по-добре мълчи!

 

Обикновено живея с усещането, че никога не съм скучала, но в опита си да бъда честна и прецизна, казах:

“ Аз пък никога не съм скучала … освен, може би, в ситуации, в които съм била принудена да присъствам на скучно събитие …”

“Аха! Да речем в някой скучен час в училище!”

“Е, човек винаги може да превърне скучното занимание в интересно … бла-бла”

За последното ще пиша друг път. Идеята ми сега е да пиша за обществените услуги и събития, които често се оказват нискокачествени, безсмислени и времегубещи, но ние не правим нищо, за да ги променим. Защо?

Естествено, след разговора известно време в главата ми доминираше образът на училищната скука, защото седем години беше фактор, косвено причиняващ ми сърцебиене, главоболие и т.н. За седем години синът ми още не се е адаптирал напълно към училищната скука. Неумението му винаги напълно да прикрива това, се обяснява като арогантност от едни, и психологическо отклонение от други учители. А аз прекарвам твърде много време за да му напомням:

Не задавай въпроси на учителите. После ще потърсиш сам информация или ще питаш мен или някой приятел.

Никога не говори в час, колкото и да е скучно. Не рисувай. Не чети.

Не гледай учителите в очите, защото се плашат от погледа ти. Изглежда им дръзко.

Ако ти кажат да ги гледаш в очите, гледай ги мазно и леко уплашено (това и аз не знам как точно се постига ( )

Прави точно каквото ти казват, колкото и да е безсмислено.

Не казвай нищо (дори когато си поканен да изкажеш мнение), което не би казал твой съученик, по какъвто и да е повод, дори и в отговор на въпрос по учебния материал.

Прегледай още веднъж тези полезни родителски съвети и директни / индиректни учителски послания. Ако едно дете расте с подобни напътствия / изисквания във всички области на живота си, в какво се превръща? В циничен страхлив конформист. И как после искаш такъв човек да промени нещичко в средата си?

За мен е важно да науча сина си да превключва в такъв режим в някои аспекти на живота си, за да оцелее и да се научи на гъвкавост. Но за твърде много деца, това е единственият режим, в който се възпитават да оперират. Това се изисква от тях не само в училище, но и у дома, и на улицата. И малко от тях научават и други начини. За тях страхливият конформист не е защитна маска, която да сложат само когато наистина се налага да си спасят кожата; за тях това е зрелият, нормалният начин на постоянно функциониране.

Ето защо понякога наричам българското училище “душегубка”. И често намеквам, че и семейството заслужава това звание.

Още по темата:

Златната среда скапва златната младеж.

Егати пауъра

В душегубката

Какво искаме за децата си

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s