защо сме различни

 

 

minkov_old.jpgminkov_new.jpg

Ако си излизал от БГ, сигурно си бил проятно шокиран от факта, че в някои градове с интензивен трафик пешеходецът е на почит и може да пресече спокойно дори и ако няма светофар.

Може да си бил ужасен от факта, че малкото оставащи да живеят след пълнолетие при родителите си в някои страни плащат наем за стаята, в която са прекарали детството си.

Вероятно си се чудил защо африканците и латино-американците, въпреки крещящата бедност, висок процент болни от СПИН, огромна престъпност, се самоопределят като щастливи и здрави и оглавяват световните класации за здраве и щастие. (Виж Грухтопия, в която екстраполирам за България).

Чудил ли си се защо някои си вършат съвестно работата дори и когато никой няма да провери дали са я свършили? Чувствал ли си се като извънземен в собственото си село? Чудиш ли се защо след като твърдим, че сме най-умните в света след евреите, не сме вторите по богатство?

Ето на такива въпроси можеш да намериш отговор в “Защо сме различни”.

Прочетох второто преработено и допълнено издание на книгата на Михаил Минков (Очаква се да излезе и обемист англоезичен вариант, с по-силен научен уклон. Отново на “Класика и стил”, с академични препратки.)

Изобщо не се поколебах да се разделя с 14 лева, въпреки че съм чела първото издание и все още никой не го е присвоил.

Книгата се базира на солидни научни изследвания на авторитетни организации. Мисля, че служи не само да ти помогне да се запознаеш с други култури, но и да осмислиш своята собствена. Въпреки, че БГ не забелязах да е включена в големите изследвания, лесно можеш да определиш къде се намира основната част от населението по отношение на една или друга културна особеност.

Разсмисълът за това накъде върви нашето общество доста ме натъжава. И все пак тази книга, благодарение на високата си степен на неутралност може да бъде преглътната и от горди националисти , които ще имат възможност сами да си направят изводи, и които иначе биха били отблъснати от книгата “Защо толкова малко успяваме?” на Юлиян Генов, която е писана специално за нашето общество и изводите са извадени доста категорично от автора. Сещам се да препоръчам и книгите на Иван Хаджийски на всички, които се опитват да изследват българската душа, било то с любителска или професионална цел, даже и на специалисти по маркетинг препоръчвам като отправна точка за размисъл.

Добро впечатление ми направи представянето на повече гледни точки и (невинаги успешен) опитът за научна безпристрастност. Освен Хофстеде (две книги на същото издателство) и Тромпенаарс (една), Минков разглежда и изследвания на доста организации. Все пак апелирам да четете с щипка критичност и да възприемате нещата като научна теория, доказателствата като предпоследни, както е нормално да се подхожда към всяко научно твърдение, за да избегнем превръщането му в догма. Всичко се променя, а ние все пак трябва във всеки момент да избираме в какво да вярваме, така че нека го правим максимално образовано – хем с отворен ум и сърце, хем критично.

Фактът, че ми попадна книга от българин, който е толкова отворен, че да промени възгледите си и да напише това в следващата си книга, вместо да се вкопчи ревниво в тях ме радва. Дано още такива да се появяват.

Книгата може да бъде полезна не само на работещи с представители на други култури, но и на кандидат-студенти, както и на изгряващи по какъвто и да е повод космополити. Аз, например, взех решение, че няма да работя в Африка и Латинска Америка (доста романтична представа съм имала за тези места), че бих живяла в Обединеното Кралство (което знаем, че си харесвам отдавна), в Холандия (кога не съм ви я хвалила?), както и в Източна Азия (което отдавна съм заявила като намерение). Феновете на Пол Гоген ще намерят и научно потвърждение на чувството си, че домът ти не е задължително там, където си роден, а там, където се чувстваш щастлив.

Браво на печатница “Абагар”, Търново ( аз като порасна, още по-хубава ще си направя). Книгата изглежда вечна, както и останалите на “Класика и стил”, а обичайната бяла офсетова хартия е прекрасна за маркиране дори и с жълтото на Faber Castell.

Макар и да смятам, че на някои места Минков можеше да се въздържи от оценъчни прилагателни и че като цяло стилът му на писане е леко популистки с полъх на соц. научно-популярност, книгата е чудесна. Тя се чете леко и от неспециалисти по сравнително културознание, за каквито и изглежда да е предназначена.

Все пак отчитам като недостатък липсата на библиография. Нямаше да е кой знае какъв проблем да се приложи.

Оттук нататък следват още критики, които се надявам да бъдат полезни при следващия тираж, който искрено пожелавам на автора и издателите.

Липсва и информация за автора, а аз много държа да прочета мъничко за автора преди да взема решение дали да му гласувам доверие, плащайки за творбата му. Ако не бях чела първото издание, можеше и да не си купя второто, защото недоверието ми към БГ автори, особено учени, май е нараснало.

И все пак от книгата могат да се извлекат някои източници на информация, но нямаше да е лошо освен заглавията, на английски да бяха написани и имената на авторите, понеже понякога пада доста налучкване в Google.

Ако бях на мястото на Минков, бих оставила email адрес за кореспонденция, бих направила и сайт с форум за да си създам общност от фенове, или по-скоро хора, които изследват същите проблеми. Така е направил не само Ал Гор, но и авторът на блогоменталния филм.

Бих предпочела и подвързията да бъде от ония восъчно-матовите вместо гланц, ама айде да не капризнича толкова!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s