открих, че си падам по герои

Вчера се улових, че говоря за митове, архетипи и герои на децата. Ей така някак се плъзнах в тая линия, докато обсъждахме една тема и … говорих бая време. Мисля, че едва ли са проследили добре връзките, които правех и не знам дали съм ги направила достатъчно добре, но май в главата ми напоследък липсва яснота по важните въпроси.

Онзи ден казах на една приятелка, че сигурно е започнала кризата на средната възраст, понеже не знам какво да правя с живота си – не знам със сигурност какво точно искам да работя (не че това, което правя не ми харесва, но искам още много неща), не знам къде искам да живея – дали да остана в България, която ми се струва че потъва или да отида другаде, но пък имам толкова много идеи, че не знам къде. Имам неистово желание да вземам правилни решения. Хахахаха!

Вчера сутринта получих прозрение – че все тая къде съм, с какво имам възможност да се занимавам, дали имам достатъчно пари или добро здраве. Най-важното е дори не това какво правя, а какво съм. И ми олекна. Може да отида в Мексико, а може и в Швеция, може да остана в Хасково, а може да отида в Козлодуй или пък в село без вода. Не знам. Но има нещо, което търся и то в по-важно от всичко останало.

Позачетох се в един сайт за Джозеф Кембъл и открих, че и той се е чувствал като мен. Открих, че май мотивът за пътуването на героя се повтаря твърде често в живота ми. И точно сега, в тая секунда разбирам връзката между темата вчера и това, което говорих: темата беше представата за живота – някои култури си го представят като пътуване от точка А до точка Б, други като кръг и бла-бла. Бинго! Пътуването на живота. Това е ужасно важно, а все не намирам време да пиша за пътуването на героя в блога си, макар че се каня отдавна. Но може би не е дошло времето. Може би тепърва трябва да отделя наистина доста време да изучавам точно тези неща – митовете, архетипите, героите. Не знам как да го вържа с оцеляването си и даването на нещо на света. Имам нужда от повече свободно време. А ме е страх да се откажа от някои служебни ангажименти, защото не знам какво става с тая страна и какви ще се изгледите да се справям с парите. Не мога и да си позволя да изоставя децата, с които съм започнала да работя. То е като да изоставиш собственото. Интуицията ми винаги казва, че щом животът ме е срещнал с някого, значи има някакъв смисъл в това и трябва да направя нещо за този човек или организация.

В живота си съм прекалявала с притесненията какво ще прави еди-кой си без мен, но … все пак се сещам от време на време, че без мен … животът продължава, а аз не съм всемогъща.

Не знам, не знам какво ще стане с мен и не ми пука. Преди малко ми се прииска да съм нещо такова: “Campbell has become one of the rarest of intellectuals in American life: a serious thinker who has been embraced by the popular culture.”

Най-важното е да намеря отговора на ВЪПРОСА. Струва ми се, че се движа натам. Нямам гуру, нямам ментор, нямам религия, нямам твърди философски и политически убеждения. Имам само любов и любопитство.

А ето част от дневника на Кембъл:

I begin to think that I have a genius for working like an ox over totally irrelevant subjects. … I am filled with an excruciating sense of never having gotten anywhere—but when I sit down and try to discover where it is I want to get, I’m at a loss. … The thought of growing into a professor gives me the creeps. A lifetime to be spent trying to kid myself and my pupils into believing that the thing that we are looking for is in books! I don’t know where it is—but I feel just now pretty sure that it isn’t in books. — It isn’t in travel. — It isn’t in California. — It isn’t in New York. … Where is it? And what is it, after all?

Thus one real result of my Los Angeles stay was the elimination of Anthropology from the running. I suddenly realized that all of my primitive and American Indian excitement might easily be incorporated in a literary career. — I am convinced now that no field but that of English literature would have permitted me the almost unlimited roaming about from this to that which I have been enjoying. A science would buckle me down—and would probably yield no more important fruit than literature may yield me! — If I want to justify my existence, and continue to be obsessed with the notion that I’ve got to do something for humanity — well, teaching ought to quell that obsession — and if I can ever get around to an intelligent view of matters, intelligent criticism of contemporary values ought to be useful to the world. This gets back again to Krishna’s dictum: The best way to help mankind is through the perfection of yourself.

Advertisements

2 responses to “открих, че си падам по герои

  1. Най-важното е да намеря отговора на ВЪПРОСА. Струва ми се, че се движа натам. Нямам гуру, нямам ментор, нямам религия, нямам твърди философски и политически убеждения. Имам само любов и любопитство.

    42 не те ли устройва като отговор? 😉

  2. НЕ! знаех си, че някой ще го предложи!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s