пия мозък и си блъскам главата

 aip.jpg

Преди няколко години със Стоян говорихме дали е хубаво да се краде от магазина. Обясних му, че ако открадне и не го хванат, ще пострада продавачът, който ще бъде наказан заради липса на бдителност и ще му бъде удържано от и без това малката заплата.

После Стоян попита дали това, че фотокопирам учебници не е кражба. Казах му, че законово погледнато е, но пък ако се имат предвид цените, на които точно тези учебници се продаваха в бг, по-скоро съм в ролята на Прометей (също крадец), тъй като децата не могат да си позволят да купят всички нужни учебници, нито аз мога да си позволя да купя за всички тях. Ако не наруша авторските права и не дам на децата копия, децата няма да научат това, което пише в книгата, но и творецът няма да спечели нищо. Не че съм наясно дали имам право да споделям купените от мен книги (без да ги фотокопирам) със същите тези ученици. А как стои въпросът с публичните библиотеки? Марфа? ( очаквайте статия за това как често можете да научите повече от безплатните източници)

Със или без закони за интелектуалната собственост, на всички е ясно че:

Някои хора си вадят хляба с творчество. Те трябва да се издържат по някакъв начин. Ако е чрез друга работа, няма да им остават много време и сили за творчество. Затова всички имат полза на тези хора да им бъде осигурена прехраната, за да не си пилеят времето и силите.( Кой знае защо се сетих за Моцарт. Гледайте филма на Милош Форман “Амадеус”)

Някои хора с удоволствие биха платили за продукти и услуги за душата и ума, ама не могат да си позволят всичко, което им е нужно. Познавам доста хора, които не могат да си позволят да платят за почти нищо такова.

Някои хора си изкарват прехраната като използват безплатно, твърде често незаконно, създаденото от творците. Тези хора биха могли да печелят пари и по други начини, ама този им е познат и лесен.

Всички си изкарваме прехраната като използваме интелектуалния труд на всички учени, писатели, композитори и пр., които са се пръкнали преди нас. За по-голямата част от тоя труд не сме дали и стотинка, не сме били длъжни по закон, и хич не се замисляме даже, че ако трябваше всеки от нас да открива топлата вода или да плаща за всички идеи да предците ни, кой знае къде щяхме да сме сега. Кажете едно мерси на Аристотел, Буда, Исус, Нютон, Айнщайн, Дикенс, Емили Дикинсън, Ботев и когото се сетите.

Някои хора за удоволствие консумират безплатно творчество, за което биха могли да платят, но не искат.

Някои хора биха искали да платят, имат и парите, ама няма механизъм, по който да го направят. За част от тях пише Йовко в BusinessWeek.

Някои хора биха искали да споделят продукти и услуги на знанието с колкото се може повече хора, но не могат да си позволят да изкупуват тиражите на любимите си книги/ филми/ албуми за да ги подаряват. Аз, например, рядко купувам повече от 2-3 копия и то от нищожна част от всички заглавия, които купувам. Давам назаем и се надявам да ми върнат книгата, за да я дам на друг. (Поне около 30 книги на година не се връщат. Помислете си хубаво, знаете кои!)

Изглежда съвсем справедливо който пие да си плаща, а ако не си плаща да не пие. Ако приложим този подход към бедстващите, на които осигуряваме храни, одеала и медикаменти, би трябвало да ги оставим да умрат. По същия начин трябва да постъпим и с болните деца, за чието спасяване се организират кампании за набиране на средства. В такива случаи (освен ако не става въпрос за циганите) ние не държим да спазваме пазарните принципи и любимата си поговорка “Приятелството си е приятелство, ама сиренето е с пари”.

Ако става въпрос за емоционална/ интелектуална/ духовна храна, обаче, повечето хора смятат, че това не е от първа необходимост, т.е. е лукс, прищявка, каприз. (Тук се сещам за филмчето за Андерсен, което някога гледах по Hallmark. Там може да се видят доста капризни хора от всякакви прослойки по целия свят.) А повечето творци настръхват, понеже искат трудът им да бъде заплатен. И излизат с аргумента “Като отидеш в магазина си плащаш салама, нали?”

Когато лекар откаже медицинска помощ на човек, който не може да си плати, се възмущаваме гневно. С какво лекарят е различен от поета, който не иска да сподели стиха си безплатно? Може би с това, че е положил клетва? Колко по-леко живеят поетите! Сигурно затова никой не се е сетил да им направи здравна, пардон, поетическа каса.

Антония, Невена Гюрова, Йовко и всички останали, какво мислите по въпроса?

Advertisements

2 responses to “пия мозък и си блъскам главата

  1. Авторското право в съвременния му вид не помага на творците, а ги ощетява. Те взимат максимум до 10% от печалбите. Описала подробно паразитния механизъм на съвременвното авторско право, тъй че ако те интересува пусни търсене в блога ми по „авторско право“.

    П.П. Щото не се изживявам като блоготитан, копипейскващ всемудростите си из виртуалността, и линк към тях не давам даже.
    😉

  2. ако даваше линкове и копипействаше, щеше да улесниш живота на читателите, а голяма част от тях нямаше да си помислят, че се изживяваш като блоготитан. аз пък давам линкове или пък дати на постингите си. нали за това пиша – хората да четат 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s