Стисната съм

 

 

scrooge-mcduck-christmas-carol.jpg

Свиди ми се времето, което прекарвам все по-рядко с хора, които  си убиват времето. Може да вярвам в прераждането, а оттам и в безкрайно многото време, с което разполагам, но пак ми се свиди.

Свиди ми се да купувам евтини неща с ниско качество. Това прави живота ми труден, защото в нашия град купуването на боклуци е издигнато в култ. Започнах да проумявам, че някои видове стоки е почти невъзможно да се намерят извън магазините “Всичко по 1, 1.50, 2 и повече лева”.

Свиди ми се да купувам каквото и да е за еднократна употреба, с изключение на скъпа тоалетна хартия, която не ми залепва за … Напоследък сериозно се замислям за салфетките. Често се сещам за поизбелелите, но все така прекрасни салфетки с калинки, които съм имала честта и удоволствието да ползвам у Тереза. Представям си как някой ден ще имам време не само да пера салфетки, но и да гладя ( да, мамо, всъщност умея горе-долу да гладя, дори си купих нова ютия преди 3 години, и го правя на 2-3 месеца ако се наложи).

Свиди ми се да подарявам подаръци, които получателят не държи да притежава. В тази връзка уважавам традицията да се подаряват неща, които си получил като подарък. О, нямам предвид складирането на ненужни нещица, които да пробуташ на някого когато се чувстваш задължен да подариш. За да се чувствам невинна подарявам нещата, които не ми трябват без повод. И ги подарявам на хора, които ги харесват и имат нужда от тях (мамо, знам, че това те изпълва с негодувание и ревност, ама … продължавам да го правя и до днес).

Свиди ми се да натрупвам найлонови торбички.Ще призная, че напоследък изхвърлям голяма част от тях още като извадя покупките. Не че в момента на отърваване се чувствам добре и по-малко гузна, но поне после не са ми пред очите. Ужасно харесвам голямата здрава найлонова торба на праскови и вече гледам направо в нея да си пълня нещата. Трудно ми е с касиерките. Казвам “Не искам торбички”, а те казват “Ами вече я извадих” и започват да я пълнят. Напоследък взех да си позволявам дързостта да изваждам нещата и да им оставям тихомълком торбичката. Трябва да си купя още няколко от големите красиви здрави торбички. Обмислям и въвеждане на платнени (някой спомня ли си мрежите?).

Свиди ми се като си купя хранителен продукт, който за неприятна изненада се оказва ужасен на вкус. Боли ме сърцето когато се налага да изхвърля току-що купени маслини (напоследък често ми се случва. Да, в Хасково вече можеш да си купиш развалени маслини от любимия си вид, както и камамбер или бри, не от долнопробен магазин). Беше ми много тъпо когато ми се наложи да изхвърля супа топчета заради количеството розмарин в кюфтенцата – направо ми спря дъхът.

Може да става въпрос за стотинки, но ми се свиди. Все ми е тая, когато от портфейла ми падат монети. Непрекъснато и навсякъде. Все някой ще ги използва. Няма да станат зян.

А портфейла, който изпуска непрекъснато, още не съм сменила, защото отначало го използвах в знак на уважение към приятелка, която ми го подари. А след това … ами не мога да намеря такъв, какъвто искам и ми се свиди времето да обикалям магазините специално за портфейл, както и да правя компромис.

Не се отказвам от мобилен телефон докато не се скапе безвъзвратно.И не си купувам от скъпите, понеже е загуба да не използвам екстрите, които предлагат, а знам, че няма да ги използвам. Предпочитам срещу тези пари да купя няколко телефона, които няколко души ще могат да използват по основно предназначение няколко години.

Свиди ми се да си купя автоматична пералня. Някои неща пера на ръка. Други у мама. Да притежавам пералня за мен е като камък на шията. Може да не съм мръдвала от Хасково 13 години, но току виж мръдна! Ще се наложи да я подаря, и мама ще получи инфаркт. Пък и ми се свиди да притежавам скъп предмет, който използвам веднъж седмично. Ще ме гложди поривът да поканя и други хора да перат у нас, а аз не си падам по чести гости.

Единствено с парите нямам никакъв проблем. Те никога не стават зян. Ако ги изгубиш или са ти излишни, някой друг ще ги използва. За разлика от скъпа вещ, която държиш заключена вкъщи и използваш рядко или никога. За разлика от нискокачествен повреден продукт. Свидят ми се материалните ресурси вложени в производството на тези продукти. Жал ми е заради отпадъците, в които се погребваме или вдишваме. Жал ми е за всяка секунда от човешките животи, които са вложени в излишен труд.

What a waste!

Advertisements

4 responses to “Стисната съм

  1. Прекрасно! Вярно! С позволение за една препоръка, ако е възможно и не би Ви обидило разрешаването да я сторя. Купете си пералня, нищо че е скъп предмет. Все пак е полезен, спестява време и добре изпран човек ухае на хубаво; и да не Ви се свиди времето на този един ден, в който ще я използвате. Напротив тъкмо ще Ви е в излишък и ще го употребите за нещо хубаво само за Вас. Например написването на нещо подобно предназначено за Нас, като горното.

  2. 🙂 това с пералнята е много сложен емоционално-философски въпрос, за който някой ден ще пиша 🙂

  3. … с Ваше позволение, подсказвам темата …“Кои хора са по жестоки -материалистите или идеалистите и при центрофугиране на бързи обороти, кой от тях е по
    издържлив“…или …“Светоусещането в 2+1 при пералня „Индезит“… ; „Да бъдеш пералня е дълбока отговорност“ … Успех!

  4. 🙂 ако не Ви притеснява много, можем да си говорим на ти 🙂 заповядайте в неофициалния блог, където има повече коментиращи и става по-интересно 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s