Москва не вярва на сълзи

 

потвърждава убеждението ми, че рано или късно каквото търсиш, това и намираш (ако знаеш какво търсиш) и че винаги ще бъде според вярата ти.

Започва в далечната 1958 година в общежитие за работнички, които са дошли в Москва заради мечтите си.

Макар че декорът е социалистическа Москва ( и в двете серии, на разстояние от около 20 години една от друга), историите са универсални.

Независимо къде се намираш, какво вършиш, дали си семеен, за какво мечтаеш, би могъл да си човечен или не, да имаш приятели или не, да си щастлив или не. Ето защо този филм е оценен и отвъд Желязната Завеса с Оскар.

Общото между готините герои в този филм е, че никога за нищо не се пестят.

Сюжетът? Нали знаете, че не обичам да издавам. Ще спомена само, че се разказва за три приятелки, които идват с различни идеи за любовта, брака, образованието, професията и пр. Правят различни избори, случват им се различни неща, но си остават приятелки.

Последното не е фокусът. Всъщност филмът е направен така, че всеки да види в него различен фокус. За вашата скромна домакиня този път фокусът падна върху съвършения мъж, но по различен начин от предния път. Оставям на вас възможността да предполагате защо и да споделите в коментар. Можете да се включите срещу нищожната сума от по-малко от 2 лв. в Кауфланд и малко повече от 2 часа у дома.

Ще дам единствен жокер: ЗЕЛКА.

P.S. Ако не беше Путин, бих поживяла по тези земи. Невенчето знае защо.

Коментарите ТУК.

Advertisements

Коментари са забранени.