големите очаквания

 

 

Когато бях ученичка, повечето ми учители имаха големи очаквания за мен. Вярваха, че мога да се справя с всичко, че ще успея във всичко с което се захвана.

Ходех на олимпиади и почти никога не се представях добре на по-напредналите кръгове. Учителите ми си обясняваха това с обичайния ми мързел и липса на амбиции и състезателен дух. Никой никога не ме смяташе за тъпа, когато изкарам 2 точки от 20 възможни. Учителят ми по математика се смееше гръмогласно, като добродушна мечка и продължаваше да ме държи в кръжока и да ме изпраща на олимпиади (за които аз не се натисках), да смята, че трябва да кандидатствам с математика. Така беше с всички учебни предмети.

Когато смятах, че нещо трябва да се прави по начин, различен от предписания, го правех, и небето не се стоварваше на главата ми. Още в първи клас, когато пишех буквата “Ц” по някакъв свой начин, учителката ми ме попита защо, а аз отговорих “Аз така си искам”. И всичко беше ОК оттук до края на гимназията.

Накрая се отказах да кандидатствам с математика и държах изпити по литература и английски. Осрах се точно на английски, където бях супер, дори и на олимпиади, а изпитът беше такъв, че спокойно можех да изкарам 5.50 а не 4.25 и в резултат не отидох в СУ, а в Шумен. Никой от учителите ми не показа разочарование.

В университета също ме мързеше, но преподавателите ми по английски не спираха да молят да се амбицирам и да ходя по-често на лекции. Така и не успях. А те продължиха да ме смятат за умна. Малко ме беше срам от тях, ама не можех да вървя срещу себе си и да си губя времето да слушам глупости вместо да изкарвам пари, да чета, да се мотая с гаджета и приятели. И накрая – познайте! Не отидох на най-лесния държавен изпит и сега в дипломата ми не пише “Специалист”, а “Учител”. Кво ми пука – винаги съм смятала, че човек трябва да е първо специалист, а после учител, понеже учителят е нещо повече. Казаха ми, че постъпвам глупаво, не не казаха, че съм глупава. Ами не ме кефеше професорката по граматика ( и аз не я кефех) и се отказах, макар че по литература бях изкарала 5.

Няколко години по-късно, по един приятел, на преподавателките по английски изпратих красиви рекламки на езиковата си школа, с надеждата да разберат че съм станала човек и да не се притесняват за мен. Хахаха!

Резултатът? Никога нито за миг не съм си помисляла, че може да не се справя с нещо, което изисква да използвам ума си. Дори днес, когато не помня почти нищо от ученото в училище, живея със самочувствието, че мога да започна от нулата и да стигна до докторат в която и да е област – стига да ми скимне. Благодарение на тази увереност преподавах всякакви уроци по всички предмети докато детето завърши 7 клас – винаги, когато другите родители са пращали децата си на уроци при всяка трудност.

В работата си се захващам с всичко, което ми се вижда забавно, с което повечето хора на мое място не биха се главоболили да се захванат. Ама точно затова пък всички смятат, че мога да се справя с всичко и ме ценят.

Оттам и спокойствоето, с което напускам работа или отказвам ангажимент. Някак знам, че дори и да остана без каквато и да е работа, все ще измисля нещо, че все ще се справя, каквото и да се случи. Но хайде да не задълбавам до приемането на смъртта, болестта, бездомността и всичко останало, че се отклонявам от темата.

Ставаше въпрос за учителите, които очакват много от учениците си и никога не казват “Не бих допуснал мой ученик да стане нещо повече от мен” (един колега), “Невъзможно е да научиш добре два езика” (колежка, преподаваща език).

Защо сега при мен идват ученици (които според мен имат голям потенциал … за мен всички имат такъв), които ми казват “Стига си ни мъчила да мислим. Щом не сме се научили като децам, никога няма да се научим!” Защо дванадесетокласници смятат, че са им нужни уроци по езикова култура ( на роден език) а не се подготвят сами за изпита?

Май твърде много деца получават посланието, че са глупави, че не могат да се справят сами, че някой трябва да им напише домашните, да им подготви материалите, които да НАИЗУСТЯТ за изпита.

В резултат, ще имаме все повече съграждани, които се смятат за толкова нищожни, че никога няма да поемат инициатива и отговорност, понеже са уверени, че за нищо не ги бива и нищо не зависи от тях … освен ако не си платят. Ама как ще изкарват пари, освен ако мама и тате не ги уредят на държавна работа?

Advertisements

6 responses to “големите очаквания

  1. Отново интересна тема/теза

    Доста разградено е към момента. И прави впечатление, че не се знае достатъчно.
    Източните за информация какво става в България съвсем не са български.

    Фокусът е оправдан – дотук бг бе бяло петно.
    Сега ще течат данъци от ЕС граждани към страната .. нормално е да има контрол как парите им ще се усвояват. ЕС деца биват тровени по летни курорти, собствеността им – крадена, а милицията не хае особено и говори за застрахователни измами при изнасилване..

    На целият този процес се гледа с индивидуално бг пренебрежение и предубеждение. Понеже не знам езици, не ме интересува какво се пише за страната навън. Понеже не пътувам, не ме е грижа че на граница бг паспорт е първият дето се проверява за проституция. Понеже тука е така – не ме касае, че споменаването на България и корупция в едно изречение е като чипс и хамбургер.

    Да оставим липсата на символи на държавността, ролеви модели и споделени национални ценности.

    С какво да се гордееш вкъщи ?
    По мое време, нямаше съмнения какво се очаква от мен (от родителското тяло).
    Тия очаквания рядко бяха вокализирани, но бяха там.

    Успехите не бяха вокализирани, поне не пред мен, но имаше усещане за развитие.

    Накратко, имаше посока.

    Съжалявам ги днес.
    Избират грешно и повтарят всичко, което предишните наричат грешка. И аз избирах за да протестирам, и аз съм в конфликт с мястото, което ме създаде, и аз организирах малки революциики – ей така, за сол.

    Обаче новите са скучни като ББ героите си, кухи като Бритни и Парис заедно. По далеч от мериканските летни бригади няма в плановете. Нямат униформи, но се носят униформено и като израз, и като мислене внимават да не се различават от групата…нещо, което аз не помня.

    Най-модерното е да си патриот. Евентуално, еколог с б/глог. С доста извратено понятие какво попада в българското : азис, китайката му и общото им дете.

    Те са излишното поколение.
    Всяка реформа произвежда по едно. Българската е на път да произвиди две – едно от 1989 и още едно, след тях.

    В тях не бяха вложени инвестиции – образованието им бе като без него, извънкласните им форми бяха досадни, културната им сцена бе посредствена.
    Израстнаха в общество без граждани.
    Днес не се пласират като продукт на работния пазар, щото знаят и могат малко в сравнение с произволно избран ЕС връстник..който е пътувал поне до съседните държави и говори поне два от езиците им.

    Никой не им каза че може и иначе
    и затова вярват, че може само така
    Всъщност,
    и в това не вярват
    защото не си вярват.

  2. Още древните римляни с носталгия са си припомняли доброто старо време. Вероятно има някаква причина. Вероятно има и причина учителите преди двадесет години да са били толкова готини, а наследниците им да са такива декаденти. А може би просто това е едно от Ония Неща, което неминуемо означава, че след още двайсет години учители ще стават само преките наследници на неизвестната за науката липсваща брънка между дръжката на метлата и дрождите в киселото зеле.

  3. Самоувереността е хубаво нещо.
    Иначе, още по-хубашо е прекрьръщаването на post slug-а.
    Пиши заглавието на английски или поне на латиница и няма да излиза по подобен начин : %d0%b3%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bc%
    Post slug-а се намира вдясно. Под панелите за категория, коментари и паролата за достъп.
    Поздрави.

  4. Мерси за съветите! Намерих го тоя плужек и се получи 🙂 Отсега нататък ще използвам тая опцийка 🙂

  5. „И аз така мисля“ от мен… особено ми хареса и първият коментар. Тъжно малко ми идва картинката, ма какво да се прави – живот…

  6. Хм, на мен още ми излиза по стария начин, ама може нещо да се е кеширало. 😕 Най-вероятно това е причината

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s