 години бяха различните органи и системи и донякъде функционирането им. Ясно си спомням само един въпрос, който ме накара да се замисля и да свържа ученото по биология с усещането за собственото си тяло – беше относно липсата на нервни окончание в ставните хрущяли – нещо, което не е било толкова важно за мен на 14-15 години. Още по-добре си спомням какво се случи, докато учехме за половите системи. Някой от момчетата каза някаква глупост и младата ни учителка се изчерви и каза да си прочетем сами урока. И до ден днешен съм в неведение за повечето части на тялото си и процесите, които протичат в тях. А съм сигурна, че щях да успея на кандидат-студентски изпит по биология тогава и златният медал, с който завърших не е съвсем току-така. И съм някак убедена, че знам доста повече от повечето хора ан моята възраст, и още повече от пенсионерите, които четат вестници като “Домашен лекар” … понеже чета разни книги.

Убедена съм, че трябва да изуча задълбочено анатомията и физиологията си и ще го направя някой ден. Но колко от сънародниците ми ще отделят време или ще имат достъп до образователни ресурси (поради незнаене на езици, неумение да използват компютър, финансова невъзможност да си купят книги)? На колко от тях ще им се учи? А на колко изобщо ще им хрумне подобна идея?

Мисля, че отговорното правителство би инвестирало в създаването или купуването на образователни филми, които да излъчва по националната телевизия, след като ги е промотирало достатъчно добре. Да ги пусне безплатно в мрежата. Да ги направи част от учебната програма.

Отговорните учители биха преподавали така, че всяка дума от урока да говори лично на всеки ученик, да бъде свързвана с личните му преживявания. Иначе няма да бъде помнена след изпитването.

Какво ли я чака нация, която не само че не е във връзка с ума си, ами и с тялото си?

Ако ти се чете какво мисля по темата за слепотата, ослепяването, очните проблеми на Слави Трифонов, заповядай в неофициалния ми блог, за да прочетеш статия, с която не искам да запълвам мястото в Блогосферата. Което не означава, че не си харесвам статията

Смисълът на регресивната терапия / психоанализата е да те върне до една точка (не до зачеването или до Големия Взрив), в която да се осъзнаеш като свободен от всичко, което е било, свободен да поемеш отговорност за себе си.

Точката е произволна, но тя е холограма на живота ти дотук, затова може да бъде чудесна илюстрация, чрез която да ти бъде преподаден урока да оставиш на мира хората и обстоятелствата и да погледнеш себе си, да откриеш какво си призван да бъдеш (т.е. какво истински искаш да бъдеш) и да започнеш да работиш по въпроса.

Терапията служи за това да те освободи, да опразни главата ти. Оттам нататък ти решаваш с какво да я пълниш. Нищо чудно някой ден отново да е нужно някой да опразва главата ти.

Ако нямаш време и пари за терапия, можеш да си припомниш, че миналото си е минало. Единственото, над което имаш власт е сега. Но не забравяй, че каквото посееш сега, това ще пожънеш по-късно. А миналото … както казват физиците, всъщност умът ни променя и миналото, но … ако го оставим на мира, ако не го наблюдаваме непрекъснато …

Умът ти бяга назад? Научи го да не бяга. Ти си единственият му господар.

Как? Като тренираш фокусиране върху пламъка на свещ? Ммм, на първо време можеш да започнеш с подреждане и чистене да жилището си ( и офиса!). Изхвърли всичко, което не ти помага да се чувстваш добре и да се развиваш. Остави го в чисти найлонови торби край кофите за смет. На когото е нужно, ще го вземе. А ти ще отвориш място, за неща, които наистина ти трябват, които ти харесват.

Да, позна, използвам отпуската си да чистя. Става бавно, защото следвам естествения си флегматичен ритъм. Не се опитвам да направя нещо, което да снимат за списание “Идеален дом”. Просто се отдавам на превръщането на всяка точка, която си избера в нещо хубаво (няма да мина през всички точки през тази сесия).

Когато бързам, се справям също толкова бавно. Само дето се тормозя през цялото време.

Болестта е нарушение на естествения ти ритъм, казват суфиите.

Марфа, изпращам ти звучни целувки по бузите :D

* Не е ли забавно йероглифът, който означава празен ум да е толкова завъртян?

Вярвам в прераждането и смятам, че имам достатъчно основания. Не ми се обяснява какви. Който се интересува, може да се самообразова.

Тук ще обясня накратко защо към този момент не вярвам в регресивната терапия. Регресивна терапия е припомняне на ситуации от предишни животи с цел разрешаване на проблеми от сегашния. Методите за припомняне биват най-различни. Лечителката, чиято половин книга прочетох тази сутрин, смята, че дори само повторното преживяване на минала проблематична ситуация е в състояние да ни излекува.

Повторното преживяване на болезнена ситуация само по себе си не води до излекуване. Ако не сме пораснали достатъчно за да оценим ситуацията в нова светлина, бихме могли да затънем още повече в настоящите си болезнени убеждения.

Да речем, че терапията ни върне към ситуация, в която сме били нечия жертва и сега се прави извода, че в настоящия живот се опитваме да отмъстим на някогашния си мъчител, от което страдаме самите ние. И какво оттук нататък? Очевидното за мен лечение е да му простим, но друг би могъл да спре до оправданието за себе си – той ме е тормозил, нормално е сега да съм гаден с него. Или пък да пробва да прости, ама понеже не е лесно да затъне в чувство за вина, че не е достоен, понеже не намира в себе си сили за прошка.

Терапията може да ни върне и към ситуация, в която сме били мъчители, точно заради което сега ни мъчат. И по-нататък? Разбираме, че проблемът е в минал живот, т.е. в сегашния сме невинни, но пак стигаме до това да простим на мъчителите (хора или обстоятелства). Останалото препрочети в горния параграф.

ОК. И други терапии, като психоанализата могат да те върнат до аналогични сценарии. Но оттук нататък? Освен това, сценарият, до който ни връща лечителят е винаги предпоследен. Колко време можем да отделим за да си спомняме все по-стари животи? И докъде ще ни отведе това? До Големия Взрив? Е, хайде холан! Предполагам, че дори Далай Лама не е стигнал чак дотам. Ако това беше толкова важна част от духовното развитие на човека, някъде в някоя свещена книга щеше да бъде описано. Ама не е.

Мисля, че настоящият ни живот, не само нашият, но и този на всички познати и непознати хора предлага толкова много материал за размисъл и прозрение кое ни прави истински щастливи и кое не. Но за да се възползваме, трябва да отделим време да се замислим. Но е по-лесно да платим на терапевт да го направи вместо нас.

Не отричам ролята на учителите ( в най-широк смисъл), напротив. Но имам едни съмнения в НЯКОИ от хората, които си вадят парите с терапия … Всички терапии би трябвало да имат за цел да ни помогнат да пораснем. Ако не заявяват такава цел, резултатите са съмнителни.

Вчера чух, че едно момиче, съученичка на група мои ученици, е болна от хепатит. Все забравям да се ваксинирам. Докато се чудех дали вече някак не съм лепнала страшната болест, се сетих, че всеки от нас е изложен на атаките на вируси, бактерии, хора и обстоятелства, които успяват да разболеят един, но не успяват да разболеят друг. Струва ми се, че човешката имунна система е по-надеждна, отколкото сме свикнали да я възприемаме.

Израстваме, обаче, с други представи за себе си – че сме безпомощни срещу някои атаки отвън и бунтове отвътре. Когато чуем, че някой е болен от рак, надяваме се да не ни се случи. Когато има епидемия, голяма част от нас приемат, че е доста вероятно да се заразят. Често се чувстваме напълно безпомощни, в ръцете на сляпата случайност.

Подобни са усещанията на много от нас и когато се разболеем. Оставяме се в ръцете на лекаря, който се държи като богоравен и ни изписва лекарство, за което не знаем нищо, не ни обяснява нищо и не си правим труда да научим кой знае какво. Ако се окаже, че тази терапия не помага, обявяваме лекаря за некадърен и отиваме при следващия, с надеждата този път всичко да е наред. Някои заменят лекаря с шаман, но с повечето шамани се повтаря същият сценарий – оставяме се в техните ръце, надяваме се и им гледаме сеира.

Идеята за outsourcing е чудесна – не можем да знаем и можем всичко. И все пак, когато става въпрос за собствените ни тела и души, които се налага да употребяваме всеки ден, не е толкова лоша идея да сме поне малко наясно. Така, както много от нас могат да сменят крушка или да рестартират.

Когато сме малко повече “в час”, ще можем да зададем интелигентни въпроси на лекаря, и той няма да се държи с нас като ветеринар. След като “интервюираме” няколко лекари, ще можем да си изберем този, който ни пасва, с когото можем да си говорим като разноправни интелигентни същества, на когото чувстваме, че можем да се доверим.

Така, от проблем, ние се превръщаме във фактор за разрешаването. В триъгълника болен – болест – лекар, не оставяме лекаря да се справя сам и с болестта, и с болния ( някои от нас несъзнателно се съюзяват с болестта), а в сътрудничество с него се лекуваме.

Това е едно от нещата, които изграждат отговорността за собственото ни здраве и благополучие. Другите са вярата, че не сме беззащитни и безпомощни и желанието да научим повече за себе си, за да имаме по-малко поводи за посещения в поликлиниката, психотерапевтичния кабинет, къщата на шамана.

Така и не се наканих да рекламирам една ценна книга, която четох преди някой и друг месец, “Любов, медицина, чудеса” (Кибеа) от известният американски хирург д-р Барни Сийгъл, ето и книгата в Amazon.

Картинката е на Rick Harzewski.

Всеки четвъртък е ден за площаден протест в Хасково. Под звуците на “Край Босфора” се събират пенсионери, които се борят за европейски пенсии и екстри. Вчера лидерът им съобщи няколко добри новини. Най-важната беше, че е извоювано намаление на месечната такса за кабелна телевизия. В тази връзка имам следното предложение:

Ако всеки месец БГ пенсионерите влагат стойността на месечната такса за кабелна телевизия (около 10 лева) в местните библиотеки, книжните фондове ще растат стабилно.

Ако пенсионерите вместо да гледат СКАТ и сапунки четат книги, ще се предпазят от Алцхаймер и др.

Ако вместо да отглеждат внучетата си със СКАТ, сапунки и Планета им четат книги и ги научат да четат книги, България ще има мислещи млади хора, способни на по-големи академични успехи, с по-големи шансове да оцелеят в икономиката на знанието.

p.s. вече знам какво ще правя, когато остарея дотолкова, че да ми обръщат внимание само малките деца

* снимката е от личен албум на michael tobin

Тони Блеър се оттегля от поста си като неразбран рицар, който разбира каузите си и чувства, че не е длъжен да обяснява на хора, които не са способни да разберат.

Льо Пен изглежда точно като Професор Вучков на снимката, а в коментарите си е велик, сюблимен и недостижим.

На Путин му е писнало да се ебават с него и го заявява.

Скъпият вожд на Северна Корея иска да има ядрени играчки.

Буш пръска войски навсякъде по игралното поле, за да може да реагира бързо, да речем срещу Китай.

На всички трябва да е ясно, че Иранските мъже си имат достойнство. И те могат да си имат ядрени неща.

В Палестина мъжете не се интересуват от примирията на политическите лидери. Те са си произвели лични хиляди бойци на семейство, събират си парички в семейни касички за гранатомети и автомати и казват, че ще станат приятели със съседите както си му е редът – след като им отмъстят. Там шофьорите следят резултатите в глави.

Една жена се отрича от религията си, изобличавайки свещената й книга, която подлудява мъжете и те не просто стават камикадзета, но и осакатяват собствените си жени и дъщери. Сега авторката на скандалната книга се движи с охрана, която я пази от желаещи да отидат в рая.

Азиатските университети заявяват, че ще натрият носа на Айвитата. Край на “самотните гъски” – амибициозни, все по-често самоубиващи се бащи, които работят здраво, за да издържат жените и децата, заминали за Америка заради по-доброто образование.

Хюндай искат да покажат на Тойота и на Форд кой е по-по-най, а хюндайските работници на своите мениджъри, които пък също не са хванати от гората.

Твърде много мълчаливи силни мъже се самоубиват. Малцина са наясно, че и мачовците страдат от депресия.

Мъжете се страхуват от мистичността на жените. Жените се страхуват от мълчанието или агресията на мъжете. Християните се страхуват от непрочетения от тях Коран. Мюсюлманите се страхуват от покварата на християните. Политическите лидери се страхуват да не би някой да не забележи колко са велики.

Продължавам да не намирам време да анализирам мъжете, с които съм се разделила, подтикната от инстинкта си за самосъхранение. Малка съм още да знам диагнозата им, но ми се струва, че епидемията е … пандемия.

“Не искам да умирам. Още съм млад.”, каза Стоян тръгвайки за училище тази сутрин, след като му резюмирах прочетеното до момента в Newsweek. “Аз да не съм стара?!?”, отговорих.

Вижте комикса на Кольо. Тази сутрин си казах, че той, може би е един от малкото щастливи мъже, на които можем да се радваме. Така ли е Кольо?

* картинката е на оня художник, дето е илюстрирал Алиса. Може и вече да е без права, знам ли?!?

Когато за някого се смята, че е терминално болен, хората се държат с него така, сякаш вече е умрял или ще го направи всяка минута, т.е. не го включват в сметките … или пресмятат кога ще умре и настройват сърцата си. Предполагам и че започват да се дразнят ако не спази срока.

Чакайте бе, хора! Откъде знаете кога ще умре този човек? Наистина ли вярвате, че лекарите могат да правят толкова точни прогнози? По-скоро ми се струва, че хората умират горе-долу “навреме”, понеже са повярвали на лекаря и подсъзнателно са програмирали тялото си за смърт след определено време. А близките им са взели активно участие в поддържането на внушението всеки ден.

Не казвам, че болният и близките трябва да отричат болестта и да се преструват, че я няма. Напротив – всички трябва да са наясно с нея, да я изучат, за да се борят с нея с известните средства и да търсят и пробват неизвестни. Но да повярваш 100% в прогнозите за смърт, означава да оставиш човека без капка надежда и воля за живот. Тогава със сигурност го  обричаш.

Чудно ми е защо близките и познатите на терминалните болни се смятат за нещо различно от самите болни? Щото на болните дните им са преброени, така ли? Ха, а да не би здравите към този момент да са безсмъртни? О.К. може и да не се смятат за безсмъртни, но някак не им се вярва, че може да умрат по-рано от болния. Какво ли кара хората да забравят собствената си смъртност и факта, че тя може да се прояви всеки момент? И дали това им помага да живеят по-добре?

Някой спомня ли си за Джеймс Дийн, секс-символ отпреди половин век, който загина на по-малко от двадесет и пет в катастрофа? Негова е следната мисъл, “Мечтай все едно ще живееш вечно. Живей все едно ще умреш утре.”

Повечето хора в БГ мечтаят на дребно -  в най-добрия случай хоризонтът е следващата ваканция. И после се чудят защо нищо значимо няма в живота им. Ами как да има? Кой е постигнал повече от това, за което е мечтал? Нали за да спечелиш от ТОТО-то трябва да пуснеш фиш?

От друга страна, живеят така, сякаш имат цялото време на света и могат да си позволят да отлагат вечно. Да, ама има фактори в живота им, които не гледат така на времето и могат да им предложат някоя изненада. Петима Петка не чакат.

И не знам какво дава прави на тези здрави безсмъртни да отнемат надеждата на болните смъртни. Знанието, че са съвсем различни? Вероятно сам Господ им го е пошепнал по мобилния.