самодивска премяна

samodivska.jpg

Познавах го от години и знаех, че за него футболът е РАДОСТ. Ако имаше възможност, би играл всяка свободна минута, но когато Тя се появи в живота му, възможностите отдавна се бяха свили до около 2 часа в събота. Продължаваше гордо да играе с любимата си тениска, която помнех откак го познавам – с името на любимия отбор и номер.

Когато любовта им разцъфна, в духа на добрите традици, по силата на които баща ми спрял да играе карти, Тя започна да се измъчва от двучасовите му отсъствия в събота.

Един ден й казах, че тази игра е важна за него че му носи РАДОСТ, че останалото свободно време така или иначе е само за двамата. Дори намекнах, че ако го притиска твърде много заради едничкото му хоби, може да го изгуби. (Тогава бях млада и наивна и смятах, че всеки би постъпил като мен). Освен това, беше хвърлила око на Тениската и смяташе, че е крайно време да я изхвърли като стара и захабена.

След време, когато вече се виждахме рядко, я попитах на шега, “Какво стана с Тениската?”. “Стана парцал за пода”, отговори доволна и усмихната

Advertisements

Коментари са забранени.