всички сме в SURVIVOR

chudomir_kufara.jpgchudomir_babata.jpg

Бриджет Джоунс ми е близка не само защото е над 30 и иска да отслабне, но и защото смята, че обща култура няма. Изобщо не ме е срам, че не знам колко са високи върховете в България и че не мога да си представя много ясно къде на картата се намира Габрово.

Всеки ден се появява информация за хиляди неща. Казват, че количеството информация се удвоява всяка година (примерно). Така че един знае едно, друг друго. Къде тук е “общата” култура?

Ясно е, че не можеш да научиш всичко, че не е нужно да знаеш всичко. Но също така е ясно, че ако не научаваш нищо ново и не го правиш достатъчно бързо, скоро няма да си в състояние да си вършиш адекватно работата. Колко дълго хората ще са готови да ти плащат за неадекватно свършена работа?

О.К. Може да си въобразяваш, че не се отнася за твоята ситуация, че дори и ако някой (държавата/ шефът) иска да научиш нещо, можеш просто да се престориш, че го правиш. Да, такива работни места ще съществуват още известно време. Не мога да правя точни прогнози още колко дълго, но ми се струва, че доста хора няма да успеят да се пенсионират щастливо, заблуждавайки света със сертификат за компютърна грамотност. А ти, който го правиш в момента, кажи честно, стига ли ти заплатата?

Може и да се надяваш, че няма кой да те мръдне от тая службица, понеже тоя, дето може повече, няма да се хване да работи за тия пари. Изглежда логично, ама не е точно така. Има хора, дето не живеят у мама / в построен от тати апартамент и/ или не получават буркани от село.

Може и да е трудно за осмисляне, но не може да не си чул, че има и по-бедни от нас. В селските мюсюлмански райони на Китай едно четиричленно семейство “живее” с 80 евро на година и не може да си позволи да праща децата си на училище, не и за повече от година-две. В тези райони на Китай хората не могат да си позволят да купят на детето си китайско химикалче. То често се получава като награда от училище – за 1 юни, да речем. ( за справка – оная книга, над която се разревахме солидарно пред публика с Радина – “Дневникът на Ма Ян. Животът на една китайска ученичка” – дневникът е истински, макар и да звучи като заглавие на софт порно. Изд. Колибри).

Ти може и да ревеш, че получаваш минимална заплата, но късметлиите в третия свят работят за около 10 цента (американски, не евро, европеецо!) на час (за справка “Без лого”, Наоми Клайн, изд. Елементи). Повечето китайци няма да дойдат тук и да заемат работни места. Те не могат да си купят билет до България, но работните места отиват в Китай. Да, дори хасковски шивашки фирми вече наемат работна ръка в Китай.

Не те бърка, понеже не си шивач, а учител? ОК, когато градът се опразни, понеже работниците не искат да умрат от глад и хванат автобуса за София, Атина или Мадрид, все по-малко деца ще остават и ще се раждат в града, така че очаквай съкращения на учители. Когато бях в гимназията, Димитровград и Харманли имаха два пъти повече жители. Ето че глобализацията дойде и до нашето село.

Ако смяташ, че не се отнася за тебе, понеже си така търсен програмист, пак помисли. Индия и Пакистан произвеждат доволно количество инженери. Казват, че Русия май даже ги бие по поръчки. Не знам.

Ама знам, че никой не е застрахован. И ти не си. Как се чувстваш е тоя свят на непрекъснати бързи промени и глобална конкуренция? Готов ли си да учиш непрекъснато? Мислиш ли, че има смисъл?

* картинките нарисува великият писател Чудомир! четете го!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s