полетът на костенурката

Сътворението на Вселената е твърде отдалечено и твърде яйцето-или-кокошката-първо. Ето защо не се занимавам с този въпрос днес. Интересува ме нещо много по-незначително – сътворението на човека. Науката и религиите предлагат обяснения, но те са твърде общи. Аз искам да знам какво се е случило в първите минути от живота на човека, а ако може и първите часове, дни, седмици, месеци и години на първия човек.

Дали се е пръкнал бебе или възрастен? Ако е бил бебе и е нямал родители, как е оцелял? Как е разбрал кое се яде и кое не? Как е открил необходимостта да се мие?
Атеисти и религиозни, учени и хуманитаристи, включете се в създаването на новата митология.

Изберете който и да е аспект от живота на човека и разкажете история (вашата хипотеза –сериозна или смешна) за възникването му. Всички истории са ценни. Просто се опитайте да отговорите на въпрос който ви гложди. “Как човек е решил да си бърше дупето?” е точно толкова ценен като “Как се е зародила физиката?”.

Разбира се, не забравяйте и днешния въпрос и ако ви е интересно, опитайте се да опишете първия ден от живота на човека.

Чакам вашите историйки. Предполагам, че ако успеете да се поставите на мястото на първия човек и да гледате света през неговите очи, ще се получат по-добре, пък и ще се забавлявате повече. Разбира се, очаквам и истории от “обективни” странични наблюдатели.

Ако обявя награда, повече истории ли ще получа?

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

Коментарите тук

Самодивата е очарователно и смущаващо същество. При срещата си с нея, повечето мъже полудяват и прекарват целия си живот в копнеж за нея. Други, обаче, не само че запазват разума си, но успяват да се оженят за самодивата, която се оказва учудващо адаптивна и заживява на село като сръчна домакиня и грижовна майка и съпруга. За някои мъже това е щастливият край на приказката, но за други е началото на семейна драма. Самодивата скрива разкошната си коса под забрадка, но запазва самодивската си премяна като моли мъжа да не я унищожава.

Предполагам, че се срещат мъже които приемат спокойно това условие и си живеят живота, но повечето се изпълват със съмнения и страхове. За да сложат край на тревожността си, повечето от тях изгарят самодивската премяна, за да са сигурни, че съпругата им ще остане завинаги у дома.

Това, обаче, се оказва илюзия, и съпругата е съкрушена и си тръгва. Макар да тъгува за семейството си, тя избира свободата – това е нейната природа. Предполагам, че има самодиви които остават. И те, и семействата им, прекарват останалата част от живота си в тихо отчаяние.

Възможно ли е мъжът да е истински щастлив и да не се тревожи ако жена му запази самодивската си премяна, или само аз си въобразявам, че се срещат такива мъже?

ако те кефя, гласувай тук

ако пък те интересуват феите, тук 

а коментарите тук