Не сме единствените, които вярват в глупости

 

Всички сме чували историята за доматите. Когато ги пренасят от Южна Америка, в Европа ги смятат за отровни. Двеста години по-късно един учен заявява обратното. А по-късно рискуващият да изяде два домата смелчага привлича огромна тълпа.

Днес не рискувах да пробвам дали прополисът, забравен от 2-3 години в едно бурканче, не се е превърнал в отрова. Колко смелост или глупост са нужни за да опиташ нещо за пръв път?

И като опиташ, можеш ли да извадиш общовалидни заключения? Пет дни живях прекрасно без да огладнявам, само на чай и мед. Познавам хора, които биха припаднали на петия час.

И все пак, само знанието извлечено от опита ли е ценно? Повечето ми ученици го твърдят. А аз питам дали нямаше все още да живеем в пещери ако разчитахме единствено на собствения си опит?

Чудя се защо повечето хора смятат опита си за източник на обективно знание. В резултат на няколко несполучливи връзки, някои обявяват съвместното съжителство за невъзможна мисия, а други не. Още в този момент си готов да заемеш едната или другата позиция, нали?

(Докато чета “Революционното богатство” на Алвин и Хайди Тофлър)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s