fuck опечалените

Нямам телевизор, но на 7 декември бях на гости и така разбрах за падането на автобуса в реката и гибелта на не-помня-точно-колко хора. След това някои отразиха събитието в блогове, групи и пр. Давам си сметка за огромната вероятност изобщо да не разбера за това. И какво, по дяволите, щеше да се промени в света?

И все пак, след като толкова много хора използваха случая да кажат нещо, ще го използвам и аз ( да, да точно така, ще го използвам, много е useful, мили деца – можете да го използвате в есето си на тема Every cloud has a silver lining / Всяко зло за добро).

Будистите казват, че когато някой бъде улучен със стрела, те ще извадят стрелата и ще започнат да го лекуват веднага, без да мъдруват по въпроси като кой е човекът, кой е пуснал стрелата, как е станало, защо и т.н. Ще се съсредоточат върху действия, които биха могли да помогнат и ще се въздържат от действия, които не биха могли да помогнат. Чак когато направят това, което им е по силите, ще седнат спокойно, ще обмислят причините и последствията и ще извлекат поука, която би била полезна за предотвратяване или по-ефективно справяне с подобни ситуации.

Когато при злополука загинат на едно място по едно и също време пет или повече българи или пък някой българин бъде жестоко убит …

1. Политици се втурват към мястото на събитието. Защо? Защото ако не се втурнат, ще им поискат оставките. Чудя се с какво точно би бил полезен премиер/президент/министър и т.н. с присъствието си на мястото на тъжното събитие? Дали без него служителита на Бърза Помощ, Гражданска Защита, Полиция и т.н. няма да си вършат работата както трябва? Нямат ли си всички тези държавници своя много важна работа? Или не е чак толкова важна, щом могат да я прекъснат по всяко време? А ако в момента почиват, защо да не си починат по-добре вместо да хвърчат до другия край на страната, та да могат на следващия ден да се грижат добре за държавните дела?

Айде някой най-после да ми обясни какъв е смисълът на драматичното държавническо реагиране по време на злополуки. Искам да ми посочи още причини освен PR и предотвратяването на поискване на оставка.

2. БГ гражданите на Интернет пространството пишат драматични съобщения ( често с патриотичен привкус), с които изразяват съболезнованията си на близките на пострадалите, призовават към човечност и състрадателност и пожелават на загиналите да почиват в мир. Струва ми се, че повечето от тях смятат самия акт на писане на подобни съобщения за проявление на човечност и състрадание, както и за подбуждане на загрубелите души на четящите съобщението към човечност и състрадание. На свой ред четящите се чувстват гузни и длъжни да разпространят подобни съобщения и за известно време някои участъци от Интеренет пространството се изпълват с жалеен спам.

Ако приемем, че подобни действия са прочвление на човечност и състрадание, то ако искаме постоянно да сме човечни, трябва да следим медиите за злополуки, да плачем за пострадалите и да пишем съболезнователни съобщения.

Мисля, че не бива да ограничаваме човечността си само до пострадали българи, както и до такива, които са загинали в група от над 5 души, както и такива, които са загинали по особено мъчителен начин.

В такъв случай, ако ще се проявяваме като истински човечни, трябва да отделим цялото си работно време, както и неработното, за да плачем, съчувстваме и пишем съболезнователни съобщения.

Не ми се мисли ако човечеството вземе че се очовечи и започне масово да състрадава. Животът на земята ще се превърне в погребална виявица, заупокойна молитва и т.н. И ми е много интересно как това би могло да помогне на близките на пострадалите.

Айде сега някой да вземе да ми обясни какъв е смисълът на проявяването на човечността и състраданието точно в този вид – оплакване на загинали при злополука, по възможност групова или при особено болезнени обстоятелства. Как това помага на света да стане по-добро място?

Advertisements

5 responses to “fuck опечалените

  1. Най-после трезва преценка по тия случаи. Ще ми се някой да опише и простотията с националния траур по случай смъртта на някакви наемници в Ирак. Хората в тая държава рядко мислят.

  2. даааа! точно за това си мислех оня ден. това че са повече от десет човека едновременно ли е причината да има ден на национален траур? за една седмица сигурно има поне 10 човека загинали при автомобилни катастрофи. защо няма всяка седмица ден на национален траур? с какво е по-различна тази катастрофа от всички останали? дразня се от такива неща.

  3. Напълно подкрепям мнението ти. Няма нищо по-жалко проявата на псевдопатриотизъм…. и от кръстчетата пред никовете в Skype! 😉

  4. абе то е така, ама и не е така.с почти всичко написано от теб съм съгласен…но все пак!иначе за кръстчетата пред „никовете“ в skype – виж това го одобравям…точно заради това моето не го махам…

  5. по тази логика трябва да сме винаги в траур 🙂 но на когото както му харесва 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s