грррр играчки

Рядко попадам на красиви, качествено изработени играчки. Независимо от цената, повечето от тези, които се продават в нашия град са грозни и недодялани, гнусни и евтини. Върхът на идиотията са кученцата, които потропват, вдигат шум и святкат с очи. Обикновено се появяват по коледните базари.

Очевидно грозното се харчи, понеже кученцата се продават от повече от петилетка тук, а линията се обогати с котенца и зайчета. Последните приличат по-скоро на питбули.

Чудех се какви ли израстват децата, отгледани с грозни, святкащи, трещящи играчки. Струва ми се, че вече знам: т. нар. “фейшъни”, заради които магазините вече са пълни с дрехи, които не мога да се накарам да облека. Прическите им са такива, че ме е страх да отида на фризьор, а за лицата и маниерите им не ми се говори.

Може би телевизия “Планета” има своя принос, но продължавам да виня крещящите играчки. Убедена съм, че първите ти играчки и декоративни ( и не само) предмети създават основата поне на естетическия ти вкус и на начина ти на мислене.

Когато играчките вършат твърде много неща сами, на теб не ти остава друго, освен да седиш, да гледаш, да ти омръзне и да искаш нова играчка, която да те извади от скуката.

Като пораснеш, предпочиташ по-шумните кафета и ресторанти, в които силните звуци не ти дават възможност да говориш и чуваш, и така не личи, че никой няма какво да каже. (Тук, в Хасково, твърде тихите остават без клиенти и по някое време затварят завинаги.) Можеш да показваш какво може новата ти играчка.

Да, тук магазините за мобилни телефони никнат като гъби. Децата спестяват за нов телефон ако родителите им не могат да го купят. А родителите доста се стараят – “за да не се чувства комплексирано детето”. Моя колежка убеждаваше сина си да се откаже от електрическата китара в полза на хубав телефон или телевизор за детската стая.

Някак тайно и полека градът се напълни с млади хора, които не могат да правят нищо сами, освен, разбира се, да пазаруват и да присъстват на шумни, по възможност святкащи, места. Твърде много от тях почти не могат да говорят, но, както каза миналата година една учителка по литература на родителската среща, това не им е нужно, защото изпитът за елитните гимназии е писмен. Та всъщност тези деца вече представляват сериозната част от популацията на т.нар. елитни училища.

Не преувеличавам. Ела и виж сам. А аз оставам тук и продължавам да обвинявам играчките.

Advertisements

7 responses to “грррр играчки

  1. Зловещо е, наистина. Аз лично се плаша от моите връстници и от тези, които идват след мен.

  2. A дали не са се плашили винаги възрастните от идещото ново поколeние. Сократ е казал: „Днешната младеж обича лукса. Младежите имат лоши маниери, не зачитат авторитетите, не уважават възрастните и се пазарят, когато стане дума за работа. Не стават, когато възрастен влезе в стаята . Те противоречат на родителите и тиранизират зчителите си.“ 🙂

  3. аз имах гумено пате – ако искаш екшън,трябва да вкараш малко усилие и да го стиснеш

  4. Интересна гледна точка, а и звучи логично.

    Преди две години някъде детето на тогавашната ми приятелка като че ли беше отглеждано точно така – с цели шкафове, пълни с шумящи, свирещи, светкащи играчки, които то само трошеше, изхвърляше през балкона или налагаше една в друга доката спрат да светкат/свирят.

    Дали в резултат на това или на факта, че родителите му се караха постоянно, но това бе детето, което съм изпитвал най-силно желание да хвана за краката и да ударя главата му в земята. На 4 години то не слушаше никого – буквално сякаш не чуваше какво му говори който и да е, дори не обръщаше глава в твоята посока, беше супер агресивно (рекацията му на опитите на майка му или баща му да го целунат обикновено беше ритник или юмрук в лицето им).

    Времето на внимание на това дете към каквото и да е беше не повече от 15 секунди – храна, телевизия, играчка, след което започваеше да проявавя нервност и нетърпение – да смени канала, да вземе друга играчка.

    Не знам какъв човек би излязло от него… ама не мисля, че ще ми хареса.

  5. Аз не се плаша ОТ новото поколение, а ЗА новото поколение, понеже то не се отличава особено от старото, а само прибавя още идиотия 😦 Бих била щастлива ако новото поколение беше такова, каквото го описва Сократ.

  6. Хм, ами то е ясно – обществото става все по-консуматорско и fast-food (във всяко едно отношение) ориентирано. Децата порастват на 6, на 15 вече са опитали всичко от живота и се превръщат в скучновати, сиви възрастни без мечти и стремежи, чиято единствена цел е да работят-печелят и консумират колкото се може повече лъскави и скимтящи неща. Какво да се прави…освен да се опитаме да останем истински и да възпитаме някакво такова чувство у децата си – не мисля че можем да направим много повече.

  7. това не е никак малко 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s