Електрификация+?

Ленин казва, че социализмът е електрификация + съветска власт. Ето защо голяма част от по-възрастните в БГ са убедени, че ако по нашите земи не беше минал социализмът, до ден днешен повечето от нас щяха да живеят без електричество. Като дете на инженер, който е допринесъл лично за електрифицирането на голяма част от родната ми страна, бих могла лесно да се присъединя към хора на поддръжниците на това мнение. Особено съм улеснена от факта, че същият инженер е роден на село, в семейството на един от онези земеделци, които не са били симпатични на властта преди 9 септември. Бох могла да предположа, че баща ми можеше да прекара живота си в лета на полето и зими в кръчмата. Вероятността да подкрепя твърдението нараства поради факта, че съм израснала в среда, която ми е набивала в главата покъртителната картина на бездомниците, които спят под капиталистическите мостове и се завиват с вестници. Прибавям и факта, че съм видяла с очите си бездомниците в Лондон, но не съм виждала такива по нашите улици през соц-а.

Хубаво, ама днес чета TIME и Newsweek, гледам ТВ предавания в YouTube и чета книгите на икономисти и социолози отвъд Желязната завеса, и понякога доста се кефя на бившия шеф на федералния резерв, Алън Грийнспен. Ако си припомня и нещицата, които имах привилегията да ми купуват от Corecom навремето ( да не мислите, деца, че всеки можеше да си купи шоколадово яйце?!?), както и онези, които можех само да съзерцавам в дебелите каталози на Neckerman и Quelle, може да ме обземат съмнения. Само като се сетя, че когато се роди синът ми (1993), смятах памперсите за революционно нововъведение, и след време, когато разлиствах сантиментално брой на Quelle, който бях разлиствала стотици пъти през 80те, видях купчинка памперси. През 80те не ги бях забелязала, защото не осъзнавах, че съществуват (затова пък бях забелязала натуралистичните вибратори на витрината на магазина на Quelle в Харманли в онези времена, но нямах представа, че вибрират).

Та защо да не вярвам на Greenspan, когато казва, че капитализмът може да си има и кривици, ама не бива да забравяме колко много е допринесъл за повишаване благосъстоянието на милиони хора. И, много ясно, че ще съм склонна да вярвам на твърдящите, че ако не беше капитализмът, голяма част от света сега щеше да тъмнее на сателитните снимки.

Оппааа! На път съм да развия шизофрения. Със сигурност знам, че ако не е бил социализмът, бая села в БГ щяха да тънат в мрак. Със сигурност знам, че ако не беше капитализмът, Америка щеше да тъне в мрак. Ха сега де!

Толкова често феновете на социализма или капитализма твърдят, че ако не било едното/другото, голяма част от човечеството сега щяла да мизеврува. Казват и обратното, де. Когато започенем едни такива спорове, често забравяме, че човечеството е съществувало в продължение на няколко милиона години преди появата на социализма и капитализма, които са скорошни явления – по-старото от тях е едва на няколко века.

Все ми се струва, че с капитализъм/социализъм или без, някой щеше да открие електричеството, а друг необходимостта от масова електрификация. Както и много други придобивки, на които се радват членовете и на капиталистически и на социалистически общества. (Че капитализмът и социализмът твърде си приличат отдавна е констатирано от Андрей Сахаров, но някой ден може да поговорим и за това.) Важното, кото имам да кажа сега е, че така са ни промити мозъците с тия думички “капитализъм” и “социализъм”, че често ги използваме вместо думи като “демокрация” и “диктатура”, примерно. Дотолкова сме свикнали да разсъждаваме в техните парадигми, че не можем да си представим, че е възможно да съществува цивилизовано население, което да вирее извън капиталистическата или социалистическата кутия.

По същия начин, някои от нас дотам са свикнали да са “леви” или “десни”, че когато четат текст, който не е нито “ляв”, нито “десен”, неизменно го виждат като “ляв” или “десен”.

Когато си израснал с манталитета на принц или на просяк, неизменно виждаш света или като щедро и охолно място, или като неуютно и мизерно място.

За да излезем извън кутията, понякога е нужно да преживеем лично непознатото – както, да речем, се е случило с младия аристократ Буда. Понякога се получава и без да го преживееш лично – както се случва с детето, което единствено вижда, че царят е гол. За второто е нужно просто да имаш малко празно място в главата си – да ти е леко куха, така да се каже.

Advertisements

Коментари са забранени.