луната и звездите

poster2.jpg

Обичаме да гледаме “фашистки” филми. След “Един особен ден”, вчера от “Кауфланд” си купихме “Луната и звездите” – отново Рим при Мусолини, в навечерието на войната, но този път филмовият екип е международен и в голяма степен англоезичен. Фон на истинското “действие” (за повечето герои – бездействена промяна), е снимането на филм по “Тоска”, от космополитен екип който включва англичани, немци, италианци, унгарци. Някои от тях са евреи, други хомосексуални, трети са правят на фашисти, а четвърти не крият, че са антифашисти. Някои се интересуват само от пари, други от дълга и честта, трети от красотата и любовта.

Предстоящата война и настоящата диктатура навлизат все по-осезателно в красивия балон, в който живеят повечето герои. В една от тогавашните Меки на европейското кино, студиото в Рим, започва да се навърта дори тайната полиция, и от нея зависят все повече неща.

На кутийката пише, че филмът показва сблъсъка на два свята. Отначало изглежда да е така, и като свърши филма, седнах на пода до печката и се замислих колко е несправедливо да даваш толкова много от себе си, за да създаваш красота, а след това грозната вълна да те помете, въпреки че не искаш да имаш нищо общо с нея. Но след малко проумях за пореден път “защо на добри хора се случват лоши неща” – за да прогледнат, за да се променят … за пореден път. А ние вечно мерим света като слагаме на кантара добродетелта и удобството. Някак суеверно (често несъзнателно) вярваме (ние, дето се смятаме за добри), че ако не вършим зло, ще живеем удобно, а ако вършим добро, още по-удобно. И докато за нас въпросът е дали живеем удобно, за Вселената е дали сме научили поредния урок.

А светът всъщност е само един, колкото и да е примамливо да вярваме, че “не сме от тях”.

Филмът е направен изящно. Коментарите ТУК

Advertisements

Коментари са забранени.