Албена, Оскар и Аз

Тези дни Албена и децата ще се местят в апартамент. Поканила ги е една жена, която работи в чужбина. Не се знае кога ще се върне, но е обещала, че като се върне, ще могат да останат спокойно, докато си намерят друго място за живеене. Само 20лв. е неплатеният ток там, така че скоро ще се радват и на това удобство. Има и мазе, и комини, така че ще се отопляват с твърдо гориво. Йеее!

А аз си мисля дали не мога някак да намеря подстъп към кмета, който строи доста нови общински жилища. Може и да мога. Не че е лесно; не че ако си спомни по какви поводи сме се срещали ще ми се зарадва, но от друга страна миналата година съсем безвъзмездно и добросъвестно помагах на сина му да кандидатства в университет в чужбина, така че бих могла да опитам чрез него. И не че съм суеверна, но снощи сънувах две срещи с кмета, които минаха добре. Хахахаха! Има нещо тука.

Днес успях да пробутам на Албена повече пари, отколкото смята, че са й нужни за храна, както и за лекарства за самата нея. Този път вече й написах на лист какво да купи и я накарах да обещае, че няма да дава яйца, мляко, мед, месо и плодове само на голямата внучка, защото скоро и малката ще се разболее ако продължава да кара на хляб и леща. Да не говорим, че идеята самата Албена да яде подобни деликатеси й изглежда кощунствена.

Албена не употребява повечето лекарства, които са й нужни и се надява скоро да умре, защото й е дошло до гуша. Обикновено като я питам “Какво ще правят децата без тебе?” мълчи, а днес каза, “Каквото искат да правят. Ей до тука ми дойде!” Надявам се разговорите, в които чертая скромни (за да не й изглеждат невероятни), но светли планове за обозримото бъдеще на семейството, да й дават сили и да я поуспокояват. Обикновено още като отворя вратата, сълзите й потичат.

Днес разбрах, че освен починалия баща на децата, има и друг син, който живее в Пловдив, но никога не се обажда. “Тя Мария знае” (Мария е бабата от първия етаж), обикновено е сигнал за приключване на темата. Никога не обича да навлиза в подробности за неприятностите си. Мисля, че твърде много се притеснява да не изглежда нахална. Преди две седмици ми заяви, че съм й дала твърде много досега и не иска друго освен към Нова Година да прави някакъв ритуал за смъртта на сина си, та тогава щели да й трябват пари, за да плати на ходжата.

Не е ли забавно, че религиозната институция взема пари за ритуали от хора като Албена? Предполагам, че за мюфтийството, както и за синодите, благотворителността и доброволческата дейност не са приоритети. А точно те биха могли да бъдат двигателите за изграждане на човечни човешки общности, както се случва по други места, за съжаление, извън тази страна.

Мисля, че е крайно време да регистрирам неправителствена организация. Имам набелязани доста неща; има хора, които ми помогнаха за това и ще помогнат и за дооформянето на устави и пр; има хора, които смятам, че ще приемат да станат съучредители; има и ученици, които ще се радват да станат доброволци. По Коледа, като приключа с доста служебни проекти, ще напиша устава и каквото още е нужно. Искате ли да го постна тук за обсъждане?

Относно Албена – дадох й поларен анцуг и шал, за малката внучка – супер топло и красиво яке, за което Стоян нямаше нищо против като разбра (не го питах предварително, понеже спеше, ама бях сигурна, че ще е ок), както и малко симпатично ново бельо за голямата внучка, фини вълнени чорапи за всички, както и памучни, и ръкавици.

Това не трябва да ви оставя с впечатлението, че целта на бъдещата организация ще е раздаване на социални помощи. Разбира се че ще има и такива неща, но акцентът ще е върху ученето … на всичко … от всички. Може да помагам на разни хора с пари, дрехи, храна, но основната си мисия виждам в това да помагам на хората да учат – интелектуално, емоционално, духовно.

Мисля, че образованието (в най-широк смисъл) е ключът към разрешаването на всички проблеми, включително и тези, свързани с физическото оцеляване. Колкото повече образовани и желаещи да учат хора има в една общност, толкова по-просперираща ще е тя във всяко отношение.

Май досега не съм споменала, че редовно давам книги на албенините внучки – по 2-3 на седмица.

Албена е на 62, а изглежда поне на 72, но е доста по-възприемчива, в сравнение с повечето (не преувеличавам) хора, които познавам, а повечето от тях са с визше образование или се стремят към такова. Това ме кара и днес да продължа да мисля по въпроса, който основно ме вълнува напоследък: аз хубаво искам да науча хората на нещо, ама кои точно са хората, които са готови да чуят това, което имам да казвам?

Сигурна съм, че всеки ученик може да научи всичко, но не всеки учител е стигнал етапа, в който може да преподава на всякакви хора.

Аз имам още много да уча; може и никога да не стигна до това ниво, от което да мога да достигам до всеки човек. Би било глупаво да прекарам живота си единствено в опити да стана съвършен учител. Би било арогантно, може би, предвид факта, че дори учители като Исус и Буда не са успели. (Хахахаха! Сега всички разбраха, че съм основала секта.)

Това което мога и трябва да правя, обаче, е докато се образовам, да помагам на други да се образоват и да подбирам все по-добре учениците си (аналогично на съвета да подбираме по-добре битките си), да не губя време да се чувствам фрустрирана от това, че ме бива да преподавам на толкова ограничен кръг от хора.

Поне не съм депресивна натура, която не умее да си прощава заради това, че се люшка между арогантността и фрустрацията. От това самовлюбено състояние не ме изваждат дори и забележките, че хобито ми е да си играя на Майка Тереза и се смятам, за Най-Великата Учителка. Обичам себе си не по-малко от който и да е друг, което означава, че съм насред роман(с), който трaе цял живот.

To love oneself is the beginning of a lifelong romance казва моят любим Оскар Уайлд.

Advertisements

One response to “Албена, Оскар и Аз

  1. lyd, ти си добър човек 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s