за кефа на шефа

 roof_indigostudio.jpg

Не знам какво учи бъдещият мениджър в УНСС или аналогични институции в БГ, но някак съм убедена, че не е история, а още по-малко литература. А трябва.

Мениджърът е човек, който стои на покрива на организацията, в студ и пек, вятър и дъжд и се оглежда наоколо, души, протяга език, за да опита вкуса на снежинките, а ушите му служат не само за слушане, но и за отчитане на температурата, скоростта и посоката на вятъра.

На покрива не е като в климатизираните офиси долу. Горе можеш да настинеш, да слънчасаш, да те издуха вятъра. В същото време си сам и можеш да медитираш. Абе нещо подобно е на това, което правят мениджърите на отдели на своите тераси, ама не съвсем.

За да си истински добър мениджър, не е достатъчно само да усещаш температурата, скоростта и мириса на стихиите. Трябва да осъзнаваш, че са живи и капризни, да разбираш езика им и да се сприятелиш с тях. Тогава те ще споделят с теб и моментните си настроения, и сериозните си намерения. Когато ги опознаваш, все по-лесно ще разбираш и кога просто послъгват ей така за кеф и разнообразие.

За да научиш повече за тях, не е лоша идея да се запознаеш с миналото им. Имам предвид не просто да научиш как са се държали, а да проумееш мотивите им. Нали се сещаш, че ако трима души по едно и също време са стреляли с пушка и са убили хора, това не означава, че са направили едно и също нещо – единият е убил по случайност, другият при самоотбрана, а третият, понеже не го кефи гаджето на дъщеря му.

По същия начин икономическата история просто регистрира делата на стихиите, а задълбоченото изучаване на общата история изследва човешките нагласи, които от една страна се менят под въздействието на новите икономически и технологически реалности, а от друга страна, силно им влияят.

Така, ако изследваш задълбочено Печатарската и Индустриалната революции, можеш да откриеш някои закономерности, които да ти помогнат да предскажеш някои развития на Информационната революция. За да ги опознаеш наистина добре, обаче, не е достатъчно да изследваш само на обществено ниво, а е нужно да слезеш по-дълбоко, в човешкото.

Какво те интересуват човеците? Е, хайде сега, нали човеците решават да купят твоя продукт? Нали човеците решават дали да работят лоялно за тебе?

Ако ще изследваш Индустриалната революция за да предскажеш донякъде развитието на Информационната, изследвай и индустриалния човек, за да предскажеш донякъде поведението на информационния. Единственият начин да влезеш в душата на индустриалния човек е като четеш романите му. Вземи пример от великия икономист  Питър Дракър, който би ти препоръчал романите на Дикенс и Балзак, да речем.

Разбира се, не забравяй да държиш под око информационния човек. Чети блоговете му. После се качвай на покрива леко облечен за да си играеш със стихиите. Слизай в офиса да полежиш с романче в ръка на дивана. А секретарката използвай по предназначение – да ти прави чай и да ти осигури тишина.

 * картинката е на indigostudio

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s