тайнство

тук трябваше да е “попитай луната”, но не я търсих достатъчно

Преди няколко дни моя приятелка се оплака, че не разбрала нищо от една книга на Айрис, но пък е започнала да чете следваща. Каза, че се чувства тъпо, защото искала да разбере как така X се е влюбил в Y и т.н.

Казах й, че е задръстена, понеже се опитва да намери рационално обяснение за всичко.

Ако можехме да намираме такива обяснения за всичко, нямаше да има тайнства, а Айрис щеше да пише само учебници. Какво щяхме да правим тогава без приказки?

Нашият мозък е като карфиол, казва майката на Амос, но е пълен с метафори, добавям аз, а колкото и да обясняваш една метафора, в нея остава още и още (освен ако не си толкова самодоволно глупав, че да мислиш, че всичко си проумял рационално).

Когато не си въобразяваш, че като пропътуваш логиката всичко ще ти стане ясно и ще седнеш да си почиваш, просто знаеш. То е като да гледаш магически картини – когато спреш да се фокусираш върху видимото (повърхността на картината), виждаш. Освен рацио, в карфиола има интуиция – тя е толкова истинска, колкото рациото и останалите карфиолени неща.

Ето защо не мога да ти обясня защо мога да прочета лермонтовата поема “Три палми” на руски още хиляди пъти.

коментарите тук

Advertisements

Коментари са забранени.