полетът на костенурката

Гледах как журито съобщаваше на достигналите последния кръг дали отпадат или остават в Music Idol. Майка ми няколко пъти зададе въпроса дали участниците са искрени и защо изразяват чувствата си по съответния начин. Към края баща ми каза, “Защото така се прави сега. И така ще продължава.” Превод: “ Защото така е прието и всеки държи да прави като всички останали”.

По същия начин, по който тийнейджърките с които се разминавам крещят, псуват и подчертават хасковския диалект, който доскоро смятах че днес се ползва само от бабите в околните села.

По същия начин, по който учениците, ученичките и учителите изглеждат като чалга певци – дори и е елитните гимназии тук.

По същия начин, по който ако работиш в ИТ сферата, блогът ти отразява всеки ъпгрейд, посещение на тоалетната или напиване.

По същия начин, по който Люси от журито и нейните колежки в No Angels се снимат в клипове.

Да, гледах няколко клипа на групата на Люси, за да разбера какво е да не играеш докато пееш пред публика, какво е да бъдеш естествен и да не се правиш на това което не си – всичко, за което критикуват моя фаворит Иван.

Видях, че No Angels е като стотиците подобни групи, чиито клипове не бих гледала за удоволствие, че мацките са твърде блудкави за моя вкус.

Всички описани дотук твърде много приличат на твърде много други, защото имат добър вкус, култивиран от любимите им медии. Иван и Деница от Idol, обаче, нямат. Деница е твърде дебела за нашенските представи за певица и твърде одухотворена. Иван твърде малко изглежда да се взема насериозно и твърде много се забавлява, а когато се хвали, хвали себе си преди изявите си, вместо да плюе конкуренцияа след провалите си.

Иван знае че е готин и поема риска да бъде когато и какъвто му харесва, дори и когато сърчицето му се свие. Това дразни малкото комплексарче, което дреме и у най-уверените. “Какъв е пък тоя, бе? За какъв се мисли? На какъв се прави?” Дори и когато казва, че е сериозен и се е променил, никой не му вярва, освен тези, на които им е хубаво да си мислят, че за малко поне е поставен на мястото си.

Хахахахаха! И къде му е мястото на Иван, дребни душички? Във вашата локва?

Иван е Артист. Ето защо ще припомня казаното от Артист:

“Всички сме в локвата, но някои от нас гледат към звездите” (О. Уайлд).

Всички играем, но някои го правят добре.

* взех снимката от http://nname.org/ без да питам Президента Първанов

коментарите тук, моля

Автоцензурата не е чак толкова лошо нещо. Тя спасява от гневни пристъпи, аромата на чревни газове, сексуални набези на работното място. Спестява усилията да споделиш неща, които ще останат неразбрани или пък използвани срещу теб, както и последиците. Има ли някой, който да не се радва, че се е научил да проявява търпение и да облекчава някои телесни нужди след като стигне до тоалетната? По същия начин, можеш да не качваш във Фейсбук актовата си фотография и видео ако не държиш да бъде видяна от шефа ти или децата.

Разбира се, би било чудесно съседите да не подслушват, а конкуренцията и полицията да не са толкова любопитни, че да проследяват електронната ти кореспонденция. Но е по-прагматично да приемеш, че когато пожелаят, ще се постараят да го направят – със закон или без. Така че ако не искаш котката да излочи млякото, покрий го.

Разбира се, че е смислено законът да не улеснява корпоративния шпионаж и произволното полицейско нарушаване на личното пространство; ето защо е хубаво да се подкрепи подписка срещу наредба, която иска да принуди доставчиците на интернет и телефонни услуги да пазят по цяла година информация за това с кого си разговарял и на кого си писал. Още повече че това ще коства на доставчика ти разходи, сървърно пространство, допълнителен труд, което може да се отрази на цената ( а и на качеството) на услугата.

Все пак не забравяй, че законът не може да ти гарантира нито неприкосновеността на личното пространство, нито безопасност на магистралата, и това дали ще прекараш живота си в стрес не зависи толкова от закона и начина му на прилагане, отколкото от собствения ти избор на нагласа.

Кума Лиса хем замита следите с опашката, хем й стиска.

коментарите - в истинския блог

Има моменти, в които ми спира дъхът, и противно на кой знае защо приписваната на любимия ми Карлин фраза, те ми напомнят, че е прекрасно да броя вдишванията си.

Слави, Дони и Йорданка Христова ми спряха дъха със своята арогантност.

Който ме познава, знае колко съм далеч от политическата коректност във всичките и форми, колко съм далече от страха да посоча нечии грешки и ще разбере, че нито политическата коректност, нито прекомерната деликатност ме карат да се дивя на начина, по който си позволяват да се държат известни и обичани знаменитости.

Чудя се не са ли надраснали комплексите си вече, че продължават да се радват на слабостите на аматьорските изпълнения?

Чудя се тези предавания не бива ли да имат и друга цел освен печалбата на евтиния гръб на състезателите?

Притеснявам се за нация, чието основно забавление е да се подиграва, унижава и мрази. Тук имам предвид дълга поредица от ТВ предавания – от “Big Brother” и “Господари на ефира”, през излиянията на Вучков и Вулева, както и жълтата преса и частните разговори.

коментирай в истинския ми блог

If you want a picture of the future, imagine a boot stamping on a human face forever. George Orwell

Днес най-после разгърнах брой 01 на “Капитал” за 2008 и в статия за Оруел и сбъдването на неговата “1984” прочетох, че от компютри на ЦРУ и на политици са правени редакции в статии в Wikipedia. Възможността да се манипулира съдържанието на често посещавани “отворени” сайтове е очевидна, а ние рядко се замисляме за последствията.

Основната причина, поради която не се предоверявам на Интернет е фактът, че голяма част от съдържанието се генерира от лаици като мен. Ироничното е, че дори хипохондрици като Лъчо черпят здравни съвети с пълни шепи точно от Интернет.

Ако ми е нужна по-задълбочена и сериозна информация, чета книги. За да напишеш книга е нужно повече време, сериозно отношение, призвание, отколкото да драснеш нещо в нета. По-голямата част от книжното съдържание не се намира свободно онлайн заради авторските права и манипулациите са значително по-малко вероятни. Проблемът с лаиците си остава, разбира се – бг преводачите от английски ме изумяват се невежеството си, но когато знаеш английски, успяваш да си преведеш българския “превод” в повечето случаи.

Разбира се, всичко казано дотук не означава, че не ползвам Интернет за търсене на информация. Ползвам го всеки ден, но подбирам източниците си. Предпочитам информация, за която се знае откъде идва – посочен е източникът й, авторът, има информация за него – после можеш да си намериш някак цялата книга, статия и пр.

Винаги търся различни гледни точки и обръщам внимание не само на съдържанието, но и на стила и тона на пишещия. По-ниско е доверието ми към твърде емоционалните автори, както и към очевидно по-необразованите. В тази връзка никога не търся информация на български, ако мога да я намеря на английски. Пред масовите източници на информация като Wikipedia ( и pomagalo.com ) и подобни, предпочитам независими писачи, които са вложили време, мисъл и сърце в написаното – такива са някои притежатели на сайтове и блогове.

Голяма част от решенията ми при търсене в Интернет се основават на интуицията, но тя се развива с употребата й – точно като логическото мислене.

коментарите тук 

Не съм пуританка. Не припадам, когато ме видят по бельо или без и пр. по-интимни неща. Не съм феминистка и не бих могла да напиша нещо дълбоко интелектуално за жената като фетиш и бла-бла. Обожавам “Сексът и градът”; имам доста и разнообразен сексуален опит, и, вероятно, доста години напред, в които евентуално бих могла да го обогатявам, така че не бих се учудила ако някой ден бъда новата Кари Брадшоу. За да публикувам тази снимка в блога си, означава, че самочувствието ми не е по-ниско от това на Саманта, след като прибра актовите си снимки от фото-студиото.

Напук на целулита и бръчките си, бих могла да се снимам не само в Playboy, но и в порно-филм; не бих получила психо-травма от ежедневно участие в пийп-шоу. Стига да намирам някакъв смисъл в това.

Бих го направила по милиони причини – за да изкарам пари – лично и егоистично за себе си, за да спечеля алтруистично някаква кауза за квартала или човечеството и т.н. Всички тези неща биха ми коствали нищожно усилие в сравнение с това да чистя веднъж седмично стаята си.

Въпреки всичко това, не мога да разбера защо фактът, че Гала (или която и да е друга отлично изглеждаща родна знаменитост) се снимала за Playboy предизвиква такива вълнения. Спомням си как в зората на българското издание първите жени които се снимаха, обясняваха по телевизията какъв личен пробив било за тях да го направят. Моля? Става въпрос за красиви жени, които сме виждали съблечени в не един филм. Така и не можах да схвана какво толкова героично има в това да се снимаш за Playboy, при положение, че изглеждаш прекрасно и без грим и Photoshop, и попадаш в ръцете на отлични фризьори, гримьори, фотографи и пр.

Това може да е тяхната психотерапия, реклама, още един начин да изкарат пари, но не мога да разбера защо трябва да ми го пробутват като нещо толкова езотерично, дето не мога да разбера. Или всъщност е? Или пък не е, но аз съм твърде тъпа? Хайде някой да опита да ми обясни. Съзнанието ми е отворено като лотосов цвят за всякакви коментари.

То иначе и царят е гол, ама аз не вдигам толкова голям шум по този повод.

Коментарите ТУК.

Някои казаха, че такъв няма. Други се притесниха да не са заподозрените и побързаха да се разграничат. Дълго мислих и реших да призная, че Аз съм Елитният Блогър.

Моите текстове са интересни и полезни, докато текстовете, писани от други, в повечето случаи не са нито едното, нито другото.

За разлика от повечето ми съседи в Блогосферата, обаче, не си позволявам да критикувам, нито групово, нито индивидуално, по две причини:

За да не спрат да ме четат (обичам да ме четат);

За да им дам възможност да се научат (обичам да чета).

Елеанор Рузвелт е тази, която е казала, че великите умове обсъждат идеи, посредствените - събития, а малките - хора

Исках да кажа това на едни хора, дето дъвчат други хора, обаче се сетих, че ще бъда изобличена като малък ум, понеже и аз обсъждам хора, даже в блога си. И понеже съм суетна, ще си замълча.

отговорих на sms-а на Лъчо, който ме събуди с призива да гледам Ангел Грънчаров по bTV.”Скоро ще пуснат и теб” беше неговият отговор.

* тези, които не знаят къде да се смеят, да не се смятат за тъпи. Просто не познават поне един от споменатите.