полетът на костенурката

Entries categorized as ‘наука’

Ще си вземеш ли бонбон?

май 29, 2008 · Няма коментари

Някои атеисти вярват, че вселената се движи по строго фиксирани закони и че ако знаехме законите и всички начални условия, щяхме да можем да предсказваме съвсем точно. Те вярват, че науката непрекъснато ни приближава до този идеал.

По същият начин някои религиозни хора вярват, че Бог е измислил точно всички подробности и каквото е записал в тефтера, това ще ни сполети. В това вярват и тези, които смятат, че някои гадатели са способни да предсказват точно бъдещето.

Вчера една учителка по немски дала на класната тема “За какво съм се родил” и поискала отговор в рамките на 15 изречения. Ако живееш в свят, в който всичко е вече предопределено, включително избора ти на бонбон в червен или жълт станиол (както казваше майката на Форест Гъмп, животът е кутия с бонбони), как би отговорил на въпроса “За какво съм се родил?” в или извън рамките на 15 изречения?

Или смяташ, че имаш истински свободен избор и точно ти (а не Бог или природните закони) решават да оставиш или да не оставиш коментар?

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

Категории: наука

теорията решава

май 27, 2008 · Няма коментари

Хайзенберг: “Не можем да наблюдаваме електронни орбити вътре в атома … А тъй като добрата теория трябва да се основава пряко върху наблюдаеми величини, мислех че е по-подходящода се огранича до тези, и да ги разглеждам като такива каквито са - като представители на електронните орбити.”

“Но Вие не вярвате сериозно,” протестира Айнщайн, “че нищо друго освен наблюдаемите величини трябва да е част от една физична теория?”

“А не направихте ли точно това с относителността?” попитах малко изненадан …

“Вероятно съм използвал този начин на разсъждение,” призна Айнщайн, “но така или иначе това е глупавоВ действителност се случва точно обратното. Теорията е тази, която решава какво можем да наблюдаваме.”

Хайзенберг, Физика и отвъд нея (от сайта на Американският Институт по Физика)

Категории: наука

мемоарите на един примат

април 17, 2008 · Няма коментари

е най-хубавата книга, която съм чела тази година.

Смях се толкова, колкото съм се смяла и на романите на Джералд Даръл, но Даръл и Саполски се различават. Може би защото Даръл е британец, роден в колониите и би могъл да бъде баща на Саполски, който е американец, потомък на комунистически настроени евреи с корени в полското гето. Обожавам изтънчеността и чувството за хумор на британските джентълмени, в сравнение с които американците ми изглеждат леко инфантилни и малко в повече ентусиазирани. Мисля, че старите британци са доста по-корави от младите американци.

Подобно на стереотипните жени, на пръв поглед може да харесвам мъжествени темерути, но истината е, че предпочитам да прекарвам времето си с емоционално интелигентни мъже, с които мога да разговарям за всичко. Усещам как някои от вас веднага ще кажат “Аха! Ето защо харесва гей мъже!”, а аз ще отговоря, че сред гей мъжете се срещат коравосърдечни егоистични темерути, които не са особено симпатични, точно както се срещат чувствителни, самокритични и грижовни представители на хетеросексуалното братство. Дали си пич няма нищо общо с пола и сексуалната ориентация. Първото условие е да си честен със себе си. Ако бабуинките можеха да говорят, щяха да ви кажат същото.

От разказите за бабуини научих за хората важни неща, които тези дни ми бяха по-полезни от всичко, което съм научила от книгите за човешка психология. Забелязах, че всъщност повечето хора никога не се издигат много по-високо от бабуините и затвърдих няои теории за поведението на екземпляри от учителското съсловие, които ми причиняват главоболие напоследък. Бих могла да помисля за наръчник за оцеляване на тийнейджъри под заглавие “Ако бабуинът беше гимназист”.

И все пак, макар че отразява 20 годишните изследвания на бабуинско стадо с цел изясняване връзката между социалния статус и характера на общността с болестите, причинени от стреса, това е в известна степен автобиографична книга за порастването на един мъж. Обмислящите научна кариера, особено свързана с теренни изследвания, могат да преценят доколко им се захваща с това, особено като вземат предвид и историята на Даян Фоси, до която Саполски ни приближава.

Книгата би могла да е полезна и за интересуващите се от Африка. Може да съм гледала “Хотел Руанда” и “Кървав Диамант”, да съм слушала разказите на родителите си за Либия, но не знаех нищо за източна Африка и нейната смесица от култури, а Мемоарите хвърлят върху тази земя и историята й човечна светлина и перспективата е приближена в продължение на 20 години.

Може би всичко това изглежда доста тежичко, но не е. Книгата се чете леко, разплаква, разсмива и някак успокоява – да животът е болезнен, но и щастлив, стига да си позволиш да си щастлив. Не знам как се получи, но тази книга свали някакъв товар от мен.

* Ето как се влюбих в Саполски

някой дали може да ми намери цялата поредица от тези лекции?

Ако те кефя, гласувай за мен )

коментарите ТУК

Категории: книги · наука

сътворението

април 1, 2008 · Няма коментари

Сътворението на Вселената е твърде отдалечено и твърде яйцето-или-кокошката-първо. Ето защо не се занимавам с този въпрос днес. Интересува ме нещо много по-незначително – сътворението на човека. Науката и религиите предлагат обяснения, но те са твърде общи. Аз искам да знам какво се е случило в първите минути от живота на човека, а ако може и първите часове, дни, седмици, месеци и години на първия човек.

Дали се е пръкнал бебе или възрастен? Ако е бил бебе и е нямал родители, как е оцелял? Как е разбрал кое се яде и кое не? Как е открил необходимостта да се мие?
Атеисти и религиозни, учени и хуманитаристи, включете се в създаването на новата митология.

Изберете който и да е аспект от живота на човека и разкажете история (вашата хипотеза –сериозна или смешна) за възникването му. Всички истории са ценни. Просто се опитайте да отговорите на въпрос който ви гложди. “Как човек е решил да си бърше дупето?” е точно толкова ценен като “Как се е зародила физиката?”.

Разбира се, не забравяйте и днешния въпрос и ако ви е интересно, опитайте се да опишете първия ден от живота на човека.

Чакам вашите историйки. Предполагам, че ако успеете да се поставите на мястото на първия човек и да гледате света през неговите очи, ще се получат по-добре, пък и ще се забавлявате повече. Разбира се, очаквам и истории от “обективни” странични наблюдатели.

Ако обявя награда, повече истории ли ще получа?

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

Коментарите тук

Категории: myth · история · наука
Tagged: , , , , , ,

тъп въпрос за умни неща

февруари 28, 2008 · Няма коментари

Докато чета някои видове книги, непрекъснато попадам на имената на учени провели такъв или онакъв експеримент, стигнали до такива или онакива изводи. Едни потвърждават други, трети им противоречат и пр. Хората, които пишат такива книги са учени, които следят развитието на науката. Предполагам, че го правят като четат специализирани бюлетини и списания. Чудя се, обаче, как успяват да свържат толкова много информация и да я следят адекватно, освен ако не следят тесен отрязък от нея, което е някак ограничаващо. Освен това, дали всички експерименти и теории се публикуват в няколко авторитетни издания или има ценни такива, които не успяват да пробият. Както си спомням от коментара на Размисли по текста ми за чистачката и професора, има издания, които приютяват неортодоксални идеи, но едва ли всички. Разбирам, че всяко издание трябва да има сито, но се страхувам, че ценни идеи се убиват в зародиш или пък никой не научава за тях.

Ако научните новини се публикуват в списания, в линейна последователност, на човек му става все по-трудно да се ориентира в картината на науката, защото тя по-скоро е гора, в която дърветата преплитат клони, отколкото броеница, в която всяко прибавено топче потвърждава или опровергава предното.

Ако не всички новини стигат до известните научни издания, то в картината на научните предположения и изводите от експерименти има доста бели петна. Бих искала в нея да са видими и нещата, по които някой някъде е работил, но не е успял да стигне до дефинитивни заключения. Освен това, бих искала в нея да присъстват на подходящи места знания, които идват от ненаучни източници, но са по някакъв начин релевантни.

Съзнавам, че доста фенове на науката биха се обявили против последното, така че го споменавам съвсем плахо и отлагам обсъждането му за друг път, но продължавам да настоявам, че картината на науката трябва да бъде представена по нелинеен хипертекстов прегледен начин, който трябва да бъде отворен и към него непрекъснато да се добавя нова информация, като се вижда доколко един извод е подкрепен от научната общност, кой го подкрепя и кой не, аргументи.

Съществуват неща като Wikipedia и peer reviewed content, обаче си мечтая за нещо всеобхватно, добре свързано, в което да намерят място и най-незначителните нещица, в което да се знае чии са мненията. (Докато преписвах този текст от тетрадката на компютъра, поразрових и попаднах на това: Scholarpedia. Чакам линкове към други подобни места)

Как се справят учените днес в това море от информация? На Wikipedia ли разчитат или на някаква тайна енциклопедия, до която не всеки има достъп? Или пък повечето от тях се чувстват добре с фрагментираната непълна картина, понеже им е по-удобно да се съсредоточат само върху информацията, която потвърждава собствените им виждания. Дали повечето учени по света са като авторите на българските училищни учебници, които удобно пропускат повечето гледни точки?

Разкажете за мечтите си и за опита си в намирането на научна информация.

коментари: в истинския блог

Категории: наука

как позна гъбката?

януари 5, 2008 · Няма коментари

 toadstool1.jpg

Преди година се питах за произхода на първите прецизни машини и инструменти. Така и нямам отговор.

Днес имам нов въпрос. Докато в първия текст приемах съществуването на познанието и се питах за физическото му приложение в техниката. Сега отивам още по-назад и се питам как се е пръкнало самото познание. Ето за какво става въпрос:

Чета “Пушки, вируси и стомана” ( Guns, Germs and Steel ), в която авторът дотук разгледа възникването на производството на храни, т.е. култивирането на растения и животни в различни райони на света преди хилядолетия, за да успее да отговори след още няколкостотин страници защо белият човек се справя по-добре от някои други хора. Ясно е, че преди хилядолетия хората са били изучили много внимателно особеностите на местната им флора и фауна и са познавали хиляди видове и пр. Ясно е, че знанието се е предавало и натрупвало, макар и да не е имало писменост. Но мен ме интересува как са ЗАПОЧНАЛИ да учат тези неща.

Авторът казва, че тези примитивни хора не са някакви глупаци, които биха пробвали ей-така някоя гъба, за да проверят дали е отровна. Аз пък мисля, че бая от тях трябва да са хапнали отровни гъби, понеже иначе как ще да е станало ясно, че гъбите са отровни?

Някой би казал, че са наблюдавали как подхождат към гъбата някои охлюви, да речем. Но я си помислете – колко от нас ще се сетят за това ако преди не са им обръщали внимание на факта, че животните избягват отровни растения примерно. Да не говорим за други неща – как човек би забелязал, че опрашването има някакво значение за растенията ако не го беше учил в училище или ако баба му не му беше казала?

Понякога подценяваме ролята на знанието, което сме попили – от училище, филми и какво ли не. По същия начин и примитивните хора на един етап са действали информирано. Но как са действали тези, които не са имали информация.

Интересуват ме ПИОНЕРИТЕ, а за истинските пионери, в която и да е област, никой никога не говори. А това е важно, защото така бихме разбрали фундаментални неща за ученето. Лесно е да стъпиш на раменете на гиганти; лесно е да напишеш литературен анализ, след като си прочел интерпретацията на някой критик. Лесно е да си опечеш мръвка на огъня, след като са те научили да палиш огън. Въпросът е как подхождаме в напълно нови ситуации.

Ако винаги разчитаме на комбинацията от предварително знание, то откъде е дошло първото знание, а? А?

Коментарите ТУК.

Категории: наука · образование · празни мисли

флирт с физиката

ноември 24, 2007 · Няма коментари

Наложи се в два поредни дни да говоря за физиката - класическа, айнщайнова и квантова. Сетих се за нея, докато се чудех що е spirituality снощес. А днес прочетох трилъра на Пейо.Всъщност целта на този постинг е да рекламирам неговия текст, така че моля кликнете тук.

Искам и да кажа на всички деца, че физиката е велика наука и че днес сигурно щях да се занимавам професионално с нея, ако не бях последвала тълпата от махалата, която се записа в езиковата. Иначе бях на първо място на изпита по физика в математическата и това беше първото ми желание.

Искам да благодаря на първата си учителка по физика, Янева, която беше млада, сладка, очарователна и нямаше как да не се запиша в кръжока по физика. После на следващата, която ентусиазирано и безплатно ме подготви за изпита, Джурова. И на последния си учител (в гимназията), Руди Джуров, който обясняваше забавно, политически некоректно и достъпно.

В последните години любовта ми към физиката се възроди, под въздействие на книгата “Дао на физиката” и в резултат на това накупих една купчина книги, които се надявам да намеря време да прочета.Поздравявам всички фенове на тази забавна и одухотворена наука и пожелавам на всички деца добри учители по физика.

Категории: art of living · наука

за какво ни е биоразнообразието?

август 15, 2007 · Няма коментари

 

 

Оставям настрана будистката етика, за да проговори будистката прагматичност. И изобщо нямам намерение да се заяждам с Г-жа Банева.

Биоразнообразието, освен всичко друго, означава генно разнообразие. А за какво ни е генното разнообразие? За какъв Х са ни нужни повече видове гени? За да можем от тях да създаваме нови видове, от които се нуждаем. Ако сравним с конструкторите Lego, би предпочел да имаш не само жълти тухли, нали?

Оставям настрана спорните генно модифицирани храни, които могат да решат завинаги проблема с масовия глад, да заменят скъпи ваксини и пр.

Става въпрос за всевъзможни други приложения, които карат учени, икономисти, политици, и бизнесмени  да говорят за “биобазирана икономика”. Представи си “биорафинерии”, построени в близост до земеделски райони – фабрики, които произвеждат какво ли не (включително толкова важните за икономиката и колата ти горива) от отглежданите наблизо растения. Растенията не са изчерпаем източник като нефта, а освен това, биорафинериите ще създадат още работни места, в райони, където преди е имало единствено слабо-развито земеделие. Представи си икономически ефективно земеделие в някоя бивша пустиня.

Та, за да създадем полезни за нас видове, ни е нужно разнообразие от гени: един ген от този вид ще кара растението да пониква и узрява бързо, така че да имаме по няколко реколти на година. Друг ген ще го прави издръжливо на студ / жега / суша / плесени и т.н. Спомни си приказката за Джак и бобеното зърно ( Jack and the Beanstalk).

Всеки ген е ценен, понеже може да послужи за разрешаването на специфичен проблем. В същото време, нито един ген не е по-ценен от друг в абсолютен смисъл. Жегоустойчивият е ценен за африканците, но е безполезен за ескимосите.

В тази връзка ми е много забавно, когато хора с определени политически възгледи решават,че гените на една човешка раса са по-ценни от тези на друга. Това ги подтиква да се погрижат за чистотата на расата / нацията. Резултатът е еднакви хора, които можеш да облечеш в еднакви униформи и да обучиш да набиват еднакво крак. В което, разбира се, едни откриват своебразна красота, а други не – всеки си има право на лош вкус.

Още по-забавно е, че някои от радетелите за чиста нациа се гордеят с дългата си история, която в съчетание с кръстопътната география, е позволила повече от хиляда и триста години всевъзможно племена да осъществяват кръстосано оплождане, с което, същите тези горди националисти обясняват своеобразния гений на етноса си.

Още, още по-забавно ми е, когато някои от тях поставят този гений на второ място в света – след гения на група, която е известна с ограничеността на генофонда си, а в някои среди и с това, че в идеалния случай трябва да бъде унищожена. Що, бе, господа? Толкова ли е страшно да кръстосаш гени с гений?

Айде по-малките измежду вас да слушкат не само в час по България, но и в час по Биология. Току виж изобретили някои биотехнологично чудо, което ще замени циганите с друга суровина и ще изведе родната козметична промишленост на светлинни години пред френската. А внуците ви ще са по-благодарни на вас, отколкото на Хан Крум, Бойко Борисов и Хитлер взети заедно.

P.S. Хуманитаристите могат да се упражнят в разсъждения за културното многообразие.

 

Категории: бизнес · културно многообразие · наука · политика

физически упражнения

април 10, 2007 · Няма коментари

Четох това. И после написах това:

Аз вярвам, че Бог не играе на зарове. Мисля, че нещата се случват, защото си има причини за това. Това не отрича свободната воля, предполагам. Понякога, когато сме в дилема пред две много привлекателни решения, пожелаваме някой друг да избере – човек или монета. Мисля, че точно в такива случаи, когато не можем да видим знак и нищо не може да наклони везните, се уповаваме на невидимия закон, в който вярваме. Правим го в моменти, в които усещаме, че интуицията ни е слаба и по този начин се молим на Бог да ни помогне да вземем правилното решение.

Под “Бог” разбирам закон, ето защо казвам, че Бог не изграе на зарове. Тук се намесва и ефектът на пеперудата – една мъничка промяна в изходните условия би променила резултата. Имаме огромен брой възможни и невъзможни изходи, особено ако се вгледаме в детайлите. Но ние не можем да прекараме целия си живот вглеждайки се толкова внимателно че да имаме пълна информация ( а много хора искат гаранции; не съм убедена, че можем да ги имаме, въпреки закона, но това е друга тема). Поне засега не можем.

Другото, в което вярвам е, че можем да се научим, да развием усет да предвиждаме всички възможни изходи … Може би и сега го правим но все пак вземаме решенията си на базата на емоционалната оценка. Би било хубаво да се научим да осъзнаваме емоционалната си оценка. Вярвам, че е възможно. Развиването на това умение се нарича емоционална интелигентност. Това означава да се научим да познаваме на първо място собствените си емоции. “Познай себе си” беше казал делфийският оракул.

След което прочетох това.

* интуицията ми каза да сложа този клип на ТАТУ. не знам защо :)

Категории: art of living · наука