регресивна терапия

wave.jpg

Вярвам в прераждането и смятам, че имам достатъчно основания. Не ми се обяснява какви. Който се интересува, може да се самообразова.

Тук ще обясня накратко защо към този момент не вярвам в регресивната терапия. Регресивна терапия е припомняне на ситуации от предишни животи с цел разрешаване на проблеми от сегашния. Методите за припомняне биват най-различни. Лечителката, чиято половин книга прочетох тази сутрин, смята, че дори само повторното преживяване на минала проблематична ситуация е в състояние да ни излекува.

Повторното преживяване на болезнена ситуация само по себе си не води до излекуване. Ако не сме пораснали достатъчно за да оценим ситуацията в нова светлина, бихме могли да затънем още повече в настоящите си болезнени убеждения.

Да речем, че терапията ни върне към ситуация, в която сме били нечия жертва и сега се прави извода, че в настоящия живот се опитваме да отмъстим на някогашния си мъчител, от което страдаме самите ние. И какво оттук нататък? Очевидното за мен лечение е да му простим, но друг би могъл да спре до оправданието за себе си – той ме е тормозил, нормално е сега да съм гаден с него. Или пък да пробва да прости, ама понеже не е лесно да затъне в чувство за вина, че не е достоен, понеже не намира в себе си сили за прошка.

Терапията може да ни върне и към ситуация, в която сме били мъчители, точно заради което сега ни мъчат. И по-нататък? Разбираме, че проблемът е в минал живот, т.е. в сегашния сме невинни, но пак стигаме до това да простим на мъчителите (хора или обстоятелства). Останалото препрочети в горния параграф.

ОК. И други терапии, като психоанализата могат да те върнат до аналогични сценарии. Но оттук нататък? Освен това, сценарият, до който ни връща лечителят е винаги предпоследен. Колко време можем да отделим за да си спомняме все по-стари животи? И докъде ще ни отведе това? До Големия Взрив? Е, хайде холан! Предполагам, че дори Далай Лама не е стигнал чак дотам. Ако това беше толкова важна част от духовното развитие на човека, някъде в някоя свещена книга щеше да бъде описано. Ама не е.

Мисля, че настоящият ни живот, не само нашият, но и този на всички познати и непознати хора предлага толкова много материал за размисъл и прозрение кое ни прави истински щастливи и кое не. Но за да се възползваме, трябва да отделим време да се замислим. Но е по-лесно да платим на терапевт да го направи вместо нас.

Не отричам ролята на учителите ( в най-широк смисъл), напротив. Но имам едни съмнения в НЯКОИ от хората, които си вадят парите с терапия … Всички терапии би трябвало да имат за цел да ни помогнат да пораснем. Ако не заявяват такава цел, резултатите са съмнителни.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s