поискай

предполагам, че това видео изглежда pathetic, но не ми пука

Мили хора,

Знам, че сама съм си виновна задето живея в постоянен стрес. Ще взема мерки. Което може да не ви хареса. Ето защо искам да ви запозная със ситуацията.

Събуждам се с идеята, че не мога да планирам добре деня си, защото в крайна сметкя трябва да предвидя почти цялото време за непредвидени срещи и разговори с хора, които имат нужда от неотложна помощ. Чувствам се като линейка.

Често се събуждам и не съм в състояние да мисля за нищо друго освен как ще отида в офиса, ще искам и ще трябва да свърша един куп работа, но няма да мога, освен ако не го направя извън офиса, защото някой ще дойде по ужасно важен въпрос или за да засвидетелства обичта си към мен и ще остане поне половин час. В това време по някой от трите телефона ще звъни друг, а в офиса ще дойде трети и четвърти и пети. А шести ще се опитва да говори с мен в skype или gmail, а седми ще ми праща sms.

Когато имам възможността да комуникирам само с един човек, обикновено успявам да му отдам пълното си внимание, затова и толкова обичате да говорите с мен. Понякога, обаче, точно защото съм отдавала толкова голямо количество качествено време на толкова много хора, имам натрупана толкова много работа. Тогава не винаги успявам да слушам внимателно и усещате, че имам нещо друго в главата си и с голямо удоволствие бих се отървала от вас.

Но тъй като сте свикнали да получавате от мен безусловна любов, пълно внимание и неограничено време, някак забравяте, че имам да правя и други неща. Почти всички сякаш живеете с мисълта, че всъщност моята работа се състои единствено в това да разговарям с вас. Когато кажа, че имам работа, обикновено ми отговаряте “Ами ти не свърши ли еди-какво-си?!?” Искам да уточня, че работя всеки ден и когато успея да свърша “еди-какво-си”, трябва да започна следващото. Част от работата ми Е консултиране, но … не цялата.

Освен това забравяте, че не сте единствени. Усещам ревността към другите, на които се налага да обърна внимание точно тогава, когато ме искате само за себе си. Ужасно много сте. И ако трябва да отделям време да утешавам всеки от вас защо съм се занимавала и с някой друг … какво точно трябва да кажа? Нали всеки иска разговорът да бъде конфиденциален?

Забравяте, че имам живот извън офиса. Понякога се налага да пазарувам, пера и чистя, за което трудно намирам време. Имам и Стоян, който също има нужда да говори с мен, а освен това и помощ с уроците; припомням, че му предстоят изпити съвсем скоро. Да не говорим за това да се видя с някого просто за удоволствие. Обикновено се опитвам да правя тези неща в почивните дни, когато телефоните продължават да си звънят. И като че на всеки дължа обяснение, като например защо не пия чай / ракия не с него, ами с друг, вместо да пера или да спя или каквото смята, че е по-подходящо за мен да правя в този момент.

Като че за да не забравяте тези неща, е небходимо непрекъснато да мрънкам, че имам много работа, че съм уморена, че съм болна и пр. Само тогава имам шансове да получа глътка въздух. Но пък тогава започвате да ми давате съвети как трябва да си почивам, да ми задавате критични риторични въпроси защо точно аз трябва да се занимавам с “еди-какво-си” или да се грижа за “еди-кого-си”. А защо точно аз трябва винаги да съм точно на ваше разположение?!?

Нямам нужда от съчувствие и съвет. Просто обърнете внимание на факта, че на вратата има надпис, с който моля да се уговаряме предварително за да се видим. И държа да спазваме уговорения ден и час. И да не злоупотребяваме с продължителността на срещите. Няма нужда от всичките извинения, с които някои от вас започват разговорите – това просто губи още време.

Знам, че най-сигурният начин да се справя с проблем е аз да предприема нещо и да реша как да гледам на проблема. В тази връзка може би няма да сложа крещящи надписи на вратата, както правят някои познати (напълно ви разбирам!!!), понеже не ми изглежда красиво и е някак обидно за вашата добра преценка. Какво ще направя ли? Ами няма да ви кажа, понеже когато някой научи някоя предпазна мярка, след това злоупотребява с нея.

И все пак, една мъдра книга казва, че ако поискаме, ще ни се даде. Аз почти никога не искам нищо от никого. Сега ще си позволя, да видим какво ще се получи:

Ценете времето ми.

Advertisements

4 responses to “поискай

  1. Блогерите нищо не искаме от теб 😉

  2. съгласна съм с dzver 🙂

  3. да, наистина, нищо не искаме. тва по някаква мейлинг листа трябваше да го разпратиш, че тук таргета е доста по-широчък…Поздрави!

  4. може би трябваше да пиша „мили блогъри, пък да знаете, искам да споделя, че съм малко крива днес“?!? ок, ок, винаги съм си мислела, че е глупаво човек да пише директно за личните си драми. не казвам, че никога няма да го направя пак 😛 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s