какво работя напоследък

Както вече казах, успях да убедя малки и големи шефове, че ще е много хубаво да се занимавам с блогване, та си имам (засега) два служебни блога.

Напоследък, обаче не блогвам служебно, понеже пиша книжка, която съм се зарекла да довърша като текст в следващите две седмици. Книжката е нещо като user’s guide за хора, които искат да учат, преподават или изследват нещо в България. Пиша я направо на английски.

Поставих си две цели: а) да направя нещо наистина полезно, особено за хора, които ще прекарат по-дълго време тук; б) да направя нещо, което ще привлече повече хора насам. По този начин си вкарах таралеж в гащите, както обикновено.

Можех да претупам нещата и да включа в книжката престандартни мъгляви неща, които да минат за полезни, но аз реших да съм наистина полезна на хора, които, опитвайки се да намерят важна официална информация за административни процедури и пр., няма да намерят нищо, понеже то ще е непълно, неясно, и, в много случаи непреведено дори и на английски. И така, за да светна хората какво да правят преди да тръгнат и какво веднага след като пристигнат и скоро след това, прерових доста официални сайтове на институции и се хванах за главата. Писах на някои пресцентрове, ама какво от това. Спасявам си се сама. За някои неща съм се уговорила да се видя с хора, дето разбират и да ги разпитам по предварително подготвени въпроси. Оказва се, че чужденците знаят повече за страната ми. Добре че е Гуглето.

Що се отнася до привлекателността, там е по-лесно. Ние обичаме да се хвалим. Проблемът е, обаче, че хвалбите ни са твърде стереотипни, а аз не искам да напиша още една туристическа брошура. Искам да покажа неща, които не целят да привлекат чуждестранната работническа класа, която търси нещо по-евтинко за лятната отпуска. Искам да покажа нещо по-дълбоко, както и нещо живо. Досега не съм споменала киселото мляко, макар че писах за храната!

Та опитвайки се да постигна двете цели, открих, че не знам почти нищо за страната си. Не става въпрос само за културата (далеч не е най-проблематичната глава), ами и за ежедневните неща. Хора, ами аз не знам какво е стандартното работно време на хранителните магазини по селата и малките градове. Нямам идея дали там се срещат доволно количество банкомати (имам си едни спомени от Свиленград отпреди 5 години…) и подобни.

Така че реших да подходя прагматично и пиша повечето неща в два плана – за хората, които имат пари за харчене и искат да си плащат за всичко или пък не обичат да правят нещата сами, както и за тези, които или нямат толкова много пари или искат да вкусят от реалността на българите.

Сещам се за “Турист по неволя” – оня филм за автор на туристически гайдове за хора, които искат да пресъздават рутината си в която и точка на света да ги отвее вятъра. Та гледам да покажа на света, че сме цивилизована държава и пришълците могат да се чувстват тук горе-долу като навсякъде в западномоделния свят. Но искам да им покажа и другото. Що пък да не се впуснат в приключение?

И така, самата аз научавам доста неща за страната си и започвам да се питам дали да не пробвам това или онова … като да речем да сготвя нещо или пък да кача колелото си на влак. Жалко, че нямам много време и няма да успея да включа много неща, но мога да използвам свършеното дотук като основа за други проекти.

Когато започвах, мислех, че ще ми е досадничко, но да ви кажа, забавлявам се, въпреки че си е доста стресиращо. И освен това, в старанието да съм политически коректна, ставам все по-позитивна. Или все по-добра в умението хем да казвам истината за България, хем да звучи добре.

“Истината, истината, и никога цялата истина!” казва един от най-добрите ми приятели.

Advertisements

9 responses to “какво работя напоследък

  1. Лидия книгата как ще се разпространява? Бих я прочел, ако е възможно.

    ps. Харесва ми оранжевия цвят, който ползваш. Като видя една статия и се ориентирам доста по-лесно.

  2. Всичко това добре, става за глава първа, но кой е читателя ?
    Аз също пиша първата си книга на английски. Замислена е като наръчник за правителства как се създават работни места в една глобална икономика. Има и влог (+видео), базирана е на опита ми и водещите европейски практики.
    Първото което формулирах бе профила на читателя си

  3. хахаха! видях го от тебе за блога, а иначе го използвам в черновата за книгата. живот и здраве ще я има в интернет безплатно, както и печатно безплатно 🙂 ама не очаквай кой знае какво де … твърде малко е времето, за което се прави. но по-нататък се надявам да се развие – ако реши организацията, че си струва 🙂

  4. читателите са хора, които идват да учат, преподават или да се занимават с академични изследвания в българия … както съм писала вече 🙂

  5. иии тя им дава само начална представа за бг и как да я изследват самички – съвсем простички и практични неща, далеч няма амбициозната задача на твоята книга, затова и нещата, за които разказвам няма да са първа глава, а няколко глави от книжката, а не КНИГАТА 🙂 става въпрос за малко джобно наръчниче

  6. Моята има скрита функция.
    В управлението имаме два избора за кариера след МВА. Единят е ДВА, докторантура- внасяме някакъв ужасно увъртян и сложен модел, който изтласква науката напред. И поти следващите поколения МВА .

    Вторият е почваме да правим луди пари в консултации по мениджмънт за някои от одиторите или банка и забравяме академичните си амбиции в полза на кариерата. На 60 се оттегляме да преподаваме.

    Тая книга отдавна дремеше в мен..не помня кой каза че във всекиго от нас живее по една книга, та реших да и дам живот.

    Свързах се с едно издателство, което ми прати различни материали как ще изглежда, как ще мирише..и другото е в мен о)))
    Мисля че имам и со-автор;
    поне надявам се да ми стане, щото ми е ходещото вдъхновение.

    Попитах те за профила на читателя, щото..нали
    колкото начина на писане, толкова начина на четене
    и за да се ориентира човека в псевдо заблатеното е-пространство, трябва да знае за кого пише. Разглеждам писането като дизайн, преди всичко на интегритета си.

    Има подобно на твоето изживяване.
    Навремето, когато бях вътре в ситуацията на първото кандидатстване, първата работа, първото местене .. бе различно. Рефлектирайки днес, ми е едно такова мило – и смешно. Книгата ще е също с добро настроение.
    Поне така са замислени презентациите й !

  7. Супер! Моята книжка я пиша, щото се налага по работа. Иначе бих писала съвсем други неща и бих избрала съвсем друг читател – обичам да работя с ученици и бих превърнала част от другата си работа (консултирам кандидат-студенти, предимно за американски колежи) в книга, но … по-нататък. Засега само на блогове карам 🙂 Хубавото е, че и в тази, почти натрапена ми тема, намерих положителното 🙂 Иначеееее

  8. Мисля че познавам един човек, който може да ти е от полза. Казва се Александър Пожарлиев, работеше като консултант с американски студенти в България..по собствена програма дори, философ е по образование (СУ) и последно бе директор на Училището по мениджмънт към НБУ.

    Възможно е да знае дали в системата има пари за финансиране на представянето на студията ти. Или директно да те свърже с колеги. Не е зле да го опиташ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s