искам нулева година!!!

 

 

Това може да бъде година за размисъл, в която всички в тази страна да решим най-накрая имаме ли нужда от училищно образование, и ако да, какво да бъде то, колко пари сме готови да плащаме за него, по какви пера. Най-после ще се повиши значително вероятността да се проведе национален дебат за образованието – нещо, за което апелирам от три години насам.

Това може да бъде година за размисъл, в която всички учители да си помислят хубаво дали искат да продължат да бъдат учители и при какви условия – от образователна система и учебници, брой ученици и часове в норматива, до заплащане – всичко, за което се сетят.

Това може да бъде година, в която да се сформира голям екип от експерти и неексперти, включително чуждестранни, който да разработи учебни програми, изисквания за учебници, оценяване и т.н.

Това може да бъде година, в която нашите деца да получат по-добро образование, отколкото са получавали досега – нещо различно, интересно, полезно, смислено. Можем да покажем на всички, които смятат, че образованието като замисъл и изпълнение е добро и в този вид заслужава още по-голямо финансиране, че образованието може да бъде и много по-добро. Ще разберем в движение на каква цена можем да го имаме.

Кои сме ние? Всички, на които ни пука – ученици, учители, родители, баби и дядовци, студенти, фенове на образованието и децата. Хайде да си направим сами училища. Къде? А защо не в самите училища?

Очаквам конкретни предложения от всякакви хора на всякакви възрасти, които смятат, че могат да предложат полезни неща – един може да преподава нещо, което смята, че е полезно, друг да помогне с организиране на събитие, трети да предостави книга и т.н. – каквото ви хрумне.

Очаквам да споделите всичко, което сте искали да учите в училище, но не сте имали тази възможност, всичко, което смятате, че би било полезно учениците да научат, как може да се направи … пишете настървено тук! Разказвайте за училището на мечтите си!

За всеки случай пишете и запазвайте във файл, за да не ви е яд, ако нещо не се получи и да можете да го пейстнете пак!

Вашите идеи са ценни! Сега дойде вашият час! Ако нямате никакви идеи, то това означава, че сте доволни от образованието такова, каквото е, и хич не ми е ясно, защо тогава някои от вас се оплакват.

Мога да поствам отделните идеи в отделни постинги, за да могат да бъдат коментирани. Ако трябва, ще направя и отделен блог. Фенове на образованието от цялата страна, обединявайте се!

Има ли някой, на когото да не му пука?

Advertisements

19 responses to “искам нулева година!!!

  1. Искам отново да обичам професията си и да се забравям от удоволствие в клас.Не искам да работя във вестника през другата част от деня, макар че благодарение на социалните си контакти там не съм сухар в училище.Искам да завърша четвърти курс философия и директорката ми да спре да ми казва, че това не е свързано с работата ми като начален учител.Искам колегите ми да престанат да говорят какво са сготвили в къщи, за какво не им стигат парите, с какво е облечена тази или онази. Искам да има кръгла дискусионна маса във всяко училище. Искам учителите да могат да говорят, да са възпитани, да са надскочили предубежденията си, предразсъдъците си и да бъдат слънчеви и обичащи децата, независимо от възрастта им. Наскоро една моя ученичка от 10 клас ми се оплака, че новата учителка по етика си е позволила да я обиди в клас. Различните деца трябва да бъдат приемани, каквито са. Време е в Методическите насоки за всяка учебна година да не присъства само минимума знания. Защото така се поощрява посредствеността. Да престанат учителите да подценяват учениците си. Искам общество, в което всеки уважава достойнството на всеки. Стига да има свое. Пука ми от всичко и затова имам постоянно проблеми с хората около себе си. Доста бездушност съществува. Не съм перфекционист, дори съм непостоянна. Но мисля, че времето на Макаренко отдавна е отишло в кошчето за боклук.Училището очаква нова култура на общуване, независимо от чалга културата на обществото.
    Искам усмихнати …хора. Искам съпричастност, работа в екип.Искам моите ученици да се научат да си вярват. Нещо, което в семейството като възпитание отсъства. Да знаят кои са и какво се очаква от тях. Социално възпитание. Ако родителите се окажат неспособни да го дадат, го даваме ние, които вярваме в ефекта му. Искам да работя с класа си до 16 часа следобед. Искам при мен да готвят уроците си. Сега ще ви разкажа какво искам да правя и защо е възможно да не стане. Опитвам с училищен театър- СИП. Трябват ми папки за децата,за да поставят върху тях емблемата, която изработихме и в тях всички техни бъдещи роли. Трябва ми хартия и принтер, за да мога да им предоставям ролите напечатани. Искам за всяка постановка да имаме афиш. И още много неща искам, но знаете ли, че в училище няма пари… И обикновено се казва „Абе, направи нещо там…“ О, ако знаете колко страхотни идеи са отишли в кошчето…Искам времето да опровергае Салиери, който в края на филма „Моцарт“ каза: „Посредственост, бъди благословена“

  2. Може би трябва да има нулева година и за полицаите, и съдиите, и таксиджиите, и политиците, и изобщо за всички – да вземем да си преосмислим правосъдието, корупцията, престъпността…., да има експертни дебати и ала бала плямпаници.
    Не мога да го разбера това, толкова ли не ти пука за една цяла година, която един милион учащи ще изгубят, по-точно ще изостанат с една година в развитието си, цялата година 90% ще я прекарат в кафетата или пред компютрите си, а какво толкова има да се обсъжда, най-големия проблем се вижда кой им е на учителите – заплатите.
    Има ли нулева година трябва да има и предсрочни избори – след като държавата не може да се справи с няколко синдикални лидера.
    Но отново към теб – подобна позиция не е просто позиция – това е престъпление дори да си го помислиш, ако ще да е морално, и е много жалко.

  3. Робството на учителите и затъпяването на учениците трябва да приключи.

    Заплашени от това децата им да изостанат с 1 година, родителите може да направят реформата в образованието, като запишат децата си в новосформиращи се частни училища.

  4. @ dzver
    Не мислиш ли, че повечето родители нямат средства за тези частни училища? Аз знам за две – в едното таксата е 2100 евро на година, в другото 3000 (това е ЕСПА в Младост 1). Имам две деца. Хайде моля ти се, повечето родители на децата в класа на детето са по-бедни и от мен. Не ми се мисли от 5 клас като ще трябва да си купуваме учебниците. Айде си представи, че вие с брат ти сега сте гимназисти, щяха ли твоите родители да отделят по 2000 евро на дете, на година?

    Частните училища винаги са били за елитното малцинство. Във всяка страна и епоха, в 21 век също е така. Реформа трябва да има в държавното образование, която да започне с прилагане на единни държавни стандарти и годишни изпити след всеки клас. А иначе какво е това – в първи клас в съседното училище пишат съчинения. Съчинения с абзаци! В първи клас! Простете възрожденския ми песимизъм, но до съчиненията има време, първо трябва да се научат други неща по български език.

    lyd, извинявай за офтопика.
    http://www.donorschoose.org/ по темата.

  5. hazel, това е така с всяка навлизаща стока – GSM-ите струваха хиляди левове в началото. С времето училища могат да се оформят във всички ценови диапазони – от безплатни до такива с такса по 99000 евро на година, като за добре-учещите се и децата на бедните, държавата ще плаща такси.

    Възможна е и полу-частна организация с частни училища, но държавно финансиране „на ученик“, както работят в момента нотариусите и джипитата.

    Виждаш ли колко жестоки ставате, когато вашите интереси са засегнати? „Не мога да си позволя да плащам 2 такси“. А учителката какво да прави? „Не мога да си позволя второ дете“?

  6. дадох неуместен пример с нотариусите – при тях има нещо като държавно гарантиран монопол, но той е заради фиксираните такси на услугите.

  7. Voxy, защо мислиш, че докато ходят на училище, повечето деца непременно напредват в развитието си, а ако има нулева година непременно ще изостанат? Имаш ли деца?

  8. нямам, изоставането е заради това че всичко в живота им се измества с една година, и нищо няма да спечелят от това, като ходят на училище дори нищо да не научат ще преминат в по-горен клас нали?

  9. @dzver
    Аз съм ЗА учителите да получават двойно повече пари, че и тройно, което няма да ги направи особено богати, но поне да не са мизерно бедни както сега. Тези, които работят в частни училища обаче също не са цъфнали и вързали, поради цялостната икономическа ситуация в България, където най-изгодно е да си в сивата икономика (в техния случай – частни уроци). Казвам, че приватизацията не е задължително решение на всички проблеми (да, да, знам…) и че държавата – която не е врагът, а един вид, това сме всички ние – би трябвало да унифицира изискванията си за образование и да следи за спазването им. Приоритетно. Част от тези изисквания да са „качествен персонал в класната стая“ – с високи критерии за постъпване, а не като сега – който не може да стане нищо друго, става учител.

    Не изключвам намесата на частния сектор – в линка, който съм дала, се търси финансиране на отделни проекти към държавни училища. Виждала съм това да става и в българско училище – проектът беше SAC (self-access center за самообучение), изграден чрез fund-raising на доброволни начала, а не с „всички родители да донесат по 10 лв“. Реализацията му искаше най-вече труд в извънучебно време. АКО учителите са получават повече пари, ще имат мотивация в извънучебно време да правят такива неща – и театрални постановки, за които се спомена по-горе и които също искат финансиране, и училищен вестник, който да се използва за самофинансиране и т.н. АКО учителите продължават да бъдат мизерно заплатени, в извънучебно време ще се чудят в коя фирмичка да идат да готвят кандидатгимназисти, а за по-малките – в коя частна занималня да работят. Голямата натовареност на учителя може да връзва семейния бюджет, но намалява качеството на обучението.

    Децата впрочем не са изпуснали много, аз навремето съм ходила по месец на ученически бригади;) Където хем ние напредвахме в развитието си, хем селското стопанство процъфтяваше!:) (шегувам се)

  10. Идеята никак не е лоша

    Демонстрира човек склонен към компромиси.
    Мислене извън кутията.
    Истинска грижа за обществена група, определяна като хомогенна.

    Минусите
    Нямаш платформа, от която да я предложиш.
    Няма и воля такова решение да се вземе, щото… в тази страна никой не е учил как се вземат решения. Старият ДС подход е да се размотава, разтакава, разговаря..до пълно объркване на хората

    Когато преподавах
    правех го в един период за джобни
    използвах тестове за изпитване.
    Материалите идваха от Британски съвет, където членувах заради работата си.
    В един момент познанието на хлапетата по преподавания език стигна точката, в която трябваше да въведем нещо ново и съвършено различно от
    – умения за работа с речник
    – умение за водене на речник
    – конструкция на изречение и
    – натрупване на думички

    Решихме заедно да съберем групичка за работа с компютри – основни понятия..първо разглобихме един преносим да му видим дреболията, после му научихме частите на английски..накрая аз седнах и направих сложен двучасов тест върху изучавания материал. Издържалите теста влизаха в новата група.
    Обещанието бе за свобода на занимания всеки втори час с мултимедиини пакети на английски. Някои имах лично, други доставях от БС.

    Пойнтът е, че децата знаеха през цялото време къде сме и накъде отиваме.
    Визуалната част на научаваното заемаше 75%..ползвахме РСта през 1994.

    Днес и на ръст са по-големи от мен, изучили по едно езиково образование и с амбиции. Даже е малко неудобно да ги запрегръщаш на улицата.

    Всичко се случваше в извънкласно време, плащаше от родителите и си спомням майката на един от тях, който се готвеше за Семинарията, каза …Отдалеко да е леко.

    Пишех си с родителите какво смятам да въведа, как и имахме импровизирани родителски срещи вкъщи.

    Джобните отиваха за пътувания. После разказвах на децата къде бях и какво правих. Да им се внуши, че са част от едно по-голямо цяло, да им се натърти че няма граници и възможност дреме зад всеки риск е много по-важно от рецитации от типа на Аз съм българче.

    Лично мнение

  11. hazel, ти си за тези неща, защото си социалист по душа.

    ако имаш избор между 1 училище, в което има дрога и учителите стачкуват и друго, в което има охрана и учителите са квалифицирани, но плащаш по 50 лева на месец за всяко дете, кое ще избереш?

    Дали ще е по-високо нивото в твоето училище, ако децата с успех над 5.50 учат безплатно, а тези с под 4 плащат по 200, не по 50 на месец? Това, разбира се, се бърка със социалната необходимост всички деца да завършат училище – та ще има и училища за, в които няма да има такса. Поради прехвърлянето на част от училищата върху частния сектор, за тях ще има повече бюджетни пари и няма да са толкова мизерни, колкото сега.

  12. Извинения за личната квалификация 🙂

  13. @ dzver:) няма нужда да ми се извиняваш, аз бях и съм социалист по душа още от времето, когато трябваше да съм комунист, така че ако искам, мога да се изкарам дисидент:Р

    по темата – сериозно, ще избера второто разбира се, но се опитвам да кажа, че това да мислиш за болните и бедните е признак ако не добродетел, то поне на цивилизованост.

  14. Човек, който мисли поне за себе си е по-добър за обществото за човек, който не мисли даже за себе си, а само за нещо имагинерно.

    След като би давала 50, намирането на пазарна цена е въпрос на пазарлък, а превръщането й в поносима за бедните и болните е въпрос на държавна политика.

  15. a koga ima nuleva godina-pri kakvi usloviq

  16. Ако стажът след завършването на педагогически профил не е формален, тези три месеца ще покажат дали си учител, или чиновник. Дали можеш да издържиш, или ти е приятно да работиш с деца.
    Струва ми се освен това, че всички учители (сегашни и бъдещи) трябва да прочетат „Нагоре по стълбата, която води надолу“ на Бел Кауфман.
    Всеки избира професията си, но никой не може да избере призванието си, таланта си.
    Моят критерий за щастие е с радост да отиваш на работа и с радост да се връщаш в къщи. Ако работата не получявяш удовлетворение от работатаа си, искаш повече пари, та поне някакво „възнаграждение“ да имаш за положените усилия. Но ако ти не се уважаваш, ако ти самият не си отговорен, как можеш да искаш другите да те уважават и да са отговорни спрямо теб?
    Нашето семейство има много книги, които не са ни необходими всеки ден. Раздаваме ги на училищни и читалищни библиотеки. Но от много места ни отказват, защото „трябва да се обработват“!
    Има много ученици с изявени интереси в определена област. Защо сме забравили старите „кръжоци“ („кръжец“ преди 1944 г. – от „кръглата маса“ всъщност идва традицията – събиране по някакъв повод на равнопоставени) – необходимо е само едно помещение и няколко заинтересувани. Правим си и „седенки“ – група хора, събрали се да свършат някаква работа, която се върши „седешком“. Сами си разчистихме едно мазе, измазахме, донесохме, поправихме мебели. Събираме се, когато някой иска да покаже какво е сътворил – да го обсъдим, наругаем, поздравим, подкрепим. Но би било добре да имаме преподавател, човек със знания и опит, който да има доброто желание да насочва, да помага на хора с близки интереси срещу уговорено заплащане.
    Няма ли всяко училище излишни помещения? Или дори някой родител няма ли да предпочете детето му да се събира с приятелите си у дома, вместо по кафенета и дискотеки?
    Много от децата са агресивни, защото няма къде да изразходват енергията си. Колко часове по физическа култура имат седмично? Имат ли курс по йога например? Елементарното сутрешно „разкършване“ (старата физзарядка – физическо зареждане) толкова ли е вредно? Защо да се въвежда задължително вероучение, а да няма часове по двигателна култура? Защо да се изучават вярвания, идеологии, а да се пренебрегват умения и практики за хармонично развитие?
    Впечатлението ми е, че в момента в училищата не се учи, а се наизустява.
    Готова съм да помогна с каквото имам, включително и с много съмишленици и приятели.
    Светла хармония желае на всички
    Илка

  17. аз пак да попитам кога има нулева година,защото е важно,а никой не ни дава информация?

  18. ами не знаем … има когато го реши МОН или народното събрание, знам ли? на никого не му се вярва, че ще има…не знам … всичко е толкова объркано – никой нищо не знае 😀

  19. Нулева година досега в българското образование е имало само при война.
    Много жестоко и показателно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s