полетът на костенурката

на това видео можеш да видиш Барда

А тук да прочетеш стиховете, които написа за мен:

It’s not that easy being Lyd
You can always ask Kermit.
All day writing in that blog
Repeating to the crowd like a frog.
She would never listen to advice,
Even at the best price.
She always thinks she’s in the right position,
So don’t ever try to make a proposition.
It would evolve into a fight
In the end, of course, she would be right.
As I said, don’t give her any advice,
She’ll try to show you she is wise.
Lyd wouldn’t agree on a negotiation,
After all she has constipation.
She would even preach to Dalai Lama,
Cause she behaves like mamma.
She claims she’s a Buddhist nun,
But without her blue cheese she’s done.
She’s not easy to appease:
“Only expensive tomatoes for me, please.
I don’t care about Dalai Lama’s indigestion.
I’m a dame beyond question.”
As you have already guessed,
She is like a princess in a comfortable nest.

Можеш да почерпиш мъдрост направо от извора:

Българският блог.

Английският блог.

Не мога да се сдържа и поствам още едно видео:

 ВНИМАНИЕ!!! НАРУШАВАМ АВТОРСКИ ПРАВА!!!

“Невероятно, но факт, как само на 305 км от София се намира един уникален град, в който всеки от вас трябва да попадне поне един път до края на живота си. Както може би се досещате или пък не го правите, става въпрос за Солун.”

“Въпросът е там, че хората се забавляват истински! Говоря за това, че е нормално да видиш усмихнат човек на улицата, в случай че обикаляш наляво-надясно.”

“И на мен не ми вдъхвате доверие …”

“Момичето говореше невероятно добре, със завиден акцент английски, на който, естествено, в България биха ( или вече са го правили) се подигравали.”

“Центърът е един район, който се забелязва с невъоръжено око и е пълен само с магазини за дрехи, книжарници, заведения и магазини за мебели, в който се продават най-различни джунджурийки, с които да разкрасите вашия дом”

“Там наистина се продава всичко, изключително лесно е да поддържаш собствен стил или да откриеш свой такъв. По пътя на логиката предлагането трябва да е според търсенето. Спокойно човек може да се увери, че хората просто така им харесва да се обличат”

“ … без да се притеснявате от цигани, селяни и наркомани, които като цяло не са част от общата картина”

“Ако отидете определено, не бихте съжалявали. От пътуването ще се приберете много амбицирани и надъхани, макар и да се разочаровате, когато видите бг границата и шкембетата на полицаите на връщане. Ако твърдо сте се запътили натам, консумирайте умерено и не забравяйте да се върнете, както пишеше на една пейка на софийската автогара: “Не заминавай, ако не мислиш да се връщаш”!!!”

***

Това е малка част от текст, публикуван в ново списание, което ме посрещна със заявлението, че ще пише кратко: “В дни, които думите девалвират по-бързо от паричните единици, ние – издателите на HARSH искаме да спасим от обезценяване словото. И вас самите – от удавяне в безцелни и нарцистични изречения.”

Позволих си да препиша горните изречения, защото на една бяла страница в началото пише “Copyright for loosers”. (младите да ме светнат за значението на второто О)

Ани, от уважение към теб си го купих. От обич ще ти подаря броя като си дойдеш от Германия, за да ти спестя 4 лв.

откъде ще си купиш сладолед?

*обещаните снимки от тази тема 

Обаче ужасно ме накефи! По случай деня на Европа/ победата над фашизма пускам това видео. С него в youtube Тони Блеър поздравява новия френски президент. Ха така! Трябва да се учат езици и да се работи с Интернет. Нали това казвах и на учителите преди време

Абонирай се за фиийда на 10 Downing St.

Ето тук писах за Слави днес. Надявам се и той да го прочете Нищо че е в неофициалния блог

Купи си новия брой на Download.bg и виж статията ни за Web 2.0. Нашите приключения в Блогосферата, Second Life, Facebook, MySpace и някои БГ сайтове за запознанства.

Благодаря на Анито за линкчето към видеото. По-надолу е линкчето към сайта, от който можеш да разбереш повече за филма и автора.

Не усетих как мина един час с това филмче за блогосферата. То напомня, че блогването не е напразно.

http://blogumentary.org/

Подхванах да чета онзи “YOU” огледален брой на TIME. Нали знаете, че някои списания ги чета с месеци закъснение. Повечето.

На всяка страница се натъквам на неща, които съм мислила наскоро или на идеи, над които си струва да помисля.

Може да преснимам някоя статия, за да я прочетем с децата – ето затова не highlight- вам този път. Може да покаже по-убедително какво исках да кажа с речта си за блогосферата и Интернет тази седмица.

Mylar се казва огледалното фолио на корицата, което не е никак качествено. Идва ми да пиша до редакцията и да питам дали не са пратили най-скапаното в БГ понеже редакторът на TIME исглежда чудесно в отражението си, за разлика от мен.

6, 965, 000 парчета фолио са поръчали. Познай какъв е тиражът на TIME! Но светът все пак е толкова милиарда, т.е. на всеки читател на TIME се падат поне 1,000 нечетящи TIME. Какъв брой са относително просветените хора на земята и колко такива са нужни за да променят света по радикално фундаментален добър начин?

Преди известно време аз също питах за начина, по който може да се постигне съвсем огледален ефект върху монитора, понеже, за разлика от Лъчко, обикновено не си нося огледалце в раницата. Тогава не можах да намеря отговор. Изглежда, че и TIME не са. Не можах да заинтригувам достатъчно потенциалния носител на Нобелова награда. Сега или си гризе ушите от яд, осъзнавайки, че не съм казала толкова голяма глупост, колкото му е изглеждало тогава, или вече е започнал да търси начин. Никола, да мислиш като Айнщайн, означава да не си blinded by science! Дали това означава, че аз съм по-близо до Айнщайн от самия Никола?!?

“Actually, I thought we were going to do fine yesterday, shows what I know”

Дълго време се зверих в едно изречение, от което нищо не можех да разбера, макар че се състоеше изключително от думи, познати и на първолаците. После видях, че е мисъл на Буш и се успокоих, че не съм чак толкова тъпа.

Добра идея е да разгледам политическите карикатури в time.com/coty

Въпреки че някога бях луда по ветроходството, влюбена в Николай Джамбазов и прочела дори книгите на Юлия и Дончо Папазови, прескачам статията за регатата на Rolex. Изглежда толкова скучна и рекламно написана, че не ми дава сърце да си губя времето.

Колкото повече жени имат достъп до образование, толкова повече намалява дискриминацията спрямо жените. Бих работила за тази кауза … без да дискриминирам мъжете.

След като снощи прочетохме постинга на Невенчето за гейшите и го пообсъдихме с Никола (не докрая, понеже му писна да ми обяснява като на малоумна), прочитайки статията се замислих за жените в България. Може да не са точни наблюденията ми, но ми се струва, че тук мъжете стават все по-крехки и неспособни да се справят, което не означава по-чувствителни. Може би това е част от метро Питър Пан тенденцията, която обсъждахме в края на миналата учебна година. Никола спомена, че жените амазонки настъпват и тези “добри момичета”, които Невенчето описа отстъпват. Хм, макар че вече не искам да съм “добро момиче” и се уча да не бъда, не съм фен нито на амазонките, нито на традиционните “силни мъже”, които изцяло поемат финансовата тежест най-вече понеже е въпрос на чест, не общуват с жените си, а накрая умират от инфаркт или пък се самоубиват при фалит. Може би затова никога не съм била фен и на самураите. Да живеят “лиглите” (от онази историческа статия в Егоист, която Лъчко ревностно разпространяваше сред приятелките си)! Да живеят мъжете с женски мозък!

Какво значи да си UNICEF Goodwill Ambassador. Спомних си и това, че Анджелина Джоли също беше някакъв посланик на добра воля, май на ООН. Дали ще ми хареса да се занимавам с нещо такова? Може би е нужно преди това да стана богата и известна, за да мога да си позволя пътуванията и за да ми обръщат внимание. Значи засега оставам посланик на добра воля на европейския съюз и американското образование.

В тази връзка все още се чудя дали да пиша какво мисля за детското членство в БГ сайтовете за запознанства. Малко ме е шубе, да ви кажа честно. Нищо, че не съм руски журналист.

HSBC, The world’s local bank, винаги имат хубава реклама. Сега си ги спомням от времената, в които бях абонирана за National Geographic. Деца, помните ли като ги давах за да илюстрирам културните разлики?

Което ме подсеща, че е крайно време да си направя международна дебитна карта вместо все да ползвам тази на семейство Пандулеви. Иване, не ти се сърдя дето не ми донесе Funky Business и Caraoke Capitalism, ама оттук и да имам карта, няма как да си купя second hand. Използвам трибуната за да призова всички бивши ученици да правят дарения към библиотеката ми под формата на second hand книги! Ще си купя още паянтови етажерки от 18 лева!!!

Международната дебитна карта, макар и дебитна, може да се окаже още по-сигурен път към разорението от това всеки ден да минавам през книжарница Пингвините. Вчера мислих какво бих направила ако спечеля 1 млн. лева от ТОТО-то. За миг не се сетих да дам и стотинка за благотворителност, но пък реших, че бих платила образованието си в Saint John’s College – не за магистратура, а за пълна бакалавърска програма! Ще ми останат още пари, но не съм длъжна всичко да споделям с вас. Бива да пусна тото.

http://blog.9.com.ua/category/reklama/

“Винаги го е имало, но днес просто повече говорят за това”

Тия дни често попадам на вариации на тема горното изречение (най-често във връзка с детската агресивност, но и не само).

Другата мантра, която някак интуитивно свързвам с него е:

“Навсякъде го имат този проблем”

Мисля, че в подсъзнанието ( че и в съзнанието) на много хора в страната това се превежда като:

“ Детска агресивност (или каквото и да е друго неприятно явление) винаги е съществувала, съществува и следователно ще продължи да съществува. Това е нещо нормално, което се преекспонира от медиите за да ни отвличат вниманието от важните неща, а те са цените и заплатите.”

Ето и превод на другата идея:

“Уф, ама за заплатите и цените си мълчат! Детска агресивност (или което и да е друго неприятно явление) съществува навсякъде. Не бива да си мислим, че ние сме най-големите смотаняци, които единствени не могат да се справят с тоя проблем. Никой никъде досега не се е справял и няма да се справи. Това е нещо нормално, а и ние сме съвсем нормални – като всички останали”

Спете спокойно, деца!

Прегледах отгоре-отгоре новия Капитал и се спънах в StumbleUpon. За това нещо The Wall Street Journal казва като искаме да потърсим нещо следващия път, да не го Google-ваме, ами да го Stumble-ваме.

Още не знам дали са прави и някой ден ще се откажа от Google, но няколко минутният ми опит показва, че си струва, понеже попадаш на сайтове, които са оценени с “палец горе” от други хора.

Това е toolbar-че, което трябва да си свалиш, а другото, което трябва да направиш е акаунт. И двете стават за секунди. После си избираш няколко области, които те интересуват и пробваш на какво можеш да се спънеш в тях. Може би избира оценените с най-много палци. После си запазваш тия, дето си рейтнал с палци горе. Не знам какво става с ония, дето рейтваш с палци долу. Аз щото съм миличка и не го правя.

Има си и нещо като пощенска кутия. Можеш да си завъдиш и приятели и т.н. Беее, има и социален елемент. Можеш да си поканиш и твои стари приятели.

Това съществува от 5-6 години. Как пък никой познат не се е спънал в него? Или ако се е спънал, що не ми е казал.? Николааааааа, сега съм с един гърди напред