полетът на костенурката

откъде ще си купиш сладолед?

*обещаните снимки от тази тема 

Обаче ужасно ме накефи! По случай деня на Европа/ победата над фашизма пускам това видео. С него в youtube Тони Блеър поздравява новия френски президент. Ха така! Трябва да се учат езици и да се работи с Интернет. Нали това казвах и на учителите преди време

Абонирай се за фиийда на 10 Downing St.

Ето тук писах за Слави днес. Надявам се и той да го прочете Нищо че е в неофициалния блог

Купи си новия брой на Download.bg и виж статията ни за Web 2.0. Нашите приключения в Блогосферата, Second Life, Facebook, MySpace и някои БГ сайтове за запознанства.

Благодаря на Анито за линкчето към видеото. По-надолу е линкчето към сайта, от който можеш да разбереш повече за филма и автора.

Не усетих как мина един час с това филмче за блогосферата. То напомня, че блогването не е напразно.

http://blogumentary.org/

Подхванах да чета онзи “YOU” огледален брой на TIME. Нали знаете, че някои списания ги чета с месеци закъснение. Повечето.

На всяка страница се натъквам на неща, които съм мислила наскоро или на идеи, над които си струва да помисля.

Може да преснимам някоя статия, за да я прочетем с децата – ето затова не highlight- вам този път. Може да покаже по-убедително какво исках да кажа с речта си за блогосферата и Интернет тази седмица.

Mylar се казва огледалното фолио на корицата, което не е никак качествено. Идва ми да пиша до редакцията и да питам дали не са пратили най-скапаното в БГ понеже редакторът на TIME исглежда чудесно в отражението си, за разлика от мен.

6, 965, 000 парчета фолио са поръчали. Познай какъв е тиражът на TIME! Но светът все пак е толкова милиарда, т.е. на всеки читател на TIME се падат поне 1,000 нечетящи TIME. Какъв брой са относително просветените хора на земята и колко такива са нужни за да променят света по радикално фундаментален добър начин?

Преди известно време аз също питах за начина, по който може да се постигне съвсем огледален ефект върху монитора, понеже, за разлика от Лъчко, обикновено не си нося огледалце в раницата. Тогава не можах да намеря отговор. Изглежда, че и TIME не са. Не можах да заинтригувам достатъчно потенциалния носител на Нобелова награда. Сега или си гризе ушите от яд, осъзнавайки, че не съм казала толкова голяма глупост, колкото му е изглеждало тогава, или вече е започнал да търси начин. Никола, да мислиш като Айнщайн, означава да не си blinded by science! Дали това означава, че аз съм по-близо до Айнщайн от самия Никола?!?

“Actually, I thought we were going to do fine yesterday, shows what I know”

Дълго време се зверих в едно изречение, от което нищо не можех да разбера, макар че се състоеше изключително от думи, познати и на първолаците. После видях, че е мисъл на Буш и се успокоих, че не съм чак толкова тъпа.

Добра идея е да разгледам политическите карикатури в time.com/coty

Въпреки че някога бях луда по ветроходството, влюбена в Николай Джамбазов и прочела дори книгите на Юлия и Дончо Папазови, прескачам статията за регатата на Rolex. Изглежда толкова скучна и рекламно написана, че не ми дава сърце да си губя времето.

Колкото повече жени имат достъп до образование, толкова повече намалява дискриминацията спрямо жените. Бих работила за тази кауза … без да дискриминирам мъжете.

След като снощи прочетохме постинга на Невенчето за гейшите и го пообсъдихме с Никола (не докрая, понеже му писна да ми обяснява като на малоумна), прочитайки статията се замислих за жените в България. Може да не са точни наблюденията ми, но ми се струва, че тук мъжете стават все по-крехки и неспособни да се справят, което не означава по-чувствителни. Може би това е част от метро Питър Пан тенденцията, която обсъждахме в края на миналата учебна година. Никола спомена, че жените амазонки настъпват и тези “добри момичета”, които Невенчето описа отстъпват. Хм, макар че вече не искам да съм “добро момиче” и се уча да не бъда, не съм фен нито на амазонките, нито на традиционните “силни мъже”, които изцяло поемат финансовата тежест най-вече понеже е въпрос на чест, не общуват с жените си, а накрая умират от инфаркт или пък се самоубиват при фалит. Може би затова никога не съм била фен и на самураите. Да живеят “лиглите” (от онази историческа статия в Егоист, която Лъчко ревностно разпространяваше сред приятелките си)! Да живеят мъжете с женски мозък!

Какво значи да си UNICEF Goodwill Ambassador. Спомних си и това, че Анджелина Джоли също беше някакъв посланик на добра воля, май на ООН. Дали ще ми хареса да се занимавам с нещо такова? Може би е нужно преди това да стана богата и известна, за да мога да си позволя пътуванията и за да ми обръщат внимание. Значи засега оставам посланик на добра воля на европейския съюз и американското образование.

В тази връзка все още се чудя дали да пиша какво мисля за детското членство в БГ сайтовете за запознанства. Малко ме е шубе, да ви кажа честно. Нищо, че не съм руски журналист.

HSBC, The world’s local bank, винаги имат хубава реклама. Сега си ги спомням от времената, в които бях абонирана за National Geographic. Деца, помните ли като ги давах за да илюстрирам културните разлики?

Което ме подсеща, че е крайно време да си направя международна дебитна карта вместо все да ползвам тази на семейство Пандулеви. Иване, не ти се сърдя дето не ми донесе Funky Business и Caraoke Capitalism, ама оттук и да имам карта, няма как да си купя second hand. Използвам трибуната за да призова всички бивши ученици да правят дарения към библиотеката ми под формата на second hand книги! Ще си купя още паянтови етажерки от 18 лева!!!

Международната дебитна карта, макар и дебитна, може да се окаже още по-сигурен път към разорението от това всеки ден да минавам през книжарница Пингвините. Вчера мислих какво бих направила ако спечеля 1 млн. лева от ТОТО-то. За миг не се сетих да дам и стотинка за благотворителност, но пък реших, че бих платила образованието си в Saint John’s College – не за магистратура, а за пълна бакалавърска програма! Ще ми останат още пари, но не съм длъжна всичко да споделям с вас. Бива да пусна тото.

http://blog.9.com.ua/category/reklama/

“Винаги го е имало, но днес просто повече говорят за това”

Тия дни често попадам на вариации на тема горното изречение (най-често във връзка с детската агресивност, но и не само).

Другата мантра, която някак интуитивно свързвам с него е:

“Навсякъде го имат този проблем”

Мисля, че в подсъзнанието ( че и в съзнанието) на много хора в страната това се превежда като:

“ Детска агресивност (или каквото и да е друго неприятно явление) винаги е съществувала, съществува и следователно ще продължи да съществува. Това е нещо нормално, което се преекспонира от медиите за да ни отвличат вниманието от важните неща, а те са цените и заплатите.”

Ето и превод на другата идея:

“Уф, ама за заплатите и цените си мълчат! Детска агресивност (или което и да е друго неприятно явление) съществува навсякъде. Не бива да си мислим, че ние сме най-големите смотаняци, които единствени не могат да се справят с тоя проблем. Никой никъде досега не се е справял и няма да се справи. Това е нещо нормално, а и ние сме съвсем нормални – като всички останали”

Спете спокойно, деца!

Прегледах отгоре-отгоре новия Капитал и се спънах в StumbleUpon. За това нещо The Wall Street Journal казва като искаме да потърсим нещо следващия път, да не го Google-ваме, ами да го Stumble-ваме.

Още не знам дали са прави и някой ден ще се откажа от Google, но няколко минутният ми опит показва, че си струва, понеже попадаш на сайтове, които са оценени с “палец горе” от други хора.

Това е toolbar-че, което трябва да си свалиш, а другото, което трябва да направиш е акаунт. И двете стават за секунди. После си избираш няколко области, които те интересуват и пробваш на какво можеш да се спънеш в тях. Може би избира оценените с най-много палци. После си запазваш тия, дето си рейтнал с палци горе. Не знам какво става с ония, дето рейтваш с палци долу. Аз щото съм миличка и не го правя.

Има си и нещо като пощенска кутия. Можеш да си завъдиш и приятели и т.н. Беее, има и социален елемент. Можеш да си поканиш и твои стари приятели.

Това съществува от 5-6 години. Как пък никой познат не се е спънал в него? Или ако се е спънал, що не ми е казал.? Николааааааа, сега съм с един гърди напред

Matthieu Ricard, The Dalai Lama, Robert Sternberg, Георги Лозанов (ама кой от двамата георги лозанови, ще разбереш от другия блог )
Бих искала да чета блоговете им и преди време ги поканих да пишат в общ блог, но те не се навиха нещо. Секретарят на Далай Лама писа, че имат доста работа покрай обновяването на сайта (добре се е получил!), а другите нещо не пратиха хабер. Не съм ги притеснявала втори път. Ако някой попадне на техни блогове, нека ми съобщи.

А иначе може да пробвате блога на Петър Стоянов, където вече има две дълги неща и невъзможност да се оставят коментари. Сигурно няма да съм редовен читател, но все пак съм трогната. Дано продължи да пише, не само за политика, а за всичко, което го вълнува. Има хора, за които би било наистина важно да чуят мнението му. Нека не ги разочарова, така както аз не разочаровам моите читатели
Продължавам да се надявам, че тези, чиито блогове бих искала да чета, ще си направят и ще пишат винаги, когато имат нещо значимо за казване. Иначе ако чакам на вестниците, които аз и така не чета … И ще си ги включа всички в една блогосферка и ще ви дам линк!

Нямам телевизор, но на 7 декември бях на гости и така разбрах за падането на автобуса в реката и гибелта на не-помня-точно-колко хора. След това някои отразиха събитието в блогове, групи и пр. Давам си сметка за огромната вероятност изобщо да не разбера за това. И какво, по дяволите, щеше да се промени в света?

И все пак, след като толкова много хора използваха случая да кажат нещо, ще го използвам и аз ( да, да точно така, ще го използвам, много е useful, мили деца – можете да го използвате в есето си на тема Every cloud has a silver lining / Всяко зло за добро).

Будистите казват, че когато някой бъде улучен със стрела, те ще извадят стрелата и ще започнат да го лекуват веднага, без да мъдруват по въпроси като кой е човекът, кой е пуснал стрелата, как е станало, защо и т.н. Ще се съсредоточат върху действия, които биха могли да помогнат и ще се въздържат от действия, които не биха могли да помогнат. Чак когато направят това, което им е по силите, ще седнат спокойно, ще обмислят причините и последствията и ще извлекат поука, която би била полезна за предотвратяване или по-ефективно справяне с подобни ситуации.

Когато при злополука загинат на едно място по едно и също време пет или повече българи или пък някой българин бъде жестоко убит …

1. Политици се втурват към мястото на събитието. Защо? Защото ако не се втурнат, ще им поискат оставките. Чудя се с какво точно би бил полезен премиер/президент/министър и т.н. с присъствието си на мястото на тъжното събитие? Дали без него служителита на Бърза Помощ, Гражданска Защита, Полиция и т.н. няма да си вършат работата както трябва? Нямат ли си всички тези държавници своя много важна работа? Или не е чак толкова важна, щом могат да я прекъснат по всяко време? А ако в момента почиват, защо да не си починат по-добре вместо да хвърчат до другия край на страната, та да могат на следващия ден да се грижат добре за държавните дела?

Айде някой най-после да ми обясни какъв е смисълът на драматичното държавническо реагиране по време на злополуки. Искам да ми посочи още причини освен PR и предотвратяването на поискване на оставка.

2. БГ гражданите на Интернет пространството пишат драматични съобщения ( често с патриотичен привкус), с които изразяват съболезнованията си на близките на пострадалите, призовават към човечност и състрадателност и пожелават на загиналите да почиват в мир. Струва ми се, че повечето от тях смятат самия акт на писане на подобни съобщения за проявление на човечност и състрадание, както и за подбуждане на загрубелите души на четящите съобщението към човечност и състрадание. На свой ред четящите се чувстват гузни и длъжни да разпространят подобни съобщения и за известно време някои участъци от Интеренет пространството се изпълват с жалеен спам.

Ако приемем, че подобни действия са прочвление на човечност и състрадание, то ако искаме постоянно да сме човечни, трябва да следим медиите за злополуки, да плачем за пострадалите и да пишем съболезнователни съобщения.

Мисля, че не бива да ограничаваме човечността си само до пострадали българи, както и до такива, които са загинали в група от над 5 души, както и такива, които са загинали по особено мъчителен начин.

В такъв случай, ако ще се проявяваме като истински човечни, трябва да отделим цялото си работно време, както и неработното, за да плачем, съчувстваме и пишем съболезнователни съобщения.

Не ми се мисли ако човечеството вземе че се очовечи и започне масово да състрадава. Животът на земята ще се превърне в погребална виявица, заупокойна молитва и т.н. И ми е много интересно как това би могло да помогне на близките на пострадалите.

Айде сега някой да вземе да ми обясни какъв е смисълът на проявяването на човечността и състраданието точно в този вид – оплакване на загинали при злополука, по възможност групова или при особено болезнени обстоятелства. Как това помага на света да стане по-добро място?