Защо се заяждам с Марфа

Коя е Марфа

Марфа е интелигентна и ерудирана млада жена, която обича и умее да пише, готви и много други неща. Марфа е загрижена за здравето, образованието и благополучието на хората в България. Тя смята, че за тежкото положение на повечето хора тук са виновни управляващите, свръхбогатите и юпитата. Тя няма време и желание да изучава икономическите и социалните процеси с цел да предложи идеи за решаване на някои проблеми. Не призовава читателите си ( предполагам и слушателите си) да предприемат някакви действия за да променят тежкото си положение. Марфа смята, че страдащите народни маси за безпомощни жертви. Това, което Марфа все по-често и все по-ожесточено прави е да хули виновниците с ботевска жар.

Заяждам се с Марфа заради самата Марфа

Марфа е млада, знае и умее неща, които са добра основа за изграждане на кариера и собствен бизнес. Ако Марфа си позволи поне от време на време да сменя гледната точка, би могла да види повече възможности и да промени поне доходите си.

Тъжно ми е, когато хората се възприемат като безпомощни жертви, когато много от тяхната енергия и време се влагат в подхранване на усещането им за болка и в саморазрушителни действия и бездействия.

Заяждам се с Марфа заради нейните читатели, слушатели, приятели и роднини

Марфа е от хората, които все още не са потънали в начин на живот, който бих определила като отчаяно оцеляване. Освен че е интелигентна и ерудирана, тя има достъп до компютър, скенер, Интернет; има чудесен фотоапарат и работи в библиотека.

Качествата на Марфа + ресурсите, с които разполага + фактът, че не е потънала в отчаяно оцеляване, я правят човек, който има потенциала да помогне на други хора.

Преди около година предложих на Марфа идеята библиотеката, в която работи да напише проект и да кандидатства за финансиране по програма Грюндвиг. Такъв проект би могъл да помогне на хора, които (вече) не са студенти или ученици да научат разни неща, да придобият самочувствие, да работят с европейски партньори. Библиотеката като институция има потенциала да помогне на много хора от града. Предложих да помогна с информация. Нямам представа какво се е случило след като Марфа каза, че ще предаде на шефовете си.

Самата Марфа би могла да създаде неправителствена организация и да помага на други хора, и евентуално да кандидатства на доста места за финансиране на идеите си.

Ако Марфа е твърде заета да оцелява и не може да направи нищо за горните две идеи, то би могла да използва блога си като трибуна и оттам да разпространява информация, която би помогнала на хората да подобрят живота си. Така или иначе намира време и сили да пише.

Тъжно ми е, когато някой всеки ден казва колко го е грижа за хората, а не се опитва да им помогне да променят живота си.

Марфа е метафора.

Advertisements

14 responses to “Защо се заяждам с Марфа

  1. Определено ми е странно усещането да бъда плакат, който някой сочи от трибуната, поучавайки хората как не трябва да правят, но ти си знаеш.

  2. дали един библиотечен проект може да промени повече неща, отколкото правилното решение на един министър?

    ти самата си за порицание, защото с това крайно отношение изолираш неправдите около себе си и се опитваш да се нагърбиш с чужди проблеми и отговорности

    на тези геогравски ширини Ботевци са нужни винаги

  3. Аз също съм фен на Марфа и ще гласувам за нея, ако се прежали да се занимава с политика. Но тя едва ли ще го направи, защото няма финансов гръб, няма нужните познати с бизнес, няма желанието да лиже задници, за да се издигне. И затова ме кефи.

    Лид, има хора, чийто живот не може да бъде променен с финансиране от ЕС, с проекти и неправителствени организации. Има хора, които искат да могат да се изхранват с парите от заплатата си, за да могат в оставащото свободно време да не търсят начини за изкарване на още пари, ами то да е… свободно време – за книги, музика, кино, за излизане с приятели. Нека тези книги да са розови романи, чалга и екшъни, нека излизането им с приятели да е на кръчма с гроздова. Хора всякакви, не можем всички да четем Пърсиг и Платон и да слушаме елитарен прог и арт рок. Но всички искаме осемчасовият ни работен ден да ни докарва достатъчно пари, че да не сънуваме кошмари как не сме си платили сметките. Аз съм сънувала такъв и знам какво говоря.

    Увлякох се, но исках да кажа, че бачкането по 12 часа на ден, па било то по проекти за много пари или по собствения бизнес, не е единственият вариант за добър живот, във философския смисъл.

  4. Какво стана с „коментирането на другите хора е занимание за дребните умове“ (не цитирам точно)?

  5. 100% съгласен с Хаз 🙂

  6. Ес пари помагат в ЕС мислене

    Финансирането чрез ЕС ми е професия от 1995
    В бг не стаа.

    Понеже съм в УС на местната библиотека, дипломния ми проект бе корпоративна идентичност на библиотека и съм там всяка седмица, за да си прибера или върна книга – бг библиотеки са скръб.

    И с блогване нещата не се опраят.

    За марфа не мога ти кажа нищо

  7. Марфа е пичка, ама като й чета нещото имам чувството, че е с мисленето на 60 г. стругар.

    Даже няма да си правя труда да коментирам написаното от нея, толкова е безсмислено, наивно и глупаво.

  8. Че, какво му е лошото на стругаря, пък бил той на 60 г.? Без него нямаше да имаш пералня, колело, пушка и т.н

  9. В самия стругар няма нищо лошо – той има своето място и роля в обществото.

    Виж, неговия тип мислене и светоусещане в главата на 20 годишно момиче е страшничко да си видим.

  10. Хм, не мисля, че човек трябва само да се оплаква на принципна основа. Но пък мисля, че когато има за какво, трябва да изразява несъгласието си.
    Що се отнася до Марфа и проекта за библиотеката – това е чудесно, обаче като съм чувала описания на шефката й не ми звучи като човек, който би си мръднал и пръста, а това не зависи от Марфа.
    Т.е. принципно съм съгласна, че не става само със самоцелно оплакване, но не и че това на Марфа е такова.

  11. Не знаех две неща:
    1. че съм на двадесет
    2. че съм с мислене на шейсетгодишен стругар.

    Как точно мислят шейсетгодишнте стругари? Не съм се сблъсквала с хора от този отрасъл, така че нямам идея. Вероятно някой от тях някога е изразил пред Лонганлон идеята (макар че ми е трудно да си представя ситуация, изискала от Лонганлон да контактува със шейсетгодишен стругар), че в злеуправлявана държава е невъзможно да се завъди благоденстващо общество и той, кой знае защо, се е подразнил.

    Между другото, не ми е много ясен интересът на Лид към скромната ми персона, може би тя ще го сподели някога с мен, но по-вероятно е да го оповести публично, в няколко блога, ама карай. Думата ми е, че човек трябва яко да си е захлупил кесията на главата, за да не вижда в каква яма в момента се намира страната ни, за да не забелязва как тези, които би трябвало да я извадят от там, упорито копаят по дъното, за да проверят колко по-дълбока може да стане дупката. Странна ми е философията „ми като не ти харесва заплатата ти, иди да работиш нещо друго“. Майната й на моята заплата, която, не мога да разбера защо, се е превърнала в идея-фикс за Лид. Заплатата ми е ниска, това е истина, затова и не разчитам само на нея. Можеше обаче да живея в населено място без алтернативи за допълнителна работа, както им се налага на доста много хора. Нека е по стругарскому, но това не ме прави щастлива, това ме вбесява. Какво са виновни хората от Котел например? Тези от Симитли? От Сопот? В Лясковец не живеят ли хора?! Те от пари нужда нямат ли, храна не ядат ли, дрехи не носят ли?! Ама що ги мисля… Мисля ги, щото колкото повече са тези хора, толкова по-бедно е обществото ми, а това не ми харесва. Не се чувствам добре в бедна – и материално, и духовно – среда. А това, Лид, няма нищо общо с моя месечен доход. Изяснихме ли го това? Надявам се, че да… Ако все още се кахъриш за моята заплата, считам за нужно да те осведомя, че мога, а и не само мога, ще напусна настоящата си работа веднага щом си намеря, такава, която да ме устройва. В края на краищата какво ми пука, че на моето място ще дойде човек, чиято компетентност не може да се закачи и на счупения ми нокът? Какво ти пука на тебе каква учителка по английски в момента преподава на освободеното от теб място в училище?

    Айде всички бюджетни работници да последват съветите, които някои хора раздават и да напуснат работните си места, подхващайки друга работа срещу по-добра заплата, а? Готино, нали? Срещу по-добра алтернатива? Къде ще учат децата ви? При кого ще се лекувате? Откъде ще пазарите? Вие ли ще се заврете из лабораториите, за да вършите научната работа, от която зависи интелектуалния, културния и техническия напредък на една себеуважаваща се държава?

    На Лонганлон му е хубаво, щото взима хубава заплата и не може да разбере защо хората, които не вземат заплата като неговата, не се чувстват толкова щастливи. Защо има хора, които също вземат заплата като неговата, но и те не са щастливи. Ами не са. Щото живеят тук. Щото слушат новини, щото гледат и се дивят на бисерите на Петър Димитров, Гайдарски, Етем, Масларова, Калфин, Чакъров, Станишев… Щото не им харесва да живеят в чудесен апартамент насред гетото, в което лека полека се превръща страната ни.

    Та по-лошото от мисленето на шейсетгодишния стругар, е мисленето на двайсет и няколкогодишното егоцентрично и егоистично ефе. Въпрос на гледни точки, точно като реалността…

  12. Е, поне се надявам да си щастлива в … недоволството си, то да дава смисъл и светлина в живота ти. Аз моите смисъл и светлина предпочитам да ги търся и намирам другаде 🙂

  13. марфа, от месеци започвам да пиша този постинг, защото ми пука и за теб, и за всички хора, които описваш. това, което искам да кажа на теб и всички мислещи като теб, и се надявах този път, след това простичко и добронамерено обяснение (вярно е, че някои го намират за сложно и злонамерено, но разни гледни точки), е, че този начин на мислене и действие не помага на всички тези хора нито да получават повече пари, нито да се чувстват по-щастливи. надявах се на някой поне от инакомислещите да му дойде на ум, че може да погледне и по друг начин. надявах се първата да си ти, защото демонстрираш завидна прозорливост по някои въпроси. но странното е, че като стане въпрос за нещата, за които пишеш по-пламенно от ботев, нещо щраква в главата ти и просто отказва да види нещата по друг начин.

    а аз не живея в по-голяма финансова сигурност от теб, нито съм безсмъртна – сигурни неща няма. но това е съвсем друг въпрос, който бях написала в един от острите варианти на едноименен постинг. някой ден, като екстравагантен зен учител мога да ти го пратя или да го постна … може да ти подейства като удар по главата и да се свестиш и да направиш и себе си и света по-щастливи 🙂

    а аз продължавам да съм навита да направим ресторант заедно … някой ден като спестим пари, за да започнем 🙂 без майтап!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s