големи или малки класове

Напоследък често се чува мнението, че 50% от учителите са излишни, понеже децата в училищата са намалели. Цитираме европейски и български статистически данни. Хората от моето поколение и по-възрастни си припомнят големите класова от 35-45 души, които не ни попречиха да сме по-грамотни от децата, които днес учат в наполовина по-малки класове. Струва ми се, обаче, че тук смесваме два проблема: ефекта от големината на класа и преподавателските умения на учителя. Днес оставям на мира учителите и се фокусирам върху големината на класовете.

Има случаи, в които големината на класовете няма никакво значение за качеството на преподаването / възприемането. Независимо дали групата се състои от 5, 50 или 500 души. Това е вярно за часовете -лекции, т.е. учителят говори, а учениците слушат, комуникацията е еднопосочна.

Тъй като в българското училище повечето учебни часове са от този тип, класовете биха могли да бъдат доста по-големи, отколкото са в момента. По този начиин би могъл да се намали драстично броят на учителите. Да, би било проблематично ако учениците не слушат, а вдигат шум (най-малкото), но при някои учители това се случва и когато групата е малка.

Доколко е удачно, обаче, този начин на преподаване да бъде единственият?

Забелязала съм, че това, с което най-много обичат да се хвалят елитните американски колежи, е съотношението студенти: преподаватели и малките класове. За върха на сладоледа се смятат групи от студенти от под 10 души. За нормална малка група се смята от не повече от 15 души.

Тези класове са необходими, защото е силно застъпена семинарната форма на учене, където то всеки студент се очаква да се включи в обсъждане, в съвместно изследване, и мнението на всеки студент се смята за ценно. В такива класове студентите учат един от друг, а разнообразието от гледни точки е поставено на пиедестал. Колежите се стараят да осигурят такова разнообразие при приема на студенти и да съставят випуск от разнообразни по етнически, класов, религиозен, расов, културен и пр. признак. Думичката „diversity“ (разнообразие) се е превърнала в мантра, и към това вече се стремят и традиционно консервативни колежи.

В Оксфорд преобладават индивидуалните срещи-разговори между студент и преподавател – не като екстра, а като основен образователен метод.

В британските училища забелязвам доста големи класове – да речем 35 деца, но те се разпределят в групички. Може да обитават една класна стая, но всяка групичка има свое кътче (маса и столове) и работи самостоятелно. Тук ключовата дума е „самостоятелно“. Учителят не е лектор, а един вид фасилитатор на учебния процес – снове от групичка на групичка, наблюдава и помага. Обикновено си има и асистент. Този модел предполага по-високи очаквания към децата – че с доста неща ще се справят сами; смятам, че така се изграждат по-уверени личности, които поемат повече отговорност за собственото си образование. В тази връзка, претъпканите с хора библиотеки в съвсем нелъскави квартали на Лондон вече не ме озадачава. И тук разнообразието е на почит, и включва и деца със специални образователни потребности, с физически недъзи. Но темата за разнообразието оставям за друг път.

И така: ясно е, че учителят е нужен за да поднесе еднопосочно информация към слушащата публика, но въпросът ми е дали това е единственият нужен на децата ни начин? Той ли трябва да продължава да бъде основен в нашето училище? Ако да, то големите класове и малкият брой учители се налагат като очевиден икономически избор.

Ако смятаме, че е добре да дадем думата и на ученика (не само за да бъде изпитан), трябва да има по-малки групи, а оттам и повече учители. Но ние и сега имаме много учители и малки групи ученици. Защо липсва диалогът в нашите класни стаи?

Напоследък ми хрумна, че би могло да е икономически изгодно и педагогически ефективно да се приложи смесен модел – като в университетите – големи класове за „лекции“ и малки класове за „упражнения“.

Нямаше как да не спомена въпроси за разнообразието и самостоятелната работа, ценността на учениците като „преподаватели“ и смятам да ги разгледам поотделно. Ако нещо ви кара да се произнесете по тях още сега – заповядайте. Но не забравяйте и основния въпрос – малки или големи класове?

Advertisements

One response to “големи или малки класове

  1. В класовете от 1-ви до 7-ми не липсва диалогът. Работя с класове от 32-34 ученици.Не смятам, че е нормално.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s