кълбенце мое хубаво

“Повечето хора изживяват целия си живот в плен. Те са кълба от нерви и програмирани реакции, които постоянно се задействат от други хора и обстоятелства и водят до напълно предсказуеми резултати.” (Дийпак Чопра)

Ето какъв човек искам да НЕ бъда.

Години наред се опитвах да се преборя с тревожността като се опитвам да изградя сигурност – като се опитвам да изкарвам прилично количество пари и изграждам прилични интимни връзки.

Вече знам, обаче, че количеството на парите и качеството на връзките не зависи изцяло от мен, че този вид сигурност не винаги е постижима, а и когато го постигнеш, се оказва, че той не се разпростира над всички области от живота ти. Да, с много пари и щастлива връзка живееш по-удобно, но не ставаш непременно щастлив.

Някои хора смятат, че е възможно да се улови красивия миг и да се задържи завинаги.Струва ми се, че дори магьосникът Гьоте не е успял да го направи с красивите си заклинания.

Други хора смятат, че щастието е мигове, които проблясват от време на време, след което потъват в тягостно посредствено съществуване. Тези хора измерват живота с популярния метод на броене на миговете, които спират дъха.

Не искам в името на сигурността да спра живота. Нека всичко тече. Нека не мога да стъпя отново в същата река. Нека Шива танцува на един крак.

Не искам на всяка цена да се отърва от болката или да се потопя в удоволствие. Искам да бъда свободна да правя избора си когато посрещам поредната промяна: да приемам това, което не мога да променя, да променям това, което мога, и да правя разликата между двете.

От известно време разплитам кълбото от нерви. Става бавно, защото се опитвам да проследявам всяка тревога до корена й. И не във всеки момент осъзнавам тревогата си, за да започна да я изследвам. И не винаги имам време да го правя. Не винаги мога да остана сама в тишина. Но се опитвам да намирам време. Рано сутрин, докато телефоните не са започнали да звънят.

За съжаление, повечето хора дълго време ще останат огромни кълбета от нерви, защото се страхуват да останат сами със себе си в тишина. Те прекарват малкото време, в което остават сами, в трескаво търсене на начин да бъдат с някого. Или в притеснение заради това, че не успяват да намерят с кого. Или в трескава активност, с която да убият времето. Или в сън, ако не могат да измислят занимание.

А аз обичам да съм сама в тишина. Поне на този етап ми е ужасно необходимо. Лека-полека разплитам кълбото. То се смалява, смалява … Изчезвам като усмихнат котарак …

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s