къде се слагаш в сметката?

Когато за някого се смята, че е терминално болен, хората се държат с него така, сякаш вече е умрял или ще го направи всяка минута, т.е. не го включват в сметките … или пресмятат кога ще умре и настройват сърцата си. Предполагам и че започват да се дразнят ако не спази срока.

Чакайте бе, хора! Откъде знаете кога ще умре този човек? Наистина ли вярвате, че лекарите могат да правят толкова точни прогнози? По-скоро ми се струва, че хората умират горе-долу “навреме”, понеже са повярвали на лекаря и подсъзнателно са програмирали тялото си за смърт след определено време. А близките им са взели активно участие в поддържането на внушението всеки ден.

Не казвам, че болният и близките трябва да отричат болестта и да се преструват, че я няма. Напротив – всички трябва да са наясно с нея, да я изучат, за да се борят с нея с известните средства и да търсят и пробват неизвестни. Но да повярваш 100% в прогнозите за смърт, означава да оставиш човека без капка надежда и воля за живот. Тогава със сигурност го  обричаш.

Чудно ми е защо близките и познатите на терминалните болни се смятат за нещо различно от самите болни? Щото на болните дните им са преброени, така ли? Ха, а да не би здравите към този момент да са безсмъртни? О.К. може и да не се смятат за безсмъртни, но някак не им се вярва, че може да умрат по-рано от болния. Какво ли кара хората да забравят собствената си смъртност и факта, че тя може да се прояви всеки момент? И дали това им помага да живеят по-добре?

Някой спомня ли си за Джеймс Дийн, секс-символ отпреди половин век, който загина на по-малко от двадесет и пет в катастрофа? Негова е следната мисъл, “Мечтай все едно ще живееш вечно. Живей все едно ще умреш утре.”

Повечето хора в БГ мечтаят на дребно   в най-добрия случай хоризонтът е следващата ваканция. И после се чудят защо нищо значимо няма в живота им. Ами как да има? Кой е постигнал повече от това, за което е мечтал? Нали за да спечелиш от ТОТО-то трябва да пуснеш фиш?

От друга страна, живеят така, сякаш имат цялото време на света и могат да си позволят да отлагат вечно. Да, ама има фактори в живота им, които не гледат така на времето и могат да им предложат някоя изненада. Петима Петка не чакат.

И не знам какво дава прави на тези здрави безсмъртни да отнемат надеждата на болните смъртни. Знанието, че са съвсем различни? Вероятно сам Господ им го е пошепнал по мобилния.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s