днес не четох вечността

 

 

time_you.jpg

Подхванах да чета онзи “YOU” огледален брой на TIME. Нали знаете, че някои списания ги чета с месеци закъснение. Повечето.

На всяка страница се натъквам на неща, които съм мислила наскоро или на идеи, над които си струва да помисля.

Може да преснимам някоя статия, за да я прочетем с децата – ето затова не highlight– вам този път. Може да покаже по-убедително какво исках да кажа с речта си за блогосферата и Интернет тази седмица.

mylar.jpg

Mylar се казва огледалното фолио на корицата, което не е никак качествено. Идва ми да пиша до редакцията и да питам дали не са пратили най-скапаното в БГ понеже редакторът на TIME исглежда чудесно в отражението си, за разлика от мен.

6, 965, 000 парчета фолио са поръчали. Познай какъв е тиражът на TIME! Но светът все пак е толкова милиарда, т.е. на всеки читател на TIME се падат поне 1,000 нечетящи TIME. Какъв брой са относително просветените хора на земята и колко такива са нужни за да променят света по радикално фундаментален добър начин?

Преди известно време аз също питах за начина, по който може да се постигне съвсем огледален ефект върху монитора, понеже, за разлика от Лъчко, обикновено не си нося огледалце в раницата. Тогава не можах да намеря отговор. Изглежда, че и TIME не са. Не можах да заинтригувам достатъчно потенциалния носител на Нобелова награда. Сега или си гризе ушите от яд, осъзнавайки, че не съм казала толкова голяма глупост, колкото му е изглеждало тогава, или вече е започнал да търси начин. Никола, да мислиш като Айнщайн, означава да не си blinded by science! Дали това означава, че аз съм по-близо до Айнщайн от самия Никола?!?

Actually, I thought we were going to do fine yesterday, shows what I know

Дълго време се зверих в едно изречение, от което нищо не можех да разбера, макар че се състоеше изключително от думи, познати и на първолаците. После видях, че е мисъл на Буш и се успокоих, че не съм чак толкова тъпа.

Добра идея е да разгледам политическите карикатури в time.com/coty

lighthouse_strange.jpg

Въпреки че някога бях луда по ветроходството, влюбена в Николай Джамбазов и прочела дори книгите на Юлия и Дончо Папазови, прескачам статията за регатата на Rolex. Изглежда толкова скучна и рекламно написана, че не ми дава сърце да си губя времето.

50s_family.jpg

Колкото повече жени имат достъп до образование, толкова повече намалява дискриминацията спрямо жените. Бих работила за тази кауза … без да дискриминирам мъжете.

След като снощи прочетохме постинга на Невенчето за гейшите и го пообсъдихме с Никола (не докрая, понеже му писна да ми обяснява като на малоумна), прочитайки статията се замислих за жените в България. Може да не са точни наблюденията ми, но ми се струва, че тук мъжете стават все по-крехки и неспособни да се справят, което не означава по-чувствителни. Може би това е част от метро Питър Пан тенденцията, която обсъждахме в края на миналата учебна година. Никола спомена, че жените амазонки настъпват и тези “добри момичета”, които Невенчето описа отстъпват. Хм, макар че вече не искам да съм “добро момиче” и се уча да не бъда, не съм фен нито на амазонките, нито на традиционните “силни мъже”, които изцяло поемат финансовата тежест най-вече понеже е въпрос на чест, не общуват с жените си, а накрая умират от инфаркт или пък се самоубиват при фалит. Може би затова никога не съм била фен и на самураите. Да живеят “лиглите” (от онази историческа статия в Егоист, която Лъчко ревностно разпространяваше сред приятелките си)! Да живеят мъжете с женски мозък!

unicef.jpg

Какво значи да си UNICEF Goodwill Ambassador. Спомних си и това, че Анджелина Джоли също беше някакъв посланик на добра воля, май на ООН. Дали ще ми хареса да се занимавам с нещо такова? Може би е нужно преди това да стана богата и известна, за да мога да си позволя пътуванията и за да ми обръщат внимание. Значи засега оставам посланик на добра воля на европейския съюз и американското образование.

В тази връзка все още се чудя дали да пиша какво мисля за детското членство в БГ сайтовете за запознанства. Малко ме е шубе, да ви кажа честно. Нищо, че не съм руски журналист.

hsbc_shades.jpg

HSBC, The worlds local bank, винаги имат хубава реклама. Сега си ги спомням от времената, в които бях абонирана за National Geographic. Деца, помните ли като ги давах за да илюстрирам културните разлики?

debit_card.jpg

Което ме подсеща, че е крайно време да си направя международна дебитна карта вместо все да ползвам тази на семейство Пандулеви. Иване, не ти се сърдя дето не ми донесе Funky Business и Caraoke Capitalism, ама оттук и да имам карта, няма как да си купя second hand. Използвам трибуната за да призова всички бивши ученици да правят дарения към библиотеката ми под формата на second hand книги! Ще си купя още паянтови етажерки от 18 лева!!!

Международната дебитна карта, макар и дебитна, може да се окаже още по-сигурен път към разорението от това всеки ден да минавам през книжарница Пингвините. Вчера мислих какво бих направила ако спечеля 1 млн. лева от ТОТО-то. За миг не се сетих да дам и стотинка за благотворителност, но пък реших, че бих платила образованието си в Saint Johns College – не за магистратура, а за пълна бакалавърска програма! Ще ми останат още пари, но не съм длъжна всичко да споделям с вас. Бива да пусна тото.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s