Пейо ме подсети за руския рок, та оттам се сетих за култовата книга „Рокмузика сегодня и вчера“, която в ученическите години бях заела от библиотеката. Оттам знам този съветски лозунг от времената, в които на рокмузиката се е гледало като на вражеска пропаганда.
До Перестройката в края на 80те беше трудно да прочетеш нещо за любимите си групи. По едно време излезе енциклопедията „АБВ на попмузиката“, която мои съученици ми донесоха от екскурзия, на която не ме пуснаха. Еееех!
Та Пейо ме подсети за любимите ми „Аквариум“, за които бях споменавала в предишен постинг, където можеш да видиш клип на любима песен.
А защо днес съм сложила не-руска песен? Защото се сетих как в гореспоменатата книга се наричаше „Лестница на небесу“, а групата, както се досещат по-старите е „Свинцовой цепелин“.
Тя ме върна в спомени от първи курс, когато гаджето ми свиреше прекрасно на китара, а аз я пеех. Когато един мой приятел беше на гости, касетофонът въртеше запис на това изпълнение. Човекът мислеше, че е радиото и ме стресна с „Чуй! Гледай колко интересно са го направили с тоя детски вокал!“. По-късно този мой приятел спря да слуша светска музика, защото Исус го поиска от него.
* уупс! преводът на заглавието е „от саксофона до ножа има само една крачка“
