Робинзон в условия на глобално затопляне

lego_relativity.jpg

 

Тази сутрин, докато си вземах душ, дори и аз се замислих за глобалното затопляне. Поради липсата на сериозни проучвания по темата от моя страна, представих си следната картина:

Останала е малко незалята с вода суша – някъде в сърцето на Азия (слабите ми познания по география са всеизвестен факт) – нещо като сибирска тундра (?!?), в която снеговете са се поразтопили и е една неуютно хладна и вечно кишава пролет. Бързо си зададох въпроса има ли смисъл да продължа да оцелявам или е по-хитро да се самоубия. Реших да дам шанс на приключението, понеже не можах да си отговоря на въпроса в какво точно ще се преродя.

Ето ме – Робинзон на 21 век. Айде сега да видим как ще я карам! Освен че нямам подходящи за газене в кал обувки, май нямам и никакъв survivor hardware. Осъзнах, че в такава ситуация железариите ще се превърнат в доста привлекателни места за плячкосване. Това ще е исторически момент, в който ще бъдат обикнати от жена за втори път (всички знаят, че първата съм аз).

Да речем, че имам някакви basic tools, сега идва въпросът имам ли нужното knowhow. Я да видя какво полезно съм научила в училище. На първо време ще се наложи да проверя знанията си по география, биология, физика, уменията си по трудово, а в по-софистицирана ситуация и знанията по химия.

Разбира се, ако не съм сама (надявам се да попадна в едно племе с Радина, понеже тя е по-смела от повечето мъже, които познавам, и за разлика от тях, може да пали огън), ще е по-лесно да съм понаучила и нещо хуманитарно, за да оцелея в група отчаяни survivor-и. Тъй като нямам богат ТВ зрителски опит с предавания като Survivor и Big Brother, няма да е лошо да препрочета “Повелителят на мухите”. Тук е моментът да си дадете сметка, че художествената литература е един от ключовете към опознаването на човешката природа.

Дори и да знаех толкова, колкото и Никола, бих ли оцеляла само със знания и умения – ей така от нулата, без да имам никакви инструменти? Анджек сега е моментът да се замислим за човешката еволюция и да се поклоним смирено.

Но остава един много важен въпрос, на който търся отговора от години. ОК, идеите са велико нещо. Ако приемем, че сме наясно с животинския интелект и той е това, което вярваме че е, то тогава, наистина, евала на човека – признавам го за венец на творението, но …

Човек може да има блестящ интелект, може да има палец и четири пръста, но той не е толкова сръчен, че да може да произведе сам не само миниатюрните части на миниатюрни електронни устройства, ами и една чугунена пернишка печка.

Как ги произвежда сега ли? Ами с машини! А как е произвел тия машини? А машините, които са произвели тия машини? О, не ми казвай, че лека-полека човек е ставал все по-сръчен и така е произвел фини и прецизни инструменти … ей така с голи ръце. Ако е така, вземи ни покажи как става! Разполагаш с достъп до ужасно много знания.

Когато аз мисля по този въпрос, стигам до задънената улица, до която стигат и философите, когато спорят дали има Бог-творец или няма.

А може и някога някои хора да са били наистина много сръчни и знаещи, но какво се е случило с тях? Какво се е случило с нас, знаещите и можещи образовани граждани на 21 век?

Навремето Робинзон е успял някак да възстанови една част от постигнатото от човечеството по онова време, Съмняванм се, че ние бихме могли в същата степен да възстановим постигнатото към днешния ден. Дори не съм сигурна дали ще стигнем буквално направеното от Робинзон.

Станали сме толкова зависими от неща, за които плащаме, че повечето от нас едва ли си дават сметка за произхода на салама, на отоплението и осветлението. В същото време си въобразяваме, че сме по-свободни и независими от всякога, понеже си имаме компютри и Интернет и можем да вярваме в каквото си щем и да го заявим пред целия свят.

Колко често си даваме сметка, че днес сме по-зависими от всякога. В най-елементарните неща, с които си служим, които консумираме, е вложен трудът на много хора от далечни краища на света – не просто от идеята до изпълнението и доставката, ами … образованието на изобретателите и изпълнителите, ами оцеляването им? Трябва да благодарим на техните родители и учители, баби и дядовци и техните родители и учители, на правителствата им, на хората, избрали тези правителства, на пияния съсед, който не е успял да улучи работника бутилка по главата…

Ето за каква мрежа говори Мартин Лутър Кинг – мрежата от взаимозависимости, от която, според него, няма измъкване. И Далай Лама за това говори. А аз си пиша с китайското химикалче и нямам време да мисля за китайското дете, което е твърде бедно за да си позволи китайско химикалче.

P.S. Наистина ме интересува произходът на първите прецизни машини и инструменти.

*картинката взех назаем от Андрю . Както знаеш, оригиналът е на Ешер.

Advertisements

4 responses to “Робинзон в условия на глобално затопляне

  1. Точно така ще стане и крайният резултат е описан в следния виц:

    Срещат се две планети и едната се оплаква:
    – Остави се, имам Homo Sapiens.
    Другата я уташава:
    – Няма страшно – няколко хиляди години и ще ти мине.

    Мисля, че по-голямата част са минали и остават 100-200.

  2. благодаря! ще сложа видеото и в другия блог, където са повечето читатели!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s