моята ромска авантюра

Отдавна давам пари на група ромски момичета от село Подкрепа (по пътя Хасково – Харманли). От известно време си давам сметка, че този начин на помощ не може да реши дългосрочно проблема им. Нито акциите на полицаите, които редовно ги прогонват. Нито странните репортажи на местната телевизия, които не успяват да се осъществят, понеже момичетата като видят камера, бягат.

Тъй като от дълго време им давам пари, вчера се престрашиха да седнат да говорят с мене. Разбира се, наложи се да разкарам 2ма полицаи, след което и видеооператор и журналистка.

Ето какво установих от разговора:

18 души (направихме родословно дърво) живеят в едно домакинство. 6 от тях са ходили на училище някога. През летния сезон повечето работят селскостопанска работа на село, а през останалото време няколко от момичетата просят. Твърдят, че не получават никакви помощи.

Смятат, че не могат да намерят работа. Също така на 19-20 години неомъжените момичета смятат, че са още деца и по-скоро за родителите им трябва да има работа. Казват, че ако получаваха помощи, щяха да си стоят вкъщи и да гледат телевизия, а не да просят. Общо взето идеята да си изкарваш прехраната основно с труд на 20 годишна възраст е далече от техните представи за живота. Друг път ще коментирам доколко се различават мненията на 20 годишни етнически българи от елитни гимназии по този въпрос.

Ето какво смятам да направя:

Да проверя какви помощи получава това семейство от държавата (не знам кои действия са законни, предвид защитата на лични данни и пр., както и дали социалните работници ще са склонни да ми окажат съдействие).

Да се опитам да им прокарам идеята, че да се работи не е чак толкова лоша идея, както и че работа може да се намери, но за това трябва да има желание и подготовка.

За тези от семейството, които имат желание да се образоват и да търсят активно работа, ще се обърна към бюрото по труда да проуча какви квалификационни курсове се предлагат и дали се изплаща някаква издръжка докато се посещават. Ще питам и за вероятни работни места, но няма да разчитам само на това. Мисля си и за създаването на някакъв семеен бизнес.

Бих могла да отида на място и да говоря с цялото семейство, да огледам как живеят и да направя снимки и пр. Признавам, че малко ме е страх.

Чудя се дали да не отделям време преди работа да ограмотя няколкото момичета, с които се познавам. Признавам, че се страхувам, че след това може да имат прекалено големи очаквания към мен, а аз пресметнах, че доходите ми не позволяват да направя сама нещата, които смятам, че са необходими.

Може би има неправителствени организации, които НАИСТИНА помагат, но нямам идея кои са те.

Може някои от учениците ми да имат желание да помогнат, но се страхувам от реакцията на родителите им. Все пак трябва първо сама да разбера какво се случва.

Подозирам, че по-възрастните в семейството може и да се противопоставят на тези мои идеи, понеже са свикнали да си лежат вкъщи, а децата да просят, а може и с просия да изкарват повече отколкото ако биха работили, но няма как да науча със сигурност. И заради това се страхувам за себе си.

Ако полицаите ги оставят на мира, може би имам по-големи шансове да науча повече.

Имам и желание да помогна, и идеи, и много въпросителни, и, както си признах, страхове за собствената си кожа. Някакви идеи и информация от ваша страна?

Advertisements

6 responses to “моята ромска авантюра

  1. Пионер си в тази област.

    Ако откриеш как да убедиш тези хора да работят, може да получиш нобелова награда 🙂

  2. мисля, че същото се отнася и за повечето хора, с които работя всеки ден, както и за повечето от тези, с които живея в една и съща държава.

    но ако успея да покажа на българите, че циганите могат да работят и се справят, може пък и те да се замислят и да пробват, че и техният час наближава…

  3. For whom the bell tolls

    Хората постоянно изпадат в ситуацията да се опитват да променят околните. Според мен, за да разбереш какво се случва с циганите, трябва да оцениш културните различия.

    Съществуват култури, в които думата с „Р“ е мръсна и не се споменава. Някои от тези култури могат да надживеят българската. Ако накараш циганите да работят, ти ще ги превърнеш в българи. Те може би не считат, че българите са прокопсали.

  4. да, според мен голяма разлика българи – цигани няма
    т.е. знам за много работливи цигани, които си изкарват с честен труд хляба и обратното, за мързеливи и крадливи българи
    благородно начинание! ще ми е любопитно развитието и бих се радвала ако мога да помогна
    успех!

  5. Малко цигани познавам повече, главно покрай армията, мисля 5-ма. Всичките бяха доволно щастливи хора с начина си на живот.

    Просто да се опитваш да ги превърнеш в това, което ние живеем? И какво, като си плащаме сметките в срок? Би ли го заменила за къща с двор и 10 деца?

  6. дзвер, искаш да кажеш, че за българите работата е ценност ли? да не би повечето нещо да вършат на работните си места?!? но много от тях имат работни места, защото имат диплома и са бели. каня ви в неофициалния блог, че там са повечето коментари по тази тема 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s