Нероден Петко (глупостта на костенурката)

superpositioning.jpg

Твърде често разглеждам вечната несигурност, променливост в отрицателна светлина – дали ще продължа да изкарвам достатъчно пари, дали ще съм здрава и пр. – все възможността да се случи нещо, което не би било приятно да се случи. Много по-рядко, обаче, когато съм била в дискомфортна ситуация съм си казвала “Спокойно. Нищо не е вечно.” Когато се случи нещо неприятно, все имам чувството, че ще трае вечно, че посоката на развитие може да стане по-лоша. А досега, като се замисля, нищо трагично не ми се е случило. (Това, че вече нищо не съм в състояние да определя като трагично е друг въпрос).

Когато, обаче, се случи нещо неприятно с някой друг, аз колкото и да се изплаша, се чувствам задължена да бъда по-смела и да помогна и все успявам да погледна по-оптимистично на нещата. И ако не успея да покажа поне няколко алтернативи, то поне се опитвам да вдъхна надежда, че нещо ще се промени, че ще се появят възможности, за много от които в момента не се сещаме. (Може би точно затова всеки ден някой иска да обсъди нещо с мен. Хора, обмислям този път наистина да наложа строг график на свижданията – хем вие да не ми прекъсвате работата, хем да мога да ви се отдам изцяло.)

Всъщност аз имам това чувство за вечност на неприятните ситуации доста често. Достатъчно е да видя едно намусено лице и да преживея смъртта на едно приятелство. Това може да ми се случи няколко пъти на ден. (Хубавото е, че лека-полека се научавам да не се впрягам на все повече хора, които владеят изкуството да се възползват от тази моя особеност.)

Може би голяма част от времето запълвам с опити да предотвратя неща, които евентуално могат да се случат. Или ако не ми идва на ум как, просто седя и се притеснявам.

Откъде идва всичко това? От ограничеността. Обикновено виждаме възможностите, които сме научени, които сме свикнали да виждаме, и сме слепи за другите възможности, които могат да бъдат безкрайни.

Къде е топката, Додо?

Advertisements

3 responses to “Нероден Петко (глупостта на костенурката)

  1. При мен има една закономерност – когато мисля че нещата ще се оправят и че успешно ще станат – става точно обратното. Когато си мисля че няма да станат нещата и ще се провалят – напротив те се оправят. Напоследък съм объркан понеже тази закономерност се размива и не действа, както действаше преди време, а опитите да предотвратя лошите неща станаха много сложни и непредвидими, сякаш съдбата си държи на нейното… Вече започнах да преживявам по-спокойно и зряло смъртта на контактите, общуванията, познанството с определени хора, като и аз си казвам: “Спокойно. Нищо не е вечно.”

  2. И тебе тоя филм те вкарал в размисли. В моя случай това доведе (след два часа буйни споделяния с Илиан и няколко бири) до извода – всичко е във вярата. Вярването и случването са абсолютно причинно-следствено свързани, остава и да установим кое е първопричината, но аз съм твърдо „за“ , че първо е вярата, пък реалността се напасва по нея. Само моля вярата да не се бърка с натрапчивостите , наричани религиозни практики.

  3. и аз вярвам във вярата! айде коментирайте в неофициалния блог, де. там е купонът, както не се уморявам да казвам 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s