безпомощен

helpless.jpg

Вчера чух, че едно момиче, съученичка на група мои ученици, е болна от хепатит. Все забравям да се ваксинирам. Докато се чудех дали вече някак не съм лепнала страшната болест, се сетих, че всеки от нас е изложен на атаките на вируси, бактерии, хора и обстоятелства, които успяват да разболеят един, но не успяват да разболеят друг. Струва ми се, че човешката имунна система е по-надеждна, отколкото сме свикнали да я възприемаме.

Израстваме, обаче, с други представи за себе си – че сме безпомощни срещу някои атаки отвън и бунтове отвътре. Когато чуем, че някой е болен от рак, надяваме се да не ни се случи. Когато има епидемия, голяма част от нас приемат, че е доста вероятно да се заразят. Често се чувстваме напълно безпомощни, в ръцете на сляпата случайност.

Подобни са усещанията на много от нас и когато се разболеем. Оставяме се в ръцете на лекаря, който се държи като богоравен и ни изписва лекарство, за което не знаем нищо, не ни обяснява нищо и не си правим труда да научим кой знае какво. Ако се окаже, че тази терапия не помага, обявяваме лекаря за некадърен и отиваме при следващия, с надеждата този път всичко да е наред. Някои заменят лекаря с шаман, но с повечето шамани се повтаря същият сценарий – оставяме се в техните ръце, надяваме се и им гледаме сеира.

Идеята за outsourcing е чудесна – не можем да знаем и можем всичко. И все пак, когато става въпрос за собствените ни тела и души, които се налага да употребяваме всеки ден, не е толкова лоша идея да сме поне малко наясно. Така, както много от нас могат да сменят крушка или да рестартират.

Когато сме малко повече “в час”, ще можем да зададем интелигентни въпроси на лекаря, и той няма да се държи с нас като ветеринар. След като “интервюираме” няколко лекари, ще можем да си изберем този, който ни пасва, с когото можем да си говорим като разноправни интелигентни същества, на когото чувстваме, че можем да се доверим.

Така, от проблем, ние се превръщаме във фактор за разрешаването. В триъгълника болен – болест – лекар, не оставяме лекаря да се справя сам и с болестта, и с болния ( някои от нас несъзнателно се съюзяват с болестта), а в сътрудничество с него се лекуваме.

Това е едно от нещата, които изграждат отговорността за собственото ни здраве и благополучие. Другите са вярата, че не сме беззащитни и безпомощни и желанието да научим повече за себе си, за да имаме по-малко поводи за посещения в поликлиниката, психотерапевтичния кабинет, къщата на шамана.

Така и не се наканих да рекламирам една ценна книга, която четох преди някой и друг месец, “Любов, медицина, чудеса” (Кибеа) от известният американски хирург д-р Барни Сийгъл, ето и книгата в Amazon.

Картинката е на Rick Harzewski.

Advertisements

2 responses to “безпомощен

  1. Противохепатитната ваксина не е чак толкова надеждна. Аз съм ваксиниран, но ми обясниха, че има висок % шанс ваксината да „не хване“.

  2. ха! наистина ли?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s