как позна гъбката?

 toadstool1.jpg

Преди година се питах за произхода на първите прецизни машини и инструменти. Така и нямам отговор.

Днес имам нов въпрос. Докато в първия текст приемах съществуването на познанието и се питах за физическото му приложение в техниката. Сега отивам още по-назад и се питам как се е пръкнало самото познание. Ето за какво става въпрос:

Чета “Пушки, вируси и стомана” ( Guns, Germs and Steel ), в която авторът дотук разгледа възникването на производството на храни, т.е. култивирането на растения и животни в различни райони на света преди хилядолетия, за да успее да отговори след още няколкостотин страници защо белият човек се справя по-добре от някои други хора. Ясно е, че преди хилядолетия хората са били изучили много внимателно особеностите на местната им флора и фауна и са познавали хиляди видове и пр. Ясно е, че знанието се е предавало и натрупвало, макар и да не е имало писменост. Но мен ме интересува как са ЗАПОЧНАЛИ да учат тези неща.

Авторът казва, че тези примитивни хора не са някакви глупаци, които биха пробвали ей-така някоя гъба, за да проверят дали е отровна. Аз пък мисля, че бая от тях трябва да са хапнали отровни гъби, понеже иначе как ще да е станало ясно, че гъбите са отровни?

Някой би казал, че са наблюдавали как подхождат към гъбата някои охлюви, да речем. Но я си помислете – колко от нас ще се сетят за това ако преди не са им обръщали внимание на факта, че животните избягват отровни растения примерно. Да не говорим за други неща – как човек би забелязал, че опрашването има някакво значение за растенията ако не го беше учил в училище или ако баба му не му беше казала?

Понякога подценяваме ролята на знанието, което сме попили – от училище, филми и какво ли не. По същия начин и примитивните хора на един етап са действали информирано. Но как са действали тези, които не са имали информация.

Интересуват ме ПИОНЕРИТЕ, а за истинските пионери, в която и да е област, никой никога не говори. А това е важно, защото така бихме разбрали фундаментални неща за ученето. Лесно е да стъпиш на раменете на гиганти; лесно е да напишеш литературен анализ, след като си прочел интерпретацията на някой критик. Лесно е да си опечеш мръвка на огъня, след като са те научили да палиш огън. Въпросът е как подхождаме в напълно нови ситуации.

Ако винаги разчитаме на комбинацията от предварително знание, то откъде е дошло първото знание, а? А?

Коментарите ТУК.

Advertisements

Коментари са забранени.