нeустоими играчки

 

Сигурно съвсем съм изперкала, щото състраданието ми се зараспростира върху играчките. Но да започна отдалече.

Обичам играчки. От време на време купувам. Особено меки.

В последните седмици в Кауфланд пуснаха няколко вида малки буболечки, които изглеждат странно и неустоимо. Със Стоян си скрихме трите най-важни зад/под купчина мечета. Не че смятахме, че някой ще ги купи, ама за всеки случай. И започнахме да ги спасяваме.

Не съм осиновявала дете, но предполагам, че тези, които са, влизат в стая с деца и усещат, че някои деца неистово ги привличат, все едно без думи им казват “Вземи ме.” Ей така се чувствам и аз някои играчки. И когато не успея да ги купя, имам чувството за съдбовна загуба.

Та първо купихме една. Но после действахме въпреки плана (по 1 на седмица) и купихме две наведнъж след някой и друг ден – за да не рискуваме.

На касата се разигра обичайната сцена. Тъй като на някои хора изглеждам като неблагонадежден тийнейджър, особено в компанията на Стоян, който минава за по-малкия неблагонадежден брат (или сестра, в зависимост от дължината на косата), след като маркират някои от стоките, касиерките се втренчват в мен притеснено и ми съобщават полу-въпросително цената. Например, “Това списание е 6 лева!?!”

Та съвсем в реда на нещата, касиерката каза “Тези играчки са по 12 лева едната!”. Тъй като беше късно и съседната касиерка нямаше работа, беше се втренчила в екранчето с нашата сметка. Естествено и тя изпадна в еуфория, и се започна едно удивление и цъкане, което завърши с “Ма какви големи жаби има по 5 лева!” Със Стоян се спогледахме и запазихме неподвижна горна устна чак до напускане на паркинга.

Тези големи жаби, сигурно са от играчките, които не бих купила … и тук изникна големият въпрос, който ме накара да си спомня милия Чебурашка, когото никой не ще да купи.

Винаги съм смятала грозните, малоумни играчки за обида на дизайнерската професия, естетиката, човешкия дух и пр. Но по същия начин се чувстват повечето хора в страната ми по отношение на живи същества, включително хора, включително деца, особено чужди, и най-вече изоставени.

Какво да се прави с всички нежелани играчки, които вече са произведени? Всъщност … точно тези, които смятам, че не е трябвало да бъдат произвеждани се харчат тук, това ме хвърля в ужас. Те са като ракови клетки. Размножават се непрекъснато.

Уф, не знам … не обичам излишните неща. Ти какво правиш с подаръци, които не харесваш? Ама айде, ще оставя тая тема за друг път.

Нека Въпросът ми тук бъде: чувстваш ли се съдбовно привлечен от предмети / нежива природа?

Advertisements

2 responses to “нeустоими играчки

  1. Аз реагирам така на химикали и обикновено си искам мострата, която ме е грабнала, а не друг прибран от същия модел. Имала съм химикали с всякакви форми, размери и цветове – някои са абсолютно обикновени, но по някакъв начин съм почувствала, че трябва да ги имам на момента, други са откровено странни. Към един изпитвах особено влечение, но съвсем скоро го загубих. Къде ли не го търсих не знам, но се почувствах празна изведнъж. Сега си търся друг любим…

    Играчки не съм имала много. Предпочитах плюшените, както може би повечето деца и пак си бях голям каприз – не харесвах малки, такива с твърд пълнеж, в неприятни за мен цветове…въобще претенции всякакви.

  2. А кое е най – хубавото на плюшените играчки?
    – Попиват бързо!
    🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s