за смисъла и играта

play-cards.jpg

1.

“Уф, какъв е смисълът да уча/правя това?” по-често се превежда като “Не виждам никакъв смисъл” отколкото като “Искам да открия смисъла”. Когато не виждаш смисъл в това, което правиш, но се чувстваш задължен да го направиш, просто отбиваш номера, и получаваш посредствен резултат.

Ако си ученик в БГ, най-вероятно ще получиш отлична оценка, понеже си се постарал. Ако си служител на държавата, общината или на частна фирма, която няма избор, ще продължиш да получаваш заплатата си. И все пак, в устата ти остава горчив вкус, понеже си изгубил времето си, и то не може да бъде компенсирано от хартийката, наречена диплома, както и от мизерната заплата. ( Намаляващите шансове за заплащане на посредствената работа дори и в БГ са друга тема).

Тогава, може би е по-добре да не си задаваш въпроси? (Например Стоян, който е известен с това, че не може да изкара хубави оценки по някои предмети, можеше да не ме попита за какво служи нервната система, а просто да си назубри урока, в който се описват всички видове нервни системи, без да се обяснява за какво служат). Така можеш да се отдадеш напълно на заниманието си, а когато си напълно отдаден и не те глождят съмнения се справяш чудесно, както когато не се питаш дали има смисъл в този момент да гледаш този филм, да се целуваш с този човек или да пиеш точно тази бира.

Да се отдадеш напълно, да не се съмняваш в смисъла, води до блестящи резултати, но и до риска да се изкачиш по високата стълба и да откриеш, е е подпряна на грешната стена. Можеш цял живот да се лишаваш, за да изплатиш жилище, в което да се чувстваш нещастен до края на дните си, и гледайки Discovery да въздишаш, че не си отишъл на куп места, където си можел да отидеш, ако не си изплащал апартамента. Можеш да победиш всички колежки в надпреварата за шефското място или позицията на любовница на шефа, а после да се окаже,че не е кой знае какво.

Да питаш за смисъла и да го осъзнаваш е хубаво нещо, понеже така ще вършиш само неща, които си струват, и ще ги вършиш добре, тъй като няма да те глождят съмнения и ще можеш да се отдадеш.

2.

Ако си учител / родител / шеф / политик е твърде вероятно да виждаш смисъл в нещо, но учениците / децата / подчинените / избирателите да не виждат смисъла, а оттам и да отказват да правят това, което смяташ, че е подходящо или пък просто да отбиват номера. В такъв случай е очевидно, че трябва да им покажеш смисъла.

Знам, че не е лесно. Ако си учител по литература, не е лесно да обясниш да ученици в гимназията каква е ползата от изучаването на гръцките митове. Да кажеш, че смисълът е в натрупването на обща култура е отбиване на номера и невежество, а и не мотивира учениците. Ако не излезеш от рамките на дисциплината литературознание и не включиш поне психологията в обяснението си, то няма да е мотивиращо. Ако си политик и не успееш да обясниш на гражданите смисъла на влизането в ЕС, те ще продължат да мрънкат за шкембето и ракията, за АЕЦ-а, а в офиса ще саботират тихо европейските измерения на работата си, ако въобще са наясно какво са европейски измерения. Ама я им обясни какъв е смисълът ако се затвориш в рамките на България и не разгледаш конкретната ситуация не просто в европейски, а в глобален контекст. А хич не искам да те мисля, ако си работодател, който внедрява ISO.

За да обясниш смисъла не е достатъчно да си облечен във власт. Както виждаш, нужен е широк поглед, далеч отвъд урока, учебния предмет, семейството, фирмата, държавата. Нужна е интелигентност, която да свърже нишките и талант да ги покаже в една картина, в която тези, на които обясняваш да се разпознаят, понеже не е толкова забавно да гледаш снимки, на които точно теб те няма, нали?

Може да си страшно ерудиран и интелигентен, пълен с добри намерения и изцяло убеден в полезността и дълбокия смисъл на едно начинание. И все пак да покажеш смисъла на други, може да е невъзможно по рационален път. Ти да не би да послуша майка си когато ти обясняваше защо това гадже не е за тебе? Ама по-късно разбра от собствен опит, нали?

Собствен опит! Ако пробват това, ако му се отдадат напълно, после сами ще разберат, ама как да ги накараш да пробват? Трябва да ги подмамиш някак, да ги омагьосаш, да забравят за всичко останало, всичките си съмнения и съображения. Като при игра – любовна, не се сърди човече, футбол, белот.

Не е лесно, обаче да въвлечеш в игра хора, които са възпитавани да бъдат сериозни, на които е внушавано, че да се забавляваш е несериозно и безполезно ( за справка – книгата / филма “Матилда” – “Ако се забавляваш, значи не учиш!” – надпис над черната дъска). Служителите ти бяха доволни от онова обучение, за което плати луди пари на група психолози, нали? Ама понеже ги заведе в Пампорово и ги нахрани добре.

Ето че стигаме до фундаменталното – трябва да научиш хората да се забавляват всеотдайно, т.е. да ги  научиш, че това е изключително полезно, а не нещо, заради което трябва да се чувстват гузни.

А за какво им е полезно? За да научат / изработят нещо? А какъв е смисълът да го правят?

Стана като яйцето и кокошката, нали? Значи и двете са важни, така че прави и двете – обяснявай смисъла и омагьосвай. Не на това те учиха в университета, ама е полезно. Ако не вярваш, пробвай!

Advertisements

2 responses to “за смисъла и играта

  1. Абсолютно съм съгласен за смисъл и играта. Смисъла често страда от егото както казват не търси съвет от надменен или горделив човек дори и да е много интелигентен.

    Що се отнася до играта мисля има и друг начин, но по труден. Да разбереш другия и на „неговия език“ да му обясниш.

  2. което е обяснение за смисъла 🙂 заповядай с коментари в неофициалния блог, там има повече хора 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s