ромска авантюра 3

christinas_world_s.jpg

Днес имах двучасова среща с две от момичетата. Този път, заедно с най-общителната Грозданка дойде 27 годишната й сестра, която се оказа много по-общителна, освен това и донякъде грамотна и доста разсъдлива. Прекарахме си чудесно. Хапнахме в ресторанта на автогарата и ги изпратих за село с 3 чанти с дрехи, които останаха след пролетното разчистване и бяха отредени за родителите ми и племенницата, понеже някак ми досвидя да ги оставя и тях до кофите за смет.

Не искат да ходят в Узунджово (където евентуално може да се намерят места в приюта за бездомни), защото там имало много роми, които не са от техния род, и с които можело да имат неприятности. Освен това предпочитат да се справят сами, а и да са сред хора, които ги познават и уважават, както е в Подкрепа. Казаха,че е друго да си в къща, да си плащаш сам наема.

За да разбера какво е положението на това семейство, най-добре е да им отида на гости. Оказва се, че момичетата, които просят, обикновено казват само няколко неща, които представят ситуацията най-драматично. Радвам се, че дойде по-голямата сестра, която представи балансирана картина – с всичките болести, проблеми и битови неуредици, но и с всички положителни страни на битието. Така научих и историята на трудовите им подвизи, периода, в който някои от тях са ходили на училище, когато баща им е имал възможността да издържа семейството си. Но тези неща ще разказвам друг път.

Добрата новина е, че могат да останат в същото жилище, където на 18 членното семейство му харесва да живее в 2 стаи, да си помпи вода, да отглежда (в двора на една добра баба) лук и домати, както и няколко кокошки, които всеки ден снасят яйца. Оказа се, че имат неплатени наеми за 6 месеца на едната стая и за 3 месеца на другата. Което всъщност прави скромната сума от 130 лева. Трябваше ми доста време докато разбера каква била работата. Казах им да съобщят на хазяина, че до края на месеца ще му платят. Надявам се всичко да е ок с това. Скоро ще им дам парите за наема. Дали от честолюбивост избягваха досега да ми кажат и казваха, че много спешно се нуждаят от работа, че трябва да им повярвам, че наистина ще я вършат, само да им помогна да намерят?

Другата добра (?) новина е, че личният лекар вече бил преценил, че детето с астмата вече със сигурност ще се нуждае от лекарството занапред, и следващият месец щял да им даде нужните документи, за да го поллучават безплатно. Едно от децата се нуждае от изследвания на бъбреците в София и евентуално операция, но да видим по-нататък. Иначе всички останали са здрави, с изключение на майката, която от млада си страдала от бъбреци ( и тя има камъни), но ако не вдигала тежко, готвела и се грижела за децата, така че тя и снахата могат да се грижат за домакинството, а другите без проблем могат да ходят на работа. С изключение и на единият брат, който освен че страда от астма, е карал някаква пневмония и чакат да се закрепи, понеже се задъхвал много ако вдигне една кофа.

Заради закъснелите разсади, полската работа ще започне малко по-късно, но се надяват най-късно в началото на май да има. Тази година е имало работа до началото на януари – броколи. Казват, че доскоро е имало достатъчно такава работа и биха искали да има отново, защото си я харесват, пък и “патроните” ги знаят и ценят, канят ги и в други села на работа. Те били свикнали да работят, да вдигат тежко, само да били заедно.

Решихме, че ще е хубаво да намерим работа за бащата и единия син, които имали опит като общи работници. Да речем на някой строеж. Тепърва ще мисля как да стане това. Смятам да започна с питане на познати, които са в строителния бранш. Ще ми се двамата мъже да понаучат нещо по-така, като лепене на плочки и пр. Но за това се изисква грамотност.

Относно ограмотяването на момичетата, чудя се, от една страна, дали ако сега започне такъв курс, записването им да е най-удачното нещо, ако ще получават по 3 лева на ден ( а може и да не им плащат пътните, а кой знае и как ще ги ограмотят), вместо поне 10, които могат да изкарват на полето. Да не говорим за постоянния риск да се натъкнат на общинска полиция, която обича да ги глобява (оказа се, че голямата сестра, която по принцип не излиза да проси, има 3 глоби от по 50 лева, едната от които е докато е бързала да води едното дете на лекар). Грях ми на душата, обаче от известно време се чудя дали това не е натиск за превръщането на тези момичета в проститутки. Изглеждат доста по-добре от проститутките на моста, които нямат проблеми с полицията. Дано не е така, но това ми се върти в главата от известно време.

Не знам защо преселването им в града не ми звучи никак добре, макар че тук би имало училище за малките, но … защо някои роми не си пускат децата на училище … оказва се, че не е въпрос на пари в някои случаи, но друг път за това.

Относно ограмотяването и после изучаването на някакъв занаят, който да ги отведе до работа като шивачки, да речем, замислих се – ако бях на тяхно място, нямаше да предпочета работата в цеха пред полската работа, с която мога да изкарвам два пъти повече на месец и да спестя за зимата, вместо да пътувам до града и да ме унижават.

Мисля си, обаче, че тези мили и симпатични момичета, не биха били по-лоши сервитьорки в “Егоист”, където се вземат хубави заплати; не е кой знае каква философия да се обучат. Но кой ще ги вземе? Кой би предпочел да вземе за чистачки на лъскавия му офис ромски момичета – работа, която казаха, че вършат с голямо удоволствие – някога някои от тях са работили в селската община – чистили, поддържали градинката. Сигурно от тях биха станали и добри козметички или фризьорки, но колко “бели хора” биха искали да ги обслужват?А представяте ли си да работят като лелички в училище или детска градина? Май само като санитарки в болницата съм виждала през живота си ромки. Някакви идеи за тези момичета? Пишете ми всичко, което ви дойде на ум.

Като се размечтах съвсем, представих си две от тях като идеални учителки. Точно те биха могли да работят с търпение, твърдост и мерак с ромски деца. Но как да стане това? Колко години ще е нужно да се образоват? Мисля, че не е никак лоша идеята да се започне кампания за създаване на ромски кадри за ромските общности – най-вече учители, медицински сестри.

Айде, чакам коментари.

* Любима картина – Christina’s world на Andrew Wyeth

Advertisements

3 responses to “ромска авантюра 3

  1. имам електрическа шевна машина, която не ползвам и си мислех дали няма да им е от полза да им я подаря, но някой трябва да ги научи сигурно … сигурна съм че може да им се намисли някакво малко производство локално, нещо, което да произвеждат сами и да се продава; предполагам в София ще успеят да си намерят работа двете
    за учители – специално детски, мисля вече взимат не само завършили университета или полувисше, може би могат да кандидатстват за стипендии някакви, но не знам къде и как …

  2. Лидия, отдавна се питам защо в БГ все още си нямаме чарити шопс, където да даваме непотребните си вещи за хора, които имат нужда от тях. А парите от каквото се продаде да отива за помощ на циганчета, бездомни или просто безкъсметни. Аз имам огромно количество дрехи, играчки, предмети, които искам да дам на които има нужда от тях.
    Моля те свържи се с мен на емайла оставен по-горе ако мислиш, че може да им ги занесем (къде е селото им?).
    Освен това, връщайки се на идеята за чарити шоп – би ли участвала в създаването на нещо подобно?
    Поздрави, Силвия

  3. ами тук, в хасково, правят кампании за събиране на дрехи – организират ги разни ученици – по училища, в младежкия център. мисля, че отиват в детските домове. не знам някой да е носил на ромите.

    относно такива благотворителни магазини … не мисля, че стари неща биха се продавали на такива цени, че да има смисъл. мисля, че би било по-полезно тези неща направо да бъдат доставени на хора, които имат нужда.

    друг е въпросът как се преценява нуждата и кой ще е ангажиран с това. като се замисля, и сега има социални работници, но … не знам какво правят църквите ( и християнски, и мюсюлмански, и всякакви). не знам какво правят и хилядите неправителствени организации. дотук една не е попаднала на блога ми. нито пък тази, на която писах, все още ми е отговорила.

    благодаря за предложенията за подаръците. хайде да позадържим подаряването, за да изясним каква е ситуацията в това семейство и от какво наистина има нужда.

    шевната машина е супер идея. вчера точно за това си говорих с момичетата. те много се страхуват да докоснат такъв уред. нямате идея колко малко неща знаят и умеят 😦

    ще пиша тези дни за това. нека научим повече и да го обмислим добре.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s