Шеф vs. служител

Когато получаваш по-малко отколкото искаш, обикновено си склонен да смяташ, че шефът ти е стиснат егоистичен изверг или некадърник, или и двете. Дали си прав във всички случаи?

Нека разгледаме случая, в който работиш за бизнес-организация.

За да вземаш добри пари, освен доброто желание на шефа, трябва да има и пари. А това дали ще има пари, не зависи изцяло от шефа.

Възможно е фирмата да предлага чудесен продукт / услуга на чудесна цена, но въпреки това, печалбите да не са големи. До тази ситуация може да се стигне благодарение на всевъзможни причини, дори и на събития, които се случват на другия край на света. Понякога, например, рязко поскъпва някаква суровина / услуга и пр., и ако продължаваш да продаваш на същата цена, печелиш по-малко. Могат да се случат хиляди независещи от шефа ти неща, и той при всичката си кадърност и добронамереност да разполага с по-малко пари, и да се наложи дори да ти намали заплатата.

Какво ще направиш ти в този случай? Най-лесното е да обявиш шефа си за гадняр и некадърник. Ако имаш избор да се преместиш на друга работа, би ли останал да помогнеш на шефа си да преодолее кризата, като работиш повече за по-малко пари?

Понякога всичко върви чудесно, но изведнъж промени на пазара / нови научни открития и пр., налагат промени в начина на работа. Може да се наложи служителите да научат много нови неща, работата им да се усложни, само и само фирмата да остане в бизнеса. В такава ситуация на шефа ти му се налага да купува ново оборудване, да инвестира в обучението ти – т.е. налага му се да харчи много, за да не излезе от играта, което за теб би означавало да останеш без работа.

Ще останеш ли лоялен към шефа? Ако нямаш избор и се налага да останеш, ще се напъваш ли да работиш повече и да учиш бързо за същите пари, или кротко ще саботираш работата, понеже смяташ, че е справедливо да работиш за толкова, колкото ти плащат?

Светът днес се променя много бързо, и милиони хора всеки ден се оказват в ситуациите, които описах. В зависимост от решенията, които вземат, фирмите, за които работят, процъфтяват или фалират. А това се отразява на живота на много други хора – например на тези, чиито заплати зависят от държавния бюджет, който пък зависи от събраните от фирмите данъци, които, на свой ред зависят от печалбите на фирмите, а печалбата на фирмата донякъде зависи от теб. Схващаш ли колко всъщност?

Въпросите дотук не бяха риторични, но ако така ти се е сторило, ето ти

АНКЕТА (дилема):

Свестният ти шеф, който досега ти е плащал добра заплата, има сериозно проблеми. Има известен шанс (но не и гаранции) да се измъкне от кризата, но за това ще му е нужна твоят помощ. Нещата са толкова зле, обаче, че ще се наложи да работиш доста повече за по-малко пари, без възможност да вземеш годишния си отпуск. В същото време конкурентът му ти предлага чудесни условия на работа и заплащане.

Ако семейният ти бюджет може да го понесе, но все пак ще се наложи да поживееш доста по-скромно и да пропуснеш почивката си, а работата ще е доста повече, ще останеш ли да подкрепиш шефа си или ще отидеш при конкурента и ще запазиш / подобриш стандарта си без да се претрепваш от работа?

Разбира се, можеш да се включиш в сходна дискусия при Марфа.

Ще се радвам още повече, ако отделиш време да се обосновеш )

Advertisements

10 responses to “Шеф vs. служител

  1. Мътна и дебела тема е лоялността. Според мен лоялността се състои в това съвестно, почтено и честно да си вършиш работата, за която си сключил договор, като срещу това си получаваш в срок заплащането, осигуровките и имаш нормални условия на труд.

    Систематичното надхвърляне на работата, което се случва тук-таме далеч не е лоялност, а дребен тарикатлък на някой шеф. Обратното – при инцидентна остра нужда от овъртайм, да не си свършиш работата е безотговорност на служителя.

    Ако условията се влошат, редно е началникът да извика служителите и да се предоговори с тях – за по-ниска заплата, по-дълго работно време и т.н. Мои познати в такава ситуация обикновено са ги карали да работят извънредно и не са им плащали заплата с месеци и това – докато в един момент просто спрат да ходят на работа.

    В края на краищата всеки сам преценява къде е границата между отговорност към работодателя и отговорност към семейството…

  2. В конкретно описаната ситуация бих напуснал и отишъл да работя за конкуренцията без никакви угризения.

    Всъщност, дори не мога да се поставя на мястото на някой, който би избрал другия вариант, не мога да разбера защо изобщо някой и го направил. Бих останал ако собственикът на фирмата ми е много близък приятел да речем – тогава запазвам приятелството с цената на малко лишения, които са малка цена за това.

    Но иначе – защо??? Лоялност? На какво отгоре? Лоялност към какво? Както каза Дзвер, лоялност е да си изпълняваш съвестно сключения договор, не да жертваш времето и част от живота си за… за какво всъщност?

  3. Въпроса за връзката- шеф, служител и лоялност и т.н отдавна е решен с руската поговорка:
    Ты по чоловечески, я по чоловечески .

  4. Не работя за заплата

    Ако работата ми се мери единствено в заплатата, зле съм.

    РАботното място трябва да предлага всички останали екстри – хора с които ми е приятно да се срещам всеки ден, офис който стимулира творчеството ми, забавна задача, която поема времето ми и изпълва минутите със смисъл..шеф пич та дрънка, стол с облегалка за гърба, машина-трепач с бърз интернет, офис закусвалня с три варианта салати и кошница с плодове в почивките, офис фитнес..евентуално ще приема и карта за масаж..и вода. Много вода.

    Последните три букви към името ми струваха четвърт милион.
    Ако и с тях не мога да направя нещо, така че тоя продукт/услуга да живне, има два варианта:
    – уморените продукти ги убиват, нали
    – уморените служители ги убиват, нали

    Ако нещо на пазара се промени драматично и на шеф ми му се налага да влага повече в оборудване, отколкото в хора и обучението им – на грешното работно място съм.
    Има си шерпи. Кой за каквото е учил, ок
    И който е спрял да учи – да продължи да дреме на тая ясла.

    Животът ми не е фирмата, а кариерата ми. Лоялност към мен си – да. Към фирмата, да .. след мен. Към шефа – просто към титлата, не. Към човека с визията – може би..трябва да демонстрира че ме цени.

    С други думи
    дилемите ми не се мерят в пари.

  5. Била съм в точно тази ситуация. Шефът ни събра един ден и ни обясни в каква дупка е изпаднала фирмата по вина на (абе няма значение на какво или кого) и че прави всичко, за да излезем, но трябва и ние да свием заплатите си. Никой не протестира, никой не напусна. Тъй че отговорът ми е първият, защото съм го давала реално.

    Мотивите:

    Шефът ни беше свестен човек – обичаше си хората и се грижеше за тях. И ние си го обичахме. Т.е., мотивацията ни беше изцяло personal, както каза kanew: с човек – по човешки. (Е, естествено, че вярвахме в добрия изход, няма толкова мазохистичен или малоумен служител, който заради готин шеф да е навит да бачка за пхоловин заплата без изгледи това да се промени.)

    Резултатът:

    След около година един по един започнахме да поемаме към други работни места. Всеки според достигането на личния си лимит на затягане на колана. Сега, 4 години по-късно фирмата е излязла от голямата дупка, но на много по-ниско ниво. По-малка е, свила е бизнеса отвсякъде – географски, като персонал, като обем продукция, като приходи и печалби, като произвеждани услуги; но продължава да съществува и не е застрашена от фалит. Не познавам никого от сегашния екип с изключение на шефа.

    Сега оценявам, че просто нямаше шанс в онази ситуация. Но пък ако не бяхме приели да работим много месеци за практически без пари, фирмата сега нямаше да я има. От друга страна, сега я има, но ние, тогавашните спечелихме само месеците затягане на коланите.

    От трета страна си мисля, че не съжалявам – никой, дори готиният шеф не е врачка да познае как ще се развива средата. Направих избор, залагайки на позитивно развитие, не познах, започнах да губя и се изтеглих, когато загубите ми надвишиха някаква допустима/търпима граница.

    За съжаление, добрите хора и добрите намерения не са достатъчно условие за бизнес успеха. Но пък са неоспорим плюс, когато ги има.

    П.П. Аз съм от тия, дето вярват в нещото, наречено „социална отговорност“ на бизнеса.

  6. Всичко зависи от личността на шефа. Ако е харизматичен лидер, който надъхва другите да участват в един отбор за една цел, в която той дава (взима) най-много, но умее да балансира интерсите на всички в екипа, ще остана. И допълнителната инвестиция на време и усилия трябва да бъде компенсирана по някакъв начин след това. Безплатен обяд няма, все пак, това е бизнес-, а не благотворителна организация. Естествено, в повечето реални сценарии нещата стигат до описнаите по-горе случаи, в който постепенно на всички им писва да „затягат колана’ и се махат, а корабът потъва. Но все пак лоялността е висш човешки добродетел и ако съм посветил усилията си в следване на примера на един човек, който по всякакъв начин ме вдъхновява и показва, че има всички качества да бъде мой лидер в работата, която вършим, ще остана въпреки всичко. Такива шефове обаче у нас са малко. И в повечето случаи служителите биха направили компромис заради някакви приятелски подбуди. А благодарност няма да срещнат, така че, за да бъдем пак реалисти, много малка е вероятността някой да ти влезе в положението и да остане да потъва на кораба заедно с теб. Щом си се хванал на хорот, ще го играеш. Ти си собственик – основните рискове и печалби са за твоя сметка. Съглаен съм и с твърдението, че работата трябва да носи повече от заплата – тя трябва да е интересна, да ангажира, да те учи на нещо, да ти помага да се развиваш, да те събира с нови хора. Това са също причини, заради които си заслужава да опиташ да я спасиш. Верно, да започнеш вднага при конкуренцията и да спасиш д-то е примамливо, но да не забравяме, че никой не обича предателите, а най-много тези, които им плащат…Там ще знаят, че при най-малката криза си готов да постъпиш по същия начин. ще знаят, че си нелоялен. И ще имат съответното отношение към теб. Абе, малко си противореча, ама в крайна сметка наистина зависи от личността на лидера. И, според мен, по-лесният път почти винаги е грешният.

  7. „Не работя за заплата“, май живееш в мечтите си хехехе 🙂 Може би затова си анонимко, за да не ти се смеят на изхвърлянията хората, дето те познават, а?

  8. ау, благодаря ви много! в неофициалния блог също има отговори. ще копи/пейстна тези там, а вас ще поканя да се прехвърлите също, че да не се разделя дискусията 🙂

  9. Работим за пари и това е ясно… Но не работим само за пари! Ако това, което правя ми е приятно и интересно, а бюджетът може да го понесе, бих останал за известно време… Защото пък ако фирмата оправи положението си и шефът е свестен, ще оцени лоялността и във финикийски знаци… Това е 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s