харесай се на всички

“не си навлича хорската неприязън”

Възможно ли е? Възможно ли е да се харесаш на всички?

Преди 10 години изпитвах неприязън към един ученик, на когото не преподавах и почти не познавах … защото се харесваше “на всички”. Беше ми твърде “мазен”, макар и да не бях разговаряла с него. Смятах и смятам, че понякога, за съжаление, хората изпитват неприязън към ценни себеподобни, често без дори да ги познават.

Преди малко мислех за моя приятелка, която успява да привлече хорската неприязън. От повече от 20 години съм й фен и непрекъснато се опитвам да обяснявам на хората, че тя всъщност е много печена, но повечето някак не могат да го възприемат. Вчера и мен ме заболя след нейно изказване, но оставих болката да си отиде. Но не мога да оставя мисълта да си отиде преди да си науча урока.

Сега схванах защо някои изпитват неприязън към нея – защото не могат да оставят обидата да си отиде. Вкопчват се в нея и така я правят значима – толкова голяма, че закрива липсата на лоши намерения ( а защо изобщо се обиждат е обект на по-нататъшни изследвания).

Понякога, макар и по-рядко, се вкопчваме и в липсата на лоши намерения и пренебрегваме факта че някой някого е наранил, (който може пък да заслужава внимание – ето пример), което не променя ситуацията – човекът си наранява, хората си изпитват неприязън.

Та преди малко се замислих и осъзнах, че няма лошо моята приятелка да стане малко по-емоционално интелигентна, та да не наранява хората излишно за дреболии. Докато аз винаги съм се кефела на черния хумор и откровение забележки и рядко съм усещала дискомфорт, доста хора са твърде чувствителни към тях.

Преди няколко дни, докато се чудех дали да влезна в блогосферата или не, си казвах, че ако го направя, ще си навлека неприязънта на някои от евентуалните нови читатели. Спомних си редица случки, в които дори не съм си позволявала черен хумор и съм била подчертано добронамерена – пак е имало жестоко обидени (както казахме, темата защо хората се впрягат е достойна за друг пост). Въпреки всичко, вервам, че макар и да съществува огромен брой тънкообидни хора, човек може да се учи да се харесва на все повече от тях.

Да се научиш да се харесвш на хората не означава непременно да станеш мазник, а да се научиш на по-добра комуникация. Това не се постига с практикуване на готови техники, каквито се предлагат в книгите за самопомощ или в учебниците по маркетинг, реклама и PR (тези книги заслужават отделни постове). Най-добрият начин да се научиш да комуникираш е първо да вземеш да се вслушваш и вглеждаш, да разбираш все по-добре хората, а заедно с това да се вглеждаш и вслушваш в себе си. Има и книги, които могат да ти помогнат много, но те са книгите, повечето от които рядко предоставят мъдростта си под формата на полезни съвети (някои от тях не дават НИКАКВИ съвети – да речем изследванията по психология, докато някои трудове по философия си позволяват тук-там, а религиозните – повечко; тук се сещам да добавя и приказките, както и всички останали хубави измислици, но за тях в още по-отделна тема). Тези книги поставят повече въпроси, отколкото отговори. За да има полза (ама че думичка, а?!?) от тях е нужно да си четем мнооого бавно, да спираме и да мислим (както правя в момента, вдъхновена от един даоистки текст).

В Пледоария за щастието на Матийо Рикар оставих листче с указания за ползване. Същото направих и с албума на Ешер. Хахахахахах! Не пропуснах да сложа листче и в Матилда (макар че там се въздържах от съвети). Това беше моят дар за рождения й ден.

Бях подготвена за коментар, бях го приела, бях решила да поема риска да поучавам учителката си. “Хахахаха! Ама ти съвсем си се одаскалила!” ме бодна, обаче, признавам. Но го оставих да си ходи.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s