може и така

 

Всъщност се събудих не с мисли за работата, а с мисли за взаимоотношенията – любовни, родитело-детски и т.н. И някак стигнах до работата. Щото всичко е някак свързано. Но това е друга тема.

Мислех си за разочарованията и страданията в човешките взаимоотношения. Толкова често страдаме, защото някой се е държал не така, както ни харесва. Ако се беше държал иначе, щяхме да сме щастливи … или поне така си мислим.

Сега изобщо няма да говоря за случаите на съзнателно физическо и емоционално малтретиране. Ще говоря за случаите, в които някой прави нещо, което смята, че е в реда на нещата – да речем излиза с приятели да пие бира, вместо да се види с гаджето си; когато порасналите деца предпочетат да четат книги вкъщи, вместо да гостуват на грижовната си възрастна майка. Но докато въпросният смята, че прави нещо в реда на нещата, гаджето и майката са с разбити сърца. За тях това поведение е знак за липса на обич. Според тях не е нормално един обичащ човек да предпочете да остане сам (с книга или без) или да излезе с други.

Какво се случва тук? Сблъсък на два реда на нещата. Но може да се случи и нещо още по-гадно. Човекът с бирата и книгата да е твърдо убеден в СЪЩИЯ ред на нещата. Да смята, че нормалното е да предпочита във всяка минута да е с любимата, не с приятелите или сам, да види мама през уикенда, при положение, че няма ангажименти. Е, да, ама не му се правят тези неща днес. Което го кара да се чувства гузен. След което може и да поразмисли и да стигне до извода, че може би вече не е влюбен или не обича достатъчно мама. И да се чувства мноооого кофти.

Защо става така? Защото доста от нашите представи за нещата са фиксирани. Щом нещо се случва по различен начин, значи не е същото нещо.

Всъщност, когато разсъждаваме така, ние демонстрираме голямата си привързаност към формата, както и липсата си на разбиране за същността.

Смятаме, че любовта към гаджето непременно означава да предпочиташ да прекарваш всяка свободна минута с нея, че любовта към майката непременно означава да я посетиш през уикенда, освен ако не си зает с нещо неотложно.

Любовта, както и всички останали неща, може да се проявява по много начини. Някои хора отварят очите си за тях и са щастливи. Други не могат и страдат. Както казваше една моя приятелка, “Любовта няма нищо общо с понасянето.” Тя беше фен и на поговорката:

some are wise

and some are otherwise

към която беше добавила

and some are othersize

И знаете ли какво? Онзи ден имаше рожден ден. Не само че не й се обадих, ами не й пуснах sms даже. Не ми се занимаваше с това. И ако тя е otherwise, може да се обиди. Но ако е wise, едва ли е обърнала внимание. А на мен не ми пука как се чувства? Ами честно казано, не ми пука особено – ако я заболи, има шанса да помисли мъничко и да разбере, че ако хората не смятат поздравленията за рожден ден за твърде важни, това не ги прави не-приятели. В резултат, на следващия си рожден ден ще бъде доста по-щастлива.

Може и така.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s