покрай учителската стачка

Съгласна съм, че учителите трябва да получават по-големи заплати и ще оставя настрана сантименталните си усещания, че истинският учител не се мотивира с пари, понеже е призван, и не си върши работата зле заради това, че му плащат малко. Ще кажа, че за да може да си позволи да е отпочинал и да има време да става по-добър в професията си, учителят трябва да получава повече, за да не работи извън училище. Понеже аз съм работила така и знам, че не е лесно.

Дали, обаче, смятам, че е добра идея учителите да стачкуват ефективно? Няма да говоря за това какво мисли обществото. Това, може би, друг път.

Днес моя позната, преподаваща в училището в ромската махала ми каза, че колегите и не могат да си позволят са стачкуват, след като цяло лято са посветили на това да привлекат децата в училище, да убедят родителите им да ги пуснат – ако сега ги отпратят заради стачката, още в началото на учебната година, едва ли биха ги събрали после.

От позицията на родител мога да кажа следното: 7 години не ми беше безразлично дали детето излиза в извънредни ваканции – предпочитах го, защото вкъщи, както и в извънкласните дейности, вършеше доста по-смислени неща, от които научи повечето неща, които знае и може – сам, с родителите ми, с мен и с учители, които работят за по-малко от училищната заплата, но обичат работата си и не стачкуват. Сега – да, в 8 клас на профилирана гимназия губи часове по немски, но не мисля, че е фатално, понеже не си губи времето, така че приемам философски. Защо не се реших да го образовам вкъщи, след като толкова пъти съм казвала, че предпочитам? Заради слабохарактерност и липса на организация от моя страна, но това е друга тема.

Може да смятам, че учителите трябва да получават по-големи заплати, но не съм сигурна, че ми се иска повечето сегашни учители да получават двойно по-големи заплати. Не съм убедена, че това ще доведе до повишаване на квалификацията им и промяна на манталитета им. И сега има безплатни възможности за повишаване на квалификацията, но малцина проявяват интерес към тях, а още по-малко са тези, които се интересуват от това наистина да научат нещо. По-забавното е, че не искат да се възползват дори от възможности, които ще им дадат умения, които могат да се трансферират и на други, по-добре заплатени работни места. Но да не забравяме, че учителите са учители, а не ученици – тяхната работа е да преподават, а не да учат. Те си знаят всичко.

Някои действащи учители, както и голяма част от обществото, са съгласни, че не бива да се наливат пари в нереформирана система, но повечето обвиняват правителствата за неосъществяването на реформите. Ясно е, че тези реформи не се провеждат, понеже са свързани с вземане на непопулярни мерки като големи съкращения и повишени изисквания към оставащите на работа учители. Кой политик тук би рискувал да се провали на следващите избори след като изхвърли хиляди от работа?

Факт е, обаче, че от 2004 насам политиците станаха откровени на тема училищно образование – някой може да си спомня доклада на Милен Велчевото министерство, а друг може и да е забелязал на сайта на образователното министерство националната програма за развитие на училишното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Не съм говорила с нито един учител, който да е чел тези документи. Това, което чувам масово от учителите е, че министърът бил неадекватен. На мен пък ми се видя доста адекватен на една продължителна среща, на която присъствах, но нали понякога казва едни неудобни неща. Както и да е.

Някои казват, че все говорел за реформа, ама нищо не бил направил. Аз пък искам да питам дали целокупното общество чака реформата да дойде отгоре, от министерството? Ако няма обществено съгласие за това какво образование искаме за децата си, ако учителите не споделят същото мнение, за каква реформа можем да говорим? А министерството всъщност организира срещи за обсъждане на учебното съдържание по предмети и пр. В тях участваха доста учители. И какво измислиха? На среща с директори и министъра, на която присъствах, дискусията се изроди в тревожни питания дали ще има съкращения, а министърът каза, че подобна е била ситуацията на срещите на учителите. За да се запазят местата е най-удачно да се запазят старото съдържание и старата форма. Мога само да предполагам какво се решили учителите. Ако някой от вас е бил там, нека разкаже.

А обществото дискутира ли тази тема? Да сте чули за родителски сдружения, които да настояват за реформи и да знаят какво точно искат? И това са хора, които обичат децата си? Разбира се, че ги обичат! Нали им купуват шестиците.

А да сте чули за творчески сдружения на учители, които работят по своя стратегия, щото, нали, тази на министъра била малоумна? Много ясно, че не сте. Те, хорицата, едвам оцеляват, а аз искам да пишат стратегии.

Е, ако питате мен, ще ви кажа, че учителите имат доста голяма свобода и да преподават добре – никой не им виси на главите в час, но те ще ви обяснят, че някакви малоумни държавни изисквания ги принуждават да работят малоумно.

Те ще ви кажат и това, че калпавите учебници им пречат, а аз ще отговоря, че ако учителят иска да преподава добре, би могъл да го направи и без учебник, но това е друга тема. Мисля, че имат и достатъчно власт да определят дали децата да учат по калпави учебници, понеже не децата, а учителите ги избират. Ако кажат пък, че няма ни един свестен учебник, ще им кажа, че никой не им е запушил устата и вързал ръцете, та да не вдигнат вой и министерството да ги чуе, а и обществото, че и да им се възхити. Но те лятно време да не са луди да четат по няколко учебника, та да избират или да простестират?

Да сте чули някой действащ учител да има визия за това какво трябва да е образованието? Да сте чули да говори за това как нещо може да се преподаде по по-добър начин? Ами аз не съм. А от 17 години съм учителка. Така че знам, че тази тема не е никак забавна на учителите. Те са най-рядко срещаните участници в онлайн дискусии по образователни проблеми.

И как да се оправи образованието? Не знам. Ето тук пиша за професията на учителя – в случай, че някой се интересува. Ето тука пиша нещо, което в контекста на стачката е доста актуално. А за образованието и учителската професия си имам категорийки в блога. А анекдоти за учители, инспектори и министри – някой друг път.

Advertisements

7 responses to “покрай учителската стачка

  1. Значи, поред 🙂

    1. И какво като е публикувана националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка? Ако искат, могат да публикуват карта на южното полукълбо на Венера ако им е кеф. Е и?

    2. Реформата естествено, че трябва да дойде от министерството. Едно, че тя просто няма как да се зароди, изкристализира и материализира от комбинираните и едновременни усилия на 100 000 души, защото просто е невъзможно. Второ, че когато един отрасъл буксува, това по принцип е по вина на ръководството му. Ако учителите ще измислят и провеждат реформата, каква точно тогава е функцията наминистерството, на което са подчинени, че не се сещам?

    3. След като политикът го е страх да започне митичната реформа, щото, нали, избори, да се е захванал да сади ряпа или да мете входове. Там рискът е по-малък. Работата му изисква и вземането на непопулярни решения, и поемането на рискове. Не го ли е знаел? Че да беше питал, вместо да кърши сега ръце!

    4. Министърът е адекватен и казва неудобни неща. Съгласна съм. Е и? Какво като ги казва? Да вземем да се върнем сега към лозунгите, генерирани от конгресите на БКП „дела, дела и само дела“ и от „Думи към дела“ ли, що ли? На мен ако някой ми плащаше за казване, Бил Гейтс досега да е като ученик от циганската махала пред моя милост.

    5. Именно малоумните държавни изисквания определят методиката и обема на преподаване. Да, учителите могат да действат и по свое усмотрение, само дето нямат никаква причина да го правят. Да не говорим, че и на едно дете при смяна на училище ще му е достатъчно дето ще трябва да учи по нов учебник, ами и по нов метод. Учителите са виновни, че се придържат към методиката, спусната от министерството? А кой е виновен, че тази методика е калпава? Учителите? Пак идвам на въпроса каква точно се предполага да е функцията на това министерство.

    6. На мен са ми преподавали доста предмети без учебник. Физичката и биоложката си преподаваха по тяхна си система. По физика това ми помогна, щото после в университета се оказа, че в училище сме били стигнали едва ли не до СЪПРОМАТ. Естествено, можем да се запитаме за чий му е на един деветокласник от езикова гимназия, който не обича всъщност физиката, да се занимава с въведение в съпротивление на материалите, но айде, здраве да е. Биоложката пък диктуваше механично свои си уроци, които бяха много по-подробни от тези в учебника и ги искаше после разказани със запетайките. Не със свои думи, точно със запетайките. Ето пример за две дами, които не се съобразяваха с учебната програма. Може би има и положителни примерни. Но за какво тогава е тази учебна програма, ако никой няма да се съобразява с нея?

    7. Тъй като познавам доста учители, познавам сред тях и достатъчно съвестни хора, които воистина имат визия за образованието. Познай на кого му пука за визията им. В моя блог ти разказах за учителката си по история. Сега ще ти разкажа за моя приятелка, която спря да преподава музика заради ниската заплата и замина да пее в Южна Корея. Младо, кадърно и умно момиче. Тъй като наистина е млада и дето се вика оня ден завърши училище, имаше доста ясна идея какво може да се промени в изучаването на Музика, а понеже наистина е много добра, я поканиха в авторски колектив за написване на учебник за пети клас. Отслабна 12 килограма, което значи, че имаше период, когато тежеше 38 кила. Не спеше, не ядеше, само пишеше и пишеше. Проф. Гайтанджиев променяше всичко, което е написала, щото било по-така. Каквато и идея да кажеше, тя биваше променена до неузнаваемост. В крайна сметка учебника не го и одобриха, но това е друга тема.

    Виж сега. Аз не искам да изкатам учителите невинни жертви, а министерството – аватарът на Велзевул. Истината е обаче, че, както няма да се уморя да повтарям, проблемите в дадена област – предприятие ли ще е, фирма ли ще е, цяла държава ли ще е – тръгват от управлението. Че невинни няма – ясно. Само че едните са по-виновни от другите. И да не ми се държат като ощипани Марийки, щото ги било страх от избори, ами за разнообразие да вземат да си гледат работата, че аман! С това поведение само потъваме още по-дълбоко, щото никой не смее да предприеме мерки за вадене от блатото.

  2. Нямам конкретни идеи какво би могло да се направи, че да се пооправят нещата. Но е истина, че племенниците ми учат по „Безобразни!“ според мен учебници. А те са одобрени от някого…

  3. ами не си гледат работата, бе марфа. приеми това за изходна точка и разсъждавай оттук нататък. искаш да си останем на ниво констатации или да се промени нещо?

  4. Искам да се промени. Аз не мога да го променя. И какво правим?

  5. ако човек много иска да промени нещо и вярва, че то може да се промени, прави опит да го промени. ако не вярва, че може да се промени, то тогава е разумно да направи опит да приеме ситуацията. ако не може нито да промени, нито да приеме, човек страда.

  6. Уважаемата колежка доказва, че и тя е като тези дето критикува. Разтяга локуми и прави „анализи“. По малко приказки, повече дела. Сега не е време да се оплюваме, а да сме сплотени и да постигнем целта си. А тя е и по-добро образование за децата. Това образование става само с мотивирани учители. Мен 300 лв не ме мотивират. До сега мотивираше това, че ги правя по-знаещи и по-търсещи. НО вече не мога, защото не ми остават сили. Не съм пълноценна в работата си защото съзнанието ми трепери, че моите деца са гладни. Постоянно си търся други ангажименти, за да свържа двата края. Така че, нека да извоюваме нормална стартова заплата и след това ще катеря стълбовете на диференцираното заплащане. Аз съм отличен катерач.

  7. ами действайте, колеги 🙂 а за мен любовта към работата, а не заплатата е първостепенната мотивация. това, разбира се, обикновено се тълкува така: не й пука за мизерстващите учители и понеже й е широко около врата, твърди, че нямат нужда от по-високи заплати.

    което означава, че колегите не се задълбочават като четат. а когато кажат, че няма нужда от анализи и размисъл, още веднъж доказват, че не обичат да мислят.

    и как да искаме после да има ученици, които четат внимателно, че и мислят и анализират?!?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s