любов по време на л.

Напоследък лайната нахлуха в речта ми. Твърде лесно е метафората да бъде разбрана погрешно. Опасявам се, че твърде много хора биха я схванали като роптаене срещу живота.

Лайната са част от живота. Всеки от нас ака. Няма как да отрека, че и аз го правя. Не ме е гнус от тях и винаги когато се е налагало да се почистват или отпушват тоалетни съм била на линия.

Проблемът не е дали ще акаш или не, а дали ще почистиш след това. Някои хора просто не го правят.

Нормално е децата да не го правят – още не са се научили как. Нормално е възрастните да почистят. Не мразиш децата заради това че акат, нали?

Но я си представи, че си единственият възрастен сред огромна група деца, които като им дойде времето … акат. Айде сега си представи, че тези дечица НИКОГА няма да пораснат. Как тогава ти изглежда бъдещето?

Изправен си пред дилема – да ринеш лайна по цял ден до края да живота си или да оставиш малките копеленца да осерат всичко наоколо? Има и среден път: да ги научиш сами да си чистят каквото са изакали.

Сещам се за два начина:

а) зарязваш дрисльовците сами и отиваш някъде, където има достатъчно възрастни хора, поради което няма лайняни кризи. А дечицата – някои ще се научат, другите ще се издавят …

б) оставаш, слагаш щипка на носа и започваш да ги учиш. И приемаш, че някои няма да се научат в този ти живот.

Или?

Благодаря ти за всички (други) начини, които би споделил с мен.

* струва ми се, че това има връзка с онова

Advertisements

10 responses to “любов по време на л.

  1. Също така се оригват, повръщат, пикаят, пърдят, ебат се, правят свирки. И? Обичаш да говориш за лайна и изипитваш перверзно удоволствие да натякваш, че ако не беше ти, никой друг нямало да иска да кисне сред тях, Похвално за теб. Лайната не са само напоследък в речника ти, те са си част от него, защото изпитваш някакво перверзно удоволствие от това, очакваш коментари тип ау, как може, за да се възправиш веднага и да кажеш, че ето, да, лайната са част от живота ни и мен не ме е срам да говоря за това. само че животът ни не е само лайна и пикоч, о, единствена най-добра учителко в България, която си пример за всички останали. Всеки от нас понякога се накисва в лайна, някои могат да се справят, други не. Но съсредоточаването единствено върху тази тематика е симптом за нещо. На теб ти харесва да се давиш в лайна. Пардон, не ти харесва, но го правиш, Защото Трябва™ и без твоята лайняна война светът ще загине. Тоест война срещу лайната. Как целуваш
    сина си с тази уста?

    Последното зиречение май на трябваше да го пиша, защото вътрешно усещам, че ще отговориш само на него.

  2. прав си. това е част от проблема ми – арогантността на моето „трябва“, понеже ако не го направя, няма кой. уча се да оставям света да се върти без мен. не е лесно, когато си живял десетилетия с манталитет на спасител. уча се.

  3. Извинявай, но нищо не схванах от поста ти. Или наистина си мислиш, че светът без теб ще пропадне в черна дупа, което е притеснително, или просто ти прави кеф да провокираш, за да видиш как ще реагират хората, когато попаднат на толкова много лайна наведнъж. Провеждаш експеримент? Дано е това, защото в противен случай ще трябва да те издирим и да те затворим някъде, за да не ти се случи нещо. Щото инак светът, нали, ще свърши. От постовете ти напоследък съдя, че работиш в сферата на „Чистота“ и основното ти занятие е да отпушваш отходни канали и септични ями. Понеже не мога да го повярвам, заключавам, че гледаш на заниманията си именно като на лайна, които трябва да почистиш. Една работа, която не се върши от всички не означава непременно, че трябва да се идентифицира с клозет в общежитие, в което всички са болни от диария. Нито образованието, нито интеграцията на циганите могат да се украсяват с лайняни епитети – да, не са нещо, с което всеки се хваща, но не са и дрисъци. Без извинение.

  4. Само да допълня, че и първият коментар е мой, да не си извади някой погрешно заключение.

  5. Постът ми, Вера, е провокиран от разговори, които напоследък водих с разни хора, които тъгуват, че светът е лайняно място и се чудят как да живеят в него. Моето предложение за тях е, ако не решат да напуснат света, да приемат, че лайната са част от него и това, че да, лайна има и ще има, т.е. проблеми винаги ще се появяват, но ако не правим нещо да ги решаваме навреме, ако се откажем да ги решаваме (т.е. да си почистваме лайната), те се натрупват. А когато твърде много хора решават, че са над тези неща, започваме да потъваме. Така че вместо да заемаме аристократичната поза „Не искам да участвам във всичко това, щото е гнусно“, можем просто да се опитваме да решаваме проблемите – кой колкото може. Ако всеки, вместо да казва „Не“ на живота, направи нещо мъничко, ще види, че не е толкова страшно, че не смърди чак толкова, че да, може да има временно неудобство – няма как, усилията предизвикват дисконфорт, но когато започнеш и не се отказваш, става все по-лесно. Може би „лайна“ е твърде силна дума. За някои е, за някои не е. Ето, например, ти, смяташ, че образованието и ромската интеграция, може да не са лесна работа, но не са лайна. Това беше и моята идея – да изберем да не обявяваме за помия нещо само защото ни причинява известен дискомфорт. Не очаквах, наистина, хората чак толкова да се стряскат. Но има всякакви хора.
    Това ми напомня за една моя приятелка, която щеше да изпадне в шок, когато доволна и разказвах как отидох до една месарница да питам какви кокали мога да купя за кучето и един чичо грабна една брадвичка и насече един гръбнак и ми го даде в найлонова торба и каза, че не дължа нищо. Как съм можела да разказвам такива неща! Ами мога … какво толкова … все едно не знаем, че кучетата ядат кокали или че хората ходят до тоалетна. Защо „лайна“ трябва да звучи толкова стряскащо?

  6. lyd, ако трябва да съм честна – стряскащо звучи в твоя блог да виждам такива неща, но азбирам защо го правиш и съм ОК с това
    мисля, че вариантите са три:
    а/ оставяш ги да си се давят, не те касае
    б/ избираш и спасяваш няколко, защото не можеш всички – това ми изглежда най-добрият вариант и прилагам него, макар също по някакъв начин да звучи цинично
    в/ опитваш се да спасиш колкото можеш и се давиш накрая и ти, защото не става
    🙂

  7. Хм, аз пък останах с впечатлението, че това е метафора за един самоосъзнат човек в държава с проблеми като нашите.
    Аз ли съм луда? 🙂

  8. Може и така да се каже. Най-просто казано е метафора за това какво се случва, когато големи групи хора отказват да пораснат.

  9. Ерм, все пак този пост беше ужасно… ескпресивен да кажем. 😉

  10. на мен не ми е чак толкова експресивен, ама щом се впечатлявате от ако, може да стана писател на трилъри 🙂 ще ме купувате ли?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s