Спомняш ли си Доли Бел?

Спомняш ли си младежа, който работеше в зоопарка в “Underground” и мъжа от “Животът е чудо” на Кустурица? Със забележителните уши. Той е тийнейджър в главната роля в “Спомняш ли си Доли Бел”.

Като свърши филма, Стоян се втурна да провери дали е истина, понеже не ни се вярваше Кустурица да има толкова стари филми. Оказа се, че има още от началото на 70те – общо 44 филма в IMBD. Ашколсун! Много ясно, че искаме да гледаме всичките.

Действието се развива в Сараево в началото на 60те, лятна ваканция.

По това време Сараево е пълна мизерия. Къщите изглеждат по-зле от бомбардирани през 90те, но пък се строят огромни блокове. Когато умреш, близките ти спорят дали да те погребат по комунистически или мюсюлмански ритуал, но не умираш в леглото си, а не защото си мюсюлманин. Докато живееш, работиш, хапваш, пийваш и спориш дали Маркс е мислил така или онака, споделяш предположения за далечната 2 000 година, когато комунизмът ще е победил.

Ако си по-млад, се самоусъвършенстваш с помощта на окултна литература, за да възпиташ чрез самовнушение новия човек, който, според теб, може да направи този прекрасен строй възможен. За младите ще припомня комунистическия идеал “Всекиму според потребностите, от всекиго според възможностите” и ще поставя задача за домашна работа: Как го разбираш? Искаш ли да живееш в такъв свят? Защо (не)? Вярваш ли, че може да бъде постигнат? Ако да, как?

Разбира се, ако си тийнейджър по времето на социализма (Има разлика между социализъм и комунизъм. Живяхме в социализъм. Комунизмът беше бъдещето, в което някои вярваха, други не.), искаш да си cool, да те харесват жените, да се забавляваш. Искаш и да твориш. По онова време, в което точно както сега, повечето хора мечтаеха да притежават и консумират, официалната идеология вярваше, че човек има потребност да твори – оттам и разнообразието от клубове и кръжоци – не само за ученици, оттам и манията да се създават поп и рок групи към читалища, училища, заводи. Мда, държавата инвестираше в музикални инструменти и уредби.

Та макар официалната идеология да насърчаваше творчеството и почина “Направи си сам”, макар повече хора (особено ученици)да създаваха разни неща, за народните маси, разбира се, идеалът беше официално заклеймяваното буржоазно консуматорство.

А то хем беше заклеймявано, щото е буржоазно, хем беше в основата на материалистическата марксистка философия, която смята, че първо трябва да се създаде материална база, а чак след това може да се гради духовната надстройка, т.е. първо вземи апартамент, кола и вила, а след това мисли за самоусъвършенстване. Или както казваше Ленин, “Битието определя съзнанието. По днешному – първо хардуерът, а после софтуерът.

Материалната база на комунизма така и не се създаде, понеже искахме да имаме много, но и крадяхме много, а работехме малко. А днес искаме още повече (да, да, тогава не бяхме сънували алуминиева дограма и климатик, а на парфюма само името му беше френско “Ша ноар”), но по-малко от нас са образовани адекватно на съвременната реалност, повече от нас излизат на пазара на труда без ден трудов стаж, но пък със закоравял скептицизъм.

Какъв ти комунизъм? На нас ни трябват десетилетия, за да узреем за капитализъм от типа на 60те, който пък от десетилетия се трансформира в т.нар. информационно общество.

Другари Господа, аз гледам с оптимизъм на следващото хилядолетие. Ако и тогава поздравът “Нов век, нов човек” не ни приляга, ще чакаме четвъртото.

А във филма ставаше въпрос за първата любов.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s