the message to the planet

 sugarpumpkins.jpg

Живеем в неизвестност – не знаем дали ще сме живи утре, какво ще се случи по-нататък в книгата на Айрис. И все пак, нещо ми подсказва общата посока. А книгите на Айрис ми напомнят за И Дзин.

Не знам дали утре ще съм жива и къде ще живея, какво точно ще правя, но някак знам посоката, без значение дали ще съм в замък, концлагер, къщичка в Шърудския лес или пустиня.

Айрис, не вярвам, че боговете са скрили част от пътеката за да не ги безпокоим. Просто някои от нас все още не могат да я видят. Може би затова нямат обяснение за страданията.

Повечето неща изглеждат random, защото не ги разбираме. Това че следват закони не е в противоречие със свободната воля. Друг е въпросът, че понякога се преструваме, че не виждаме и със стиснати очи чакаме да се случи нещо различно от закономерното. И понякога се случва. Но е временно. Но животът ни е кратък и няма как да разберем.

Важното, скъпи приятели и съседи, е да разберем как да се излекуваме от това, което е накарало доста оцелели в концлагерите да се самоубият след като ги освободят. Да се научим да вървим по въже. Под нас невинността и отговорността стават едно.

Докато седя на слънчева полянка, поглеждам нагоре и Айрис ми маха иззад облаче.

* Картинката с тиквите изскочи на първа страница, докато търсех подходяща. Взех я от блога на Ейми.

Dear Amy, above is my tribute to your CC license. While looking for a picture to illustrate my point on Iris Murdoch’s book, I stumbled upon your pumpkins. My blog’s language is Bulgarian. My English blog is here.  Hope your daughter got a wonderful score ot the SAT.

Advertisements

One response to “the message to the planet

  1. Много хубаво, но прости ми, някак си не ти вярвам, че за посоката на живота ти е все едно дали утре ще си в концлагер или в пустинята без вода. Ти била ли си на някое от тези места? Как можеш да го твърдиш?
    Иначе съм абсолютно съгласен, че виждаме много малка картинка от живота сив определе момент и малко ни убягват пичинно-следствените връзки за това, което ни се случва. Убягва ин отговорността, която носим за живота си. А ако ни дойде в повече се самоубиваме.
    Тва хората можем да станем зависими от липсата на отговорност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s