полетът на костенурката

Мина Албена. Върна ми едната книга и каза, че другата внучката й е взела със себе си и ще я върне като се върне от изследвания. Каза, че линейка ще заведе 4 деца на изследвания (не роднината от Чирпан с автобус, както беше предишната версия). Попитах я как точно се казва внучката. Афизе. Не Албена. Била си сменила името с турско – така било по документи.

Не знам дали д-р Караманова ще е склонна да направи втора справка, но срам не срам, ще й се обадя пак в понеделник. А рецептите които виждах бяха на името на Албена или така ми се струва? Дали да притесня д-р Вълканов с друга версия – дали лекува баба от венерически болести и пр. Ама че тъпо.

Попитах Албена дали има някакви документи за тези болести да ми ги покаже да видим за какво става въпрос, дали е толкова страшно колкото си мисли. Тя каза, че всички документи са с момичето в София, но като се върне, ще ми ги донесе.

Показа ми някаква закуска, която Мария дала за малката внучка. Не я питах дали има нужда от нещо. И тя не ми поиска нищо.

коментарите тук 

Тъй като на пазара търсенето се определя от предлагането, продават се неща, а които хората са готови да платят. Не точно! Продават се неща, които хората не само искат или са принудени да купят, но и за които могат да платят. (повече по темата за търсенето и предлагането съм писала някога тук).

Твърде лесно можем да предположим, че щом нещо не се търси, всъщност никой не се нуждае от него. Смятам, обаче, че нещото би могло всъщност да има доста голям пазар, ако тези, които се нуждаеха от него имаха парите да го купят. Тъй като нямат, обаче, нямат и право на глас. (Тук се сещам за връзката между капитализма и демокрацията, за която смятам да пиша по някое време. Докато чакаш, можеш да изиграеш някоя игричка.)

Ето къде е мястото на нестопанските организации, на доброволците – те предлагат неща, които пазарът не предлага. Разбира се, предлагат и неща, които могат да се купят, но на хора, които не могат да си ги купят.

Когато говоря за това, сигурно си представяте доброволци, които помагат на гладуващите в Африка или на жителите на циганската махала. Аз пък днес си мисля и за други – за хора, които дори и да се отлично образовани, просто няма как да изкарат повече пари, понеже професията им не позволява – примерно хора, които съвестно си вършат работата в бюджетната сфера или пък са доброволци. Може да се възмущавам, когато видя учителки в магазина за скъпо бельо, но не и в книжарницата, но познавам учителки, които биха си купували книги, които библиотеката не предлага, но нямат пари. Това е само пример, а ето и пример как Силвия ще се погрижи за тези хора, ако имат пари за кафе. Ето и едно мое старо радикално предложение.

Независимо за какъв вид нужди става въпрос и кои са нуждаещите се групи, има твърде много случаи, в които пазарът не може да помогне и се налага някой да предложи безплатен обяд.

Приближавайки се все повече до класическото определение за будала (Аллах (ала) се е пробудил (буд) в теб и си готов да работиш без пари), все повече губя желание да работя за пари, и все повече ми се иска да правя неща, за които някои хора не са в състояние да платят, други не биха платили, макар че могат, но биха ползвали безплатно, както и такива, за които хората все още не знаят, че имат нужда, но мога да им помогна да осъзнаят.

Ироничното е, че за да привлека някои потенциални ползватели, ще ми се наложи да използвам маркетингови похвати (хубавото е, че тези неща все още са ми интересни, макар че сърцето ми вече не е в тях). Още по-ироничното е, че ще са ми нужни пари.

Искам още сега да се впусна в осъществяването на идеите, които ежедневно се роят в главата ми, но за да го направя, трябва да имам пари – за себе си и за начинанията. Значи или трябва да се посветя на изкарването на много пари и спестяването им, или трябва да взема от някой, който вече ги има.

Нормалният съвет в такъв случай е да направя неправителствена организация, за да пиша проекти, да чакам да ги одобрят, после да спазвам стриктно работните програми. Уф!

Искам да съм птичка божия, да не си губя времето с формалности, да не ме ограничават работни програми, да имам гъвкавост и свобода.

Мисля, че за мен е приемливо:

- да правя нещата които харесвам и да им намеря пазар, за да имам собствени пари

- някои от тези неща да подарявам

- да привлека парите на хора, които смятат, че съм готина и заслужаваща доверие, така че просто да превеждат пари в банковата ми сметка и да не изискват от мен сложна отчетсност, щото нямам нерви, пък и не за всичко може да се вземе фактура

Засега действам по първия и втория начин. Стискай палци да не ми се налага да правя неща които не ми харесват, пък аз ще продължавам да помагам на хората да правят каквото искат. Пък аз като полежа и попия чай, ще го измисля.

Коментирай в истинския блог

Не бях виждала Албена от седмица. Днес дойде да чисти блока. Показа ми жилетката на голямата внучка - пак е повръщала кръв. Лекарката е оставила опаковка с лекарства и не е искала пари. Казала – като свършат. Мисля, че никой не вярва, че момичето ще оздравее. Може би и в днешно време туберкулозата е смъртоносна. Никога не намирам време да прочета повече за тази болест.

Самата Албена вече е развила белодробно възпаление. Изписали са й лекарства, инжекции. Каза, че няма да се лекува, защото не може повече и иска да умре. И аз на нейно място бих се изкушавала от тази мисъл.

Малката внучка, която сега не ходи на училище заради стачката, стои при сестра си и я обслужва и плаче. Тя пък има анемия, така че не винаги може да ходи с баба си и да й помага, понеже понякога не я държат краката.

Албена има и високо кръвно, и понякога е съвсем неадекватна, понеже напоследък е толкова притеснена, че плаче на всеки 2 минути. Вчера дори се е припознала на улицата – мисли, че ме е срещнала и е говорила с мен.

Тази седмица няма събитие, което да я изпълни с надежда и да отвлече вниманието й, както стана с шекер-байряма миналата седмица. Тогава беше заета да прави баклава и да благославя всички, които и помагат, включително мен. Не знам дали благословиите ще се сбъднат, понеже изхвърлих почерпката – страхувам се от зараза.

От социални грижи ще й дадат въглища, но трябва да си купи и дърва, а аз днес можах да й дам само 20 лв. От социални грижи отказаха да дават каквито и да е пари за децата (наскоро на някого му е дошло на ума да я накара да подаде документи, мисля, че на един полицай), понеже майка им е жива, но е в неизвестност – ако си под 30 години, трябва да представиш документи за доходите на родителите си. Не че Албена може да знае дали тази жена изобщо е жива – избягала е отдавна. Бащата на децата е починал, както и дядо им. Албена пак е подала документи, но не се надява да успее. Каза, че й е все тая.

По време на предизборните кампании се раздават не само работни места, но и апартаменти, както и обещания за асфалтиране на улиците в махалата. Социалните работници ходят на обучения извън града. Има национални стратегии.

Албена няма да получи общинско жилище, понеже преди известно време е изгонена от такова – защото не си е плащала наема. Получава 80 лв пенсия (майка ми ми каза, че е работила като телякиня в банята, както и че преди е миела входа на техния блок, но един съсед й давал пари и това разстройвало другите съседи и я изгонили оттам), 40 лева от миенето на двата входа в нашия блок, и тича от къща на къща да си предлага услугите, и хората я наемат за около 3-4 лева понякога. Мисля, че е минала 70 години.

Понякога е доста зле, но отказва да й помогна с чистенето – може би мисълта, че може да работи и по този начин да има някакъв контрол над живота си й помага да не полудее.

Някои нейни и мои съседи и помагат с дрехи, от време на време мляко, юрган. За около два месеца успях да й помогна с 430 лв, които успявах да пробутам след кръстосани разпити, в които да изтръгна признанието, че не са яли предната вечер. И се почва един рев, “Не искам, къзъм. Ти на мене не си длъжна.” И понеже се чувства задължена, разказва за мен на съседите, които не живеят по-добре от нея, но се опитват да й помагат и част от тях си предлагат безплатно услугите – ако имам нужда от ремонт у нас и пр.

Сега, като си тръгна, мислех следващия път да я питам дали не иска да остави малката внучка (7 клас) в детски дом. Но дали ще я вземат без съгласието на майка й? И дали ще се чувства по-добре в дома? През лятото Невенчето беше на лагер с деца от дома и ми каза, че всички спели с отворени очи, което, предполагам, означава, че са редовно малтретирани. Пък и никой не иска да се разделя със семейството, което обича, нали?

“Ами няма да й дадат нищо”, каза една моя позната, “нали не е стотник”. Днес проверих в Google и вече знам какво е стотник. Циганите, че са прости, прости са – сигурно им раздават “верните” бюлетини и просто ги пускат. Ама как гласуваме ние умните и образовани българи? Какви институции създаваме ние, умните и образовани българи? Как работим? Как стачкуваме? Ще се промени ли животът ни ако малцинствата изчезнат? Кой ще ни е виновен след това? Дали ще остана без възможността да си играя на Майка Тереза тогава?

Ъпдейт относно туберкулозата заради притеснените читатели тук! 

Практично е събирането на пари с SMS. Лесно е да дадеш малка сума без да се налага да ходиш до банката. Можеш и да не дадеш, без да се налага да обясняваш или нагрубяваш.

И все пак е притеснително, защото хем искаш да си добър, хем не ти се дава, понеже и ти самият нямаш достатъчно, а ако започнеш да даваш така за всички кампании, какво ще ти остане?

Справедливо обявяваш, че плащаш данъци, което означава, че държавата е пълна с пари, но не ги дава за каквото трябва. Което те изпълва със справедлив гняв към държавата.

Справедливият ти гняв се излива в разговори на маса или в блога ти, и рядко цели събирането на съмишленици, с които да предприемеш действия за пристискането на държавата да даде за справедлива кауза адекватна част от огромните богатства, събрани под формата на данъци.

Притеснително е да поискат от теб. По-добре е да не го правят. Държавата за това е държава – да се грижи за всички. А ти си просто един малък човек.

Видяхме се в сряда и днес. Беше довела внучката си да работят заедно. Не говорят много и не се оплакват. Явно не са свикнали да се грижат за тях и им е неудобно да вземат от непознати. На няколко пъти Албена ми казва “Мария знае всичко. Тя е идвала” ( бабата от първия етаж) – може би не й е удобно да обяснява за проблемите си, може би смята, че като почти непозната може и да не повярвам, може би си има твърде много работа, за да стои на сладки приказки у нас. И когато й дават нещо, което не е искала, казва “Не, не! Ти много даде. Не мога взема.” и започва да плаче. Не е театър. Толкова ми е познато. И аз не съм свикнала да получавам.Ние сме работещи момичета. А сега делово за ситуацията им:

Храната

Гладуват, понеже им е по-важно да купуват лекарства. В сряда им дадох каквото имаше у нас – макарони, картофени пюрета, сухи супи, сирене и извара + 10 лева (само толкова имах). Днес, въпреки протестите, успях да дам 50.

Жилището

Оказа се, че са наскоро са “извадени” от общинския апартамент, защото много дълго не са плащали наем. Явно Албена го намира за справедливо и в реда на нещата, така че не се оплаква за това. Поживели са в една вила пак под наем, но сега собственикът ще си я ползва, та ще се местят в друга. Едно момче с каруца ще им помогне с багажа. Там ще ползват една стая. Вода ще носят от съседите. Не ми харесва това, но не измислям нищо засега.

Телефон

Нямат и не им идва на ума с техния стандарт да имат, но може да им купя евтин и лесен за управление мобилен, който да служи за домашен в случай на нужда – бърза помощ, полиция, пожарна, lyd.

Дрехи и обувки 

Славея предлага всякакви хубави обувки, но са малко по-големи отколкото е нужно на Жозефина. Дадох прекрасни чехли от Славея за сестра й – точно са, но проблемът е, че на другата сестра не са май кой знае колко нужни. Поръчах на Албена да помислят и да ми напишат от какво имат нужда, понеже тя освен за обувки и анцуг на Жозефина и галоши за себе си, за да не си мокри краката като работи и да не изстива, за друго не се сети. Ще трябва да взема и мерки.

Малката внучка

Жозефина се оказва не на възрастта на Стоян, а с година по-малка, така че се надявам повечето му учебници да й свършат работа, а каквото друго трябва, ще купим. Надявам се приятелката, на която давам учебниците всяка година да не се сърди.

Тетрадки и пр. – помагала е досега Людмила Нанчева, бивша колежка от езиковата. Ще се включи и Славея, друга бивша моя учителка и колежка оттам.

Жозефина започва 7 клас. Предложих й да си мисли за кандидатстване в езиковата. Тя е отличничка май, но по математика не е много добра. Ще разберем. Може да отида на някоя родителска среща. Това е и начин да проникна в ромската среда и да вкарам и Бен, който много иска да помага. Но затова по-нататък.

Бих могла да я подготвя и по български и по математика, но защо все аз? Надявам се да се намерят доброволци. Учебници и сборници от мен.

Дори и да не я приемат в езиковата, решена съм да я подготвя по английски ( първоначално се надявам на помощта на доброволци), за да може да идва на моите курсове и после да кандидатства в САЩ – смятам, че ако ме слуша, ще успее да влезе. Момичета, познайте за кой колеж си мисля!

Голямата внучка

Тя е на 18 и е болна от туберкулоза. Оставам с впечатлението, че лекари и роднини я смятат за обречена. А аз мислех да се върне на училище. Албена каза, че лекарите са казали, че не може да ходи на училище. Знам, че никак не е добре, не знам дали още повръща кръв. Добрата новина е, че Албена и Жозефина са ок и в безопасност – според изследванията и лекарите.

Не знам много за туберкулозата – нищо повече от това, което съм прочела във “Вълшебната планина” на Томас Ман (до средата съм). Може би ще трябва да с поограмотя. Едва ли това момиче живее здравословно.

Обобщение

Семейството е само от трима (баба с две внучки). Не знам дали ще мога да ги издържам, но засега ще помагам за храна, дрехи, учебни пособия. Надявам се и занапред да имам възможност – сама или с чужда помощ.

Поне едното момиче трябва да завърши средно образование, а после и висше и да може да се справя само. Тук мога да помогна много – ще й бъда ментор и учител по английски по-нататък, ще й давам книги, ще я науча на разни неща. Ще се радвам да се намерят доброволци да й помогнат с математиката, а после, ако е нужно и с друго. Току що казах на Стоян да се подготвя психически за доброволческа работа в ромското училище.

Там вече можем да проникнем по-лесно – аз на родителски срещи, може и да се направи настоятелство. Ще имам възможност да се запозная с родители и да им въздействам по някакъв начин. Ако успеем да превърнем това училище в квартален учебен и пр. център ( community centre) за деца и възрастни, ще успеем да променим нещо в начина на живот на тази група. Ако успеем да привлечем повече доброволци, ще променим и отношенията между етническите групи. Е, това е и интеграция на ромското население, и устойчиво развитие на общността – бедността се изкоренява най-вече с образование – научи хората да ловят риба, иначе ти ще треябва да им я осигуряваш до края на живота им.

Мисля, че за тази цел са нужни повече добри намерения и действия, отколкото пари, но все пак, започвам да се замислям, че май не е лоша идея да регистрираме неправителствена организация, която да може легитимно да се финансира. Не че много ми се занимава с това … Ти какво мислиш?

*пропуснатото дотук е, че червеният кръст оказа съдействие. Браво! Ще разкажа за това друг път.

Днес, обаче, отидохме в Социални грижи, където преди няколко месеца ромите са подали документи за получаване на социални помощи и са получили отказ, от който нямат копие. Не са им обяснили защо им отказват. Те пък смеят ли да питат, след като им казват да се омитат, защото очевидно нямат нужда от помощи, а те, циганите, все за помощи питат.

Влезнах в стаята на социалните работници, които отговарят за селата с Грозданка. Другите две момичета чакаха навън. Преди това си преписах списъка с необходими документи за подаване на молба. Всъщност влезнахме да проверим дали наистина са получили отказ, а също и да уточним какъв е редът да се кандидатства за помощи.

След 10 минутен труден разговор научих неща, които ако не бях хитра и образована, нямаше как да науча, които не са уточнени в списъка отвън. Като да речем това, че ако нямам 30 години, трябва родителите ми да са регистрирани поне от 6 месеца в бюрото по труда за да имам право на помощи. И разни други работи. Повечето от нещата, които каза социалната работничка се отнасяха до това дали е моя работа да придружавам ромите и да я разпитвам. Тези неща обясняваше охотно, а онези, които ми бяха нужни … за тях започваше с думите, че на ромите всичко им  е ясно и като ги гледа нямат нужда от помощи. Накрая изясних.

Отвън седнах на една масичка и започнах да обяснявам на трите момичета какво точно трябва да направят. Обяснявах толкова и така, че да разберат.

Излезе социалната работничка и започна с дежурните фрази, които вече бях чула вътре, така че не й обърнах внимание. Тя повика охраната. Един пълен чичко с мустак (охраната) поведе разговор с мен – да ми обясни, че не е редно да обяснявам на ромите, понеже те всичко си знаят, че нямам право аз да идвам да питам вместо тях, и накрая, че не ми вярва – че съм им приятелка, че се интересувам от еди-коя си процедура. Този разговор продължи доста дълго. Той ми обясняваше, че такъв човек досега не бил идвал и пр. Че не е редно. Абе той си цикли, ама аз с висок глас му обясних, че дали ми вярва си е негова работа, а ако смята, че правя нещо незаконно, да ме арестува. Накрая ми каза, че ромите ме заблуждават. Казах му, че съм си глупава и му благодаря, че ми е отворил очите.

Социалната работничка пак излезе и каза, че всичко са им обяснили първият път. Аз пък не й повярвах. Понеже досега все питам разни чиновници и те все така ми обясняват, че не разбирам от първия път. Може би защото съм тъпа.

Ромите, обаче схванаха и са наясно как да действат по-нататък. Иначе са ок. Сега бачкат на полето от 7 до вечерта, докато има полска работа. Изгорели са. Бивало с нещо да се мажат. Казах им, че в Африка не ходят по потници, а с дълги ръкави. Не посмяха да ми поискат пари за автобус до селото.

Ако 11 души пътуват всеки месец да се подписват в бюрото, ще похарчат поне 40 лева на месец. А фактът, че сега четеш този текст, най-вероятно означава, че си се родил в семейство на грамотни родители, които са държали и ти да си грамотен. 

* цялата история за ромите можеш да проследиш в категорията “социално предприемачество” … май

Вчера някой писа за смъртта на Дари, момиченцето, за чието лечение доста хора помогнаха с дарения. Стори ми се, че всички, които не са направили нищо за да променят ситуацията в страната, да притиснат правителството да задели фонд, от който да се черпят спешно пари за лечение и пр. бяха остро критикувани. И накрая даже май имаше пожелания да се случи нещо с децата на тези “дебелогъзи” хора. Това ми е останало в главата. Съжалявам, че не можах да открия текста.

Аз съм един от тези хора.

Не бдя непрекъснато за всички несправедливости по света и не се опитвам да реша всички проблеми на вселената. Даже си позволявам да спя и да ровя в YouTube за музикални поздрави за 1 юни вместо да съм в траур.

Може би е праведно всеки ден да съм в траур и да плача, защото всеки ден умират деца и се случват какви ли не нещастия. Може би е праведно всеки ден в блога си да протестирам.

Истината е, че има каузи, за които даже не се сещам. Не знам всичко за света и не съм способна да мисля непрекъснато за всичко.

Разбира се, когато някой знае за някой проблем и го намира за важен, може да сподели, да се опита да ме привлече за каузата. Но това не става с обвинения.

Малко за днешното ни посещение в с. Подкрепа със служители на БЧК. В неофициалния блог.

В неофициалния блог като Пилат Понтийски си измивам ръцете. След минутки ще кача и видео, в което се правя на Исус.