ще скачаш ли от влака?

 indiana_waggon.jpg

Все говорим за бързата скорост на модерния живот. Тя се задава от бизнеса и после прониква във всички аспекти на цивилизованото съществуване. От това ме хваща запек.

Може да е прекрасно да се намерят решения на най-болезнените проблеми на човечеството по най-бързия начин, но  колко са тези, които бързат да  направят точно това? Ако бързият цивилизован свят ужасно много бързаше да реши тези проблеми, досега щеше да има чувствителен напредък. А това, което виждам е по-скоро влошаване на голяма част от проблемите – и замърсяването, и изчерпването на ресурси, и войните, и експлоатацията на труда в Третия и останалите светове.

Нормално е в такъв случай подозрението ми да падне върху бизнеса. Точно оттам непрекъснато идват послания като “иновация”, “бърз или мъртъв” и пр. Оттам тръгват бързо-сменящите се моди, например (но далеч не само) във всичко материално – от дрехи, през телефони и коли, до чинии и пердета.

За какво му е на бизнесът да бърза? За да отговори на очакванията, които ти е наложил. Имаш доста чифтове здрави обувки, но всеки сезон отиваш в магазина да си купиш нови, защото другите са “демоде”, нали? Ако този бизнес не ти предложи нов модел, то негов конкурент ще го направи. Така първият ще изгуби, а вторият ще спечели, защото ти не искаш да си купуваш от миналогодишните модели и да се излагаш в офиса. Какво ли става с чифтовете обувки, които остават незакупени? Сигурно това, което се случва с ненавреме купените пържени картофки от Макдоналдс.

Ако бизнесът пропусне да спечели и продължи да го прави понеже не пуска нови серии, то служителите му ще печелят все по-малко и ще остават все по-малко. Ето защо е добро бизнесът да печели като поддържа бързото темпо.

Но освен служител, който иска да запази / увеличи заплатата си, ти  си и консуматор, който е притиснат / изкушен да харчи непрекъснато.

Айде, помисли сега, ако не си купуваше нови дрънкулки всеки сезон, ако не си ремонтираше апартамента всяко лято, колко пари щяха да ти стигат за останалите неща?

Мдааа, щеше да живееш по-спокойно, без да мислиш как и тази година трябва да похарчиш толкова много пари. Ама няма как. И да се откажеш от някои разходи, ще трябва да работиш и учиш бързо, защото си част от бързата система. Ако не го правиш, ще изпаднеш от влакчето и … какво ще правиш тогава?

По-добре не пробвай, понеже ще се сблъскаш със себе си, а ниокой не иска да се подложи на това, нали? Да останеш със себе си е болезнено. Може да си дадеш сметка, че не искаш да се върнеш в релсите, а това ще те убие от самота, пък и от глад.

Айде, братко, изтупай праха и се качвай пак на влакчето. Те, хората, са го измислили. Няма ти да промениш света, я! Така че няма за какво да променяш себе си. Пий си хапчетата и бъди зрял и адаптиран член на обществото.

Пък на мен това бързане ми се вижда много демоде.

Advertisements

One response to “ще скачаш ли от влака?

  1. парите са за харчене, в случай, че някой те е подвел с нещо друго

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s